2 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 05.06. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 515/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д.С.” ТП на „Ю.” ДП - С., подадена от адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №V-17 от 08.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №2161/2011 г., с което е потвърдено решение №69 от 29.09.2011 г. на Районен съд – Средец по гр. дело №183/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Я. С. Ч. срещу „Д.С.” ТП на „Ю.” ДП - С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че новият Закон за горите е преуредил изцяло обществените отношения, във връзка със стопанския отрасъл. Съобразно разпоредбата на §12 ПЗР директорите на Д. преминават на работа към съответното ТП на ДП и сключват договор за управление с директора на ДП. В 6 – месечен срок от приемане на Наредбата по чл.175 ЗГ, директорите на ТП следва да утвърдят поименни щатни разписания (§15 ПЗР), като се съобразят с новите разпоредби на закона, в т.ч. чл.190 ЗГ – да поставят изисквания към длъжностите, осъществяващи функции по опазване на горските територии относно необходимото образование. Привеждането в изпълнение на новоприетия ЗГ е сложен процес от правни и фактически действия, които следва да се извършат в определени срокове и последователност, започващ с учредяването на органа, осъществяващ държавната политика и приключващ със съставянето на щатно разписание за длъжностите в ТП. За да се достигне до възможността да бъдат прекратени по реда на чл.328, ал. 1, т.6 КТ Т. с работници и служители, които не отговарят на новите изисквания, следва да се реализират всички етапи на реформата, в т.ч. и директорът на новото ТП да сключи договор за управление с директора на ДП. В случая ищецът е постъпил на работа на 06.04.2011 г. – при действието на стария ЗГ. Новият закон е влязъл в сила на 09.04.11 г. и от тази дата е следвало да се осъществят всички етапи на реформата преди да се стигне до възможността Т. на ищеца да бъде прекратено. То обаче е прекратено още на 28.04.11 г. – на практика ответникът е започнал реформата с последния и етап, въпреки че не е било съставено новото поименно щатно разписание, което трябва да предхожда, а не да следва прекратяването на трудовите правоотношения. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото работодателят има право от деня на влизане в сила на закона, с който се въвежда ново изискване за образование, да прекрати трудовите правоотношения с работниците или служителите, които не отговарят на него. Ответникът по жалбата Я. С. Ч., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. С определение №42 от 10.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №V-17 от 08.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №2161/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за това какъв е фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал. 1, т.6 КТ и дали е необходимо да се приведат в изпълнение всички етапи на реформата, предвидени в ЗГ, и едва след това да се пристъпи към уволнение на работници или служители на това основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното: Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното разписание да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна. Когато обаче новите изисквания са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят няма право на преценка и е длъжен да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания. От момента на влизане в сила на съответния нормативен акт и съответно на новите изисквания за образование или професионална квалификация работодателят може да пристъпи към уволнение на това основание, без да е необходимо да се изчаква извършването и на каквито и да било структурни и организационни промени, както и влизането в сила на ново щатно разписание. С влизане в сила на Закона за горите и съответно на новото изискване за лесовъдско образование съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗГ, работодателите могат да пристъпят към уволнение на това основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че Я. С. Ч. е работил на длъжност „горски надзирател” и към момента на влизане в сила на Закона за горите и съответно на новото изискване за лесовъдско образование съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗГ, той не е притежавал такова. Ето защо и според изложеното по-горе трябва да се приеме, че са неправилни изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. След като има въведено ново изискване за образование за длъжността на ищеца, то работодателят е бил длъжен да го уволни без да изчаква извършването на всички структурни и организационни промени в отрасъла, които са предвидени в новия Закон за горите.В случая работодателят не е имал и право на преценка дали да остави на работа и за какъв период от време на работа определен работник или служител, който не притежава необходимото образование. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 581.08 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №V-17 от 08.02.2012 год. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №2161/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. С. Ч., [населено място], срещу „Д. С.” ТП на „Ю.” ДП - С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №3 от 28.04.2011 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” в Д. - С. и за присъждане на 2 277 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА Я. С. Ч., [населено място], да заплати на „Д. С.” ТП на „Ю.” ДП - С. 581.08 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.