4 Р Е Ш Е Н И Е № 164 [населено място], 4.06. 2014 г. Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: С. Димитрова Г. Михайлова при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 196 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. Р. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. К. срещу въззивно решение № 441 от 26.09.2013 г. по гр.д.№ 674/2013 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 1422/2013 г. на Районен съд, [населено място] в частта му, с която е определен режим на осъществяване лични отношения между бащата П. Р. Д. и детето А. П. Д., родено на 21.11.2012 г., включващ правото на бащата да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, един месец през лятото - юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година великденските и коледни празници, както и три дни за рождения ден на детето- 20, 21 и 22 ноември, а всяка нечетна календарна година- майските и новогодишни празници. В касационната жалба се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на решението- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски за производството. Ответникът по касационната жалба П. Р. Д. в писмен отговор и писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 344 от 6.03.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос с постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 217/9.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. 0 470/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.1.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че родителските права върху сина на страните А. П. Д., [дата на раждане] следва да се предоставят на майката А. Ф. Р. и е определил режим на лични отношения на бащата П. Р. Д. с детето, включващ правото на бащата да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, един месец през лятото - юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година великденските и коледни празници, както и три дни за рождения ден на детето- 20, 21 и 22 ноември, а всяка нечетна календарна година- майските и новогодишни празници. При дадения отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и не е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. По делото е установено, че майката и детето живеят в [населено място] , а бащата в [населено място], че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд детето е било в кърмаческа възраст- на 10 месеца. От представения социален доклад на дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] е установено, че между майката и детето има изградена силна емоционална връзка, че същото се нуждае от постоянни грижи от страна на своята майка и не може да бъде разделяно за дълъг период от време. Преценката на всички правно релевантни факти е от значение за определяне режима на личните отношения между бащата и детето. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. При преценката за ефикасността на режима, предвид интереса на детето, конкретният режим на лични контакти между бащата и детето трябва да е съобразен с обстоятелството, че те живеят в различни градове на страната, които са доста отдалечени, както и че детето сега е на една година и шест месеца. Общуването на бащата с детето трябва да бъде съобразено с това, че той живее в [населено място], а детето заедно с майка си в [населено място]. При така дадения отговор на правния въпрос, в случая определения от въззивният съд месечен режим, с оглед голямото разстояние между двете населени места, в които живеят детето и бащата и ниската възраст на детето не е в интерес на последното. Подходящият режим на лични отношения и при спазване разпоредбата на чл.59, ал.8, т.2 СК, който трябва да се определи е режим от месечни контакти, а именно всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа, без преспиване, осъществявани в [населено място], 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за който период от време бащата може за взима детето при себе си в [населено място]. По отношение определения режим на лични контакти през коледните, новогодишните, великденските и майските празници, както и за рождения ден на детето решението следва да се потвърди. Обстоятелството, че бащата и детето живеят в различни населени места мотивира съда да определи такъв режим на лични контакти свързан с престой на детето при бащата през лятото и по време на празниците. Според настоящият състав на съда този режим е в интерес на детето и ще осигури на бащата нормални контакти с последното. Предвид изложеното въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени в частта относно месечния и летен режим на лични контакти, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция, като се определи режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа, без преспиване в [населено място], двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени съдебни разноски в настоящата инстанция в размер на 45 лева- държавни такси. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като няма данни такова да е изплатено. В договора за правна помощ е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв., в списъка по чл.80 ГПК е отразено, че е заплатено възнаграждение в размер на 500 лв., но доказателства за заплащането му не са представени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 441 от 26.09.2013 г. по гр.д.№ 674/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта на определения месечен и летен режим на лични контакти между бащата П. Р. Д. и малолетното дете А. П. Д. и в тази част Постановява: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П. Р. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІІІ, ап. 6 и малолетното дете А. П. Д., родено на 21.11.2012 г. всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 часа до 17 часа, и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 часа до 17 часа, осъществявани в [населено място], както и да го взима при себе си двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. Р. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІІІ, ап. 6 да заплати на А. Ф. Р. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.VІ, ап.40 сумата 45 /четирдесет и пет/ лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : чЛЕНОВЕ: