Р Е Ш Е Н И Е № 66 [град София], 10 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия Ж. Н. наказателно дело № 713 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Г. П. и на подсъдимия И. Ж. Ж., чрез защитника, против въззивно решение № 195 от 9.11.2010 г. на Бургаският апелативен съд по в. н. о. х. д. № 210/2010 г. Считат, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е имал основание да се довери на едни свидетелски показания и да отхвърли други, за да приеме, че подсъдимите са извършили изнудване. Подчертават липсата на дактилоскопни следи на подсъдимите по автомобила на пострадалия и се оплакват от нарушено право на защита, тъй като не са били изискат всички жалби на св. Т. до полицията и не са били разпитани свидетели, които те изрично са поискали. При тези аргументи е направено искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) на подсъдимите поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 195 от 9.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 210/2010 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъда № 133 от 23.03.2010 г. по н. о. х. д. № 321/09 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимите - Т. Г. П. и И. Ж. Ж. са признати за виновни в това, на 10.02.2009 г. в[населено място] в съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага чрез употреба на сила да са направили опит за принудят Т. да извърши нещо противно на волята му, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, пр. 1, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 58, б „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдил всеки от тях на наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В подкрепа на довода за незаконосъобразност са развити единствено съображения срещу оценката за достоверност на доказателствата и доказателствените материали, въз основа на които съдът е приел за установени фактите и обстоятелствата, релевантни за решаване на делото. Тези доводи обаче представляват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не може да доведе до поисканата отмяна на въззивното решение. Поначало съдът по същество има суверенното правомощие да преценява достоверността на доказателствата и доказателствените средства, като е длъжен да изложи ясни, логични и изчерпателни мотиви кои и защо приема за достоверни, и кои и защо счита, че са недостоверни. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и внимателно е обсъдил всички доказателствени източници. От мотивите на съдебния акт ясно личи извършения собствен анализ и аргументите, поради които са кредитирани показанията на св. Т. и на св. В. от досъдебното производство, дадени пред съдия. В тази аспект съдът е отчел както тяхната взаимна хармоничност, така и пълната им съвместимост с показанията на св. Л. М. и св. Т., с писмените доказателствени материали. Съответно не е възприел показанията на онези свидетели, които са подкрепили версията на подсъдимите, че в инкриминирания отрязък от време те са били на друго място и поради това не са извършители на престъплението. Пред въззивния съд подсъдимите не са направили никакви доказателствени искания, затова неоснователно се претендира въззивният съд да е нарушил правото на защита, отказвайки да събере доказателства, които те са поискали. Защитникът неоснователно се позовава и на липсата на иззети дактилоскопни следи от лекия автомобил на пострадалия, при положение, че съдът законосъобразно се е ръководил от наличието на обективни положителни доказателства, които обуславят фактическите констатации по делото. Предвид отсъствието на касационно основание, изтъкнато в жалбата на защитника, атакуваното решение на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 195 от 9.11.2010 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 210/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: