1 Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 20.12. 2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1672/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] с пълномощник адв. С. Оцетова срещу решение №370 от 20.07.2010г по гр.дело № 383/2010г. на Софийски окръжен съд , с което потвърдено решение от 25.02.2010по гр.д. № 578/2009 на Самоковски районен съд по трудов спор . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо ,тъй като недопустим е бил разгледания на основание чл. 357 от КТ иск за установяване на факта на каква длъжност е работил ищеца в ответното предприятие за минал период ,т.е. за установяване на категория полаган труд, от значение при пенсиониране. Изтъква се неправилна преценка на правния интерес от иска , нарушени съществени процесуални правила при преценката на спорния предмет и нарушение на чл. 236 ал.2 от ГПК , необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон ,доколкото неправилно е прието да липсва изменение на трудовото правоотношение относно заеманата от ищеца длъжност за исковия период . Ответникът по касационната жалба С. С. Ч. е заявил в отговор ,че касационната жалба е неоснователна ,решението на въззивния съд е допустимо , а по същество е правилно . С определение №479 от 20.04.2011 на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса какви са условията за допустимост на иска ,който съдилищата са приели да разгледат по същество като предмет на трудов спор в този случай, т.е при иск с предмет установяване на каква длъжност е работил ищеца в ответното предприятие за един минал период, при заявен и признат от съда интерес от установяване и на категория полаган труд ,свързан с тази именно длъжност и от значение при пенсиониране. В определението е изтъкнато и служебното основание за преценка по допустимостта на решението от касационната инстанция ,съгласно ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС. Приетото от въззивния съд по въпроса за допустимостта на иск по чл. 357 ал.1 от КТ , когато е спорна длъжността , заемана за минал период по съществувало трудово правоотношение , но се претендира и установяване характера на работата, при оспорван от ищеца издаден документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ,по същество е, че ищецът има правен интерес да поиска от съда произнасяне относно категорията положен труд,като редът за това е именно исков . Тези съображения на въззивния съд са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК , отразена в решение №538 от 03.08.2010г по гр.д. №470/2009г ІІІ г.о и реш №722 от 10.01.2011г гр.д. №259/2010г ІІІ г.о но противоречието не е по въпроса за допустимостта на иска с правно основание чл чл. 357 ал.1 от КТ , когато спорът е за установяване на конкретно заеманата длъжност при безспорно съществуващо трудово правоотношение . Противоречието с цитираната практика е по мотивиращия решението в една част въпрос , какъв е предмета на установяване при трудовия спор , ако ищецът заявява да е заемал една длъжност , а работодателят му сочи да е заемал друга и кое отличава този спор от случаите , при които с иск се заявява единствено установяване на положен трудов стаж , но извън хипотезата на изгубени или унищожени документи , регламентирана с Указ № 527/1961г (отм),иска се определяне на производствена характеристика и характер на изпълняваната работа във връзка с категорията труд при пенсиониране ,или се иска гражданският съд да приеме за установено самата категория труд . В тези случаи , както се приема в решение №538 от 03.08.2010г по гр.д. №470/2009г ІІІ г.о и практиката на ВКС, искът е недопустим . В настоящия случай въззивният съд приема иска за допустим по реда на чл. 357 ал.1 от КТ и той действително е допустим , тъй като негов спорен предмет е преназначението на друга длъжност в рамките на съществуващо между страните трудово правоотношение . Този спор е граждански и трудов ,пенсионният орган или административния съд няма компетентност да го разрешават От правната уредба не следва невъзможност той да бъде поставен по исков ред , макар да се касае за минал период на правоотношението . Трудът при двете длъжности е с различна категория ,което ще е от значение за стажа при пенсиониране , но това обстоятелството не е свързано с предмета на диспозитивно установяване по иска за съществуване на трудовото правоотношение , в конкретния случай за изменението му относно заемана длъжност.Софийски окръжен съд неправилно приема , че въпросът за категорията труд се обема от трудовия спор по смисъла на чл. чл. 357 ал.1 от КТ като спорен предмет и дори го изчерпва , но въпреки неправилните мотиви , с въззивното решение е потвърден допустимо постановен от първоинстанционния съд диспозитив по съществото на спора. Признато е за установено , че за времето от 18.05.1983г до 01.09.1985г ищецът е заемал длъжност „ арпаратчик” в цех „ Ламинати” по трудово правоотношение , а не е заемал длъжност „строителен работник” , както е поддържал работодателя . В тази част решението е било допустимо постановено от Самоковски районен съд и същото е потвърдено с допустимо решение . В останалата част ,в която и на следващо място е признато за установено , че за посочената длъжност положеният труд се зачита за първа категория , решенията са недопустимо постановени , следва да бъдат обезсилени , а призводството прекратено. Спорове , свързани със зачитането на трудовия стаж като отработено време и категорията труд от пенсионния орган , се разрешават по друг ред , който не е исков. Предвид ,че касасационната жалба е допусната до разглеждане включително на основание , сочено от защитата , същата следва да бъде разгледана по същество . Касационната жалба срещу решението в допустимо постановената му част е неоснователна . Неоснователно е оплакването за нарушение на процесуалните правила , свързани с обсъждане доводите на страните и доказателствата по делото. Преценката на съда кои доказателства са относими към релевантните факти не означава ,че част от доказателствата остават необсъдени. Като не е приел доказателствената теза на касатора, че ведомостите за заплати и факта , че ищецът се е подписвал по ведомостта за строителни работници в звено „капитално строителство” представляват решаващо доказателство за съдържанието на трудовото правоотношение и заеманата през спорния период длъжност , което да опровергава актовете за назначение и преназначение , обективирани в заповеди на работодателя с безспорно посочване на длъжността , въззивният съд не е оставил без обсъждане и доводите на защитата , правилно приети за неоснователни . Изяснено е ,че при изпълнявана фактически работа като строителен работник в случая с ищеца се касае за временно възлагане на друга работа за срок от 45 дни по реда на чл. 25 от КТ (отм) със съответни три на брой заповеди. Правилно е прието , че за съдържанието на трудовото правоотношение е от значение съгласието при назначение или изменение на трудовото правоотношение при спазване на предвидената за това форма , а не едностранната и временна промяна по чл. 25 ал.1 от КТ (отм) поради производствена необходимост , престой или друга нужда , преценена едностранно и неправилно приета от работодателя като изменение на трудовото правоотношение с работника. Въззивният съд е цитирал и приложел правилно материалния закон , уреждал трудовото правоотношение към спорния момент . Правилно е приел за неоснователни и възраженията на настоящия касатор по съществото на спора , а пространните оплаквания за необоснованост и неправилност на решението защитата подкрепя единствено с превратни разбирания по въпроси на доказателствения процес . Налице е недопустимост на решението в една част ,по отношение на признатото за установено ,че за заеманата от ищеца длъжност трудът му се счита за първа категория . В тази част следва да бъдат обезсилени решението на въззивния съд и потвърденото с него в същата част решение от 25.02.2010по гр.д. № 578/2009 на Самоковски районен съд , а производството - прекратено .Разноските остават за сметка на касатора . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва частично решение №370 от 20.07.2010г по гр.дело № 383/2010г. на Софийски окръжен съд и потвърденото решение от 25.02.2010по гр.д. № 578/2009 на Самоковски районен съд в частта , с която с признато за установено по отношение на [фирма] [населено място] ,че положения от С. С. Ч. труд на длъжността „апаратчик” , за период от 18.05.1983г до 01.09.1985г , се зачита за първа кагория и прекратява производството по делото по този иск. Оставя в сила решение №370 от 20.07.2010г по гр.дело № 383/2010г. на Софийски окръжен съд в останалата част ,с която е потвърдено потвърденото решение от 25.02.2010по гр.д. № 578/2009 на Самоковски районен съд и е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място] ,че С. С. Ч. от [населено място] е работел в завод „В. Г. „ [населено място] за времето от 18.05.1983г до 01.09.1985г ,като е заемал длъжността „апаратчик” в цех „Ламинати„. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: