Р Е Ш Е Н И Е     № 905     София, 25.02. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3111 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на М. К. С. от гр. Б. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 28.ІІІ.2008г. по гр.д № 963/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 31/22.І.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба К. К. чрез процесуалния си представител адвокат Б е заел становище за нейната неоснователност. Контролиращата страна Д. “С” Благоевград не е заявила становище пред настоящата инстанция. Контролиращата страна В. к. п. чрез прокурор С. е заела становище за неоснователност на касационната жалба. ВКС на РБ, състав на ІV ТО, намира, че атакуваното въззивно решение е валидно, но неправилно, съображенията за което са следните: С решението на Благоевградския окръжен съд от 28.ІІІ.2008г. по гр.д. № 963/2007г. е отменено решението на Благоевградския районен съд от 20.VІІ.2007г. по гр.д. № 445/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. К. С. срещу К. И. К. иск за лишаването на К. от родителски права по отношение на роденото от прекратения брак на страните дете Н, ЕГН **********. Въззивният съд е приел, че претенцията е с правно основание чл.75 ал.1 т.2 от СК, основателността на която предполага установяване на трайно неполагане от ответника на грижи за детето без основателни причини и недаване на средства за издръжката му. Тези предпоставки в случая не са налице. След прекратяването на брака между страните с влязло в сила на 13. ХІ.2003г. решение родителските права са предоставени за упражняване на майката. Тя трайно /най-късно от 2002г./ се е установила да живее и работи в Испания, там от преди нея живее и ответникът. По делото не са представени доказателства, установяващи, че ищцата го е уведомила за местонахождението им с детето в посочената държава и къде той следва да престира ежемесечната издръжка. Това се отнася и за периода от няколко години след развода, през които детето е живяло в България при св. С негова баба по майчина линия. С оглед на това не е доказано виновно отклоняване на ответника от задължението му за издръжка към детето си. Образуваното срещу него досъдебно производство № 184/2007г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК не е приключило, поради което с него не се установяват релевантни за спора обстоятелства, тъй като само влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието и вината на дееца. Не е установено и пълното му дезинтересиране от детето. Гласните доказателства на св. С св. Мирчева пресъздават това, което е споделила с тях ищцата – че ответникът не дава издръжка и се е дезинтересирал от детето. Свидетелите нямат непосредствени възприятия за отношенията между страните след развода и не биха могли да установят твърденията на ищцата. Пред леля си св. Г/сестра на ответника/ детето споделило, че са се виждали с бащата в Испания. Св. С. сочи, че по време на единственото й посещение в Испания разбрала, че ответникът се обажда на детето от време на време и че предприел действия за легализиране оставането му в Испания при майката. Тези данни не обосновават извод за трайно и пълно дезинтересиране от детето и за виновно отклоняване от задължението за плащане на издръжка. При невъзможността за изслушване на детето и при данните, че то е привързано към баща си, установено от св. М св. Георгиева, лишаване от родителски права не може да бъде постановено. Това е крайна мярка само при трайно и пълно дезинтересиране от детето, дължащо се на виновно поведение /действие или бездействие/ на родителя. В случая данните са, че макар и спорадично, ответникът поддържа контакти с детето си и не се е дезинтересирал трайно от него. А твърдението, че бездействието на ответника е причина детето да не може да се върне в България поради изтекъл срок на паспорта му, за подновяването на който той не дал съгласие, не е основание за лишаването му от родителски права. Липсата на съгласие може да се дължи на други причини, а не на дезинтересиране от детето, а и за преодоляването на липсата на съгласие на единия родител за това е установена административна процедура по ЗБДС и ППЗБДС, както и реда по чл.72 от СК. При така постановеното решение касационната инстанция намира, че практиката в сочените от касаторката решения на състави на ВКС и на ВС е неприложима към разглеждания случай /чл.291 т.3 от ГПК/. Така в решение № 578/17.ІХ.2003г. по гр.д. № 268/2003г. на ВКС ІІ ГО е прието, че майката трайно не полага грижи и не дава издръжка за детето си без основание с оглед установеното по делото, че не е проявявала загриженост за състоянието му, въпреки заболяване, за което е престояло в болнично заведение, че за период от година и половина е посетила детето, отглеждано от майка й и сестра й, три пъти с времетраене от 1 час до е ден, и е предоставила общо 200лв. издръжка, което обуславя наличието на основанието по чл.75 ал.1 т.2 от СК /отм./ за лишаването й от родителски права. В решение № 413/30.V.1988г. по гр.д. № 305/1988г. на ВС ІІ ГО е прието, че предоставянето на родителските права при развод на единия съпруг не освобождава другия от задължението му по отглеждане и възпитание на децата, той не може да се ограничава само до присъдената издръжка и определения режим на лични отношения, като не е проявил внимание, интерес и участие в отглеждането на детето и издръжката е събирана принудително, поведението му е укоримо, на което не може да основе иска си за прекратяване на осиновяването. Видно е, че и в двете решения разрешението на спора е основано на прието за установено трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от родител. А в разглеждания случай въззивният съд е приел, че не е установено от събраните доказателства трайно дезинтересиране на ответника от детето и виновно поведение по отклоняване от задължението за издръжка. При тези обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.291 т.3 от ГПК настоящата инстанция следва да постанови решението си, тълкувайки закона въз основа на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.75 ал.1 т.2 от СК /отм./ родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина той трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка. Постоянна е практиката на съдилищата, че такава мярка за защита на децата се прилага само при категорично доказана нужда от нея. Необоснован е изводът на въззивния съд, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки за лишаването на ответника от родителски права. Данни в тази насока се съдържат в показанията на св. С св. Мирчева. Според тях К. не бил грижовен баща – не работел, напускал дома си за дълго време, включително и в чужбина, без да съобщи за това на близките си, от март 2001г. не се е връщал в България, като е безспорно, че трайно се установил да живее в Испания, където от 2000г. живее и ищцата. След заминаването на последната в чужбина до завършването на първи клас за детето се грижела нейната майка /св. Стойкова/, като през това време ответникът въобще не се обаждал, не давал издръжка, не се интересувал за състоянието му, а то тъгувало за него и желаело да поддържат връзка. През 2003г., когато бракът между страните е прекратен с развод и родителските права са предоставени за упражняване на майката, К. посетил ищцата и детето в Испания и дал съгласието си за легализиране на престоя му там, но им казал, че пари няма да дава. Обаждал се на детето от време на време, като съгласие за снабдяването му с паспорт той дал и през 2005г. Действително част от показанията на свидетелките /касаещи периода след 2002-2003г./ не са плод на лични техни възприятия /св. С. е посетила дъщеря си и внучката си в Испания само един път през 2005г./, а пресъздават казаното им от ищцата и от детето. Но то се потвърждава и от други представени по делото доказателства – образувано срещу К. през 2006г. изпълнително дело, по което той не е направил нито една вноска за издръжка на дъщеря си, поради което е поискано от взискателката изплащане на такава по реда на Наредбата, приета с ПМС № 288/2002г., образувано през 2007г. досъдебно производство за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, обявяването му за държавно издирване, представляването му по изпълнителното и по настоящото дело от назначени му по реда на чл.50 от ГПК /отм./ служебни защитници, непредприемане от него през 2007г. на съответните действия за издаване на документ за самоличност на непълнолетната. Тези обстоятелства налагат извод, че ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава присъдената му издръжка. Не налагат друг извод осъществените от него изключително редки контакти с дъщеря му. В противоречие с данните по делото е приетото от въззивния съд, че не е установено виновно отклоняване от задължението за издръжка, тъй като ищцата не била уведомила ответника къде да престира такава. Несъмнено установено е, че ответникът знае местоживеенето на ищцата и детето в Испания, а не е имало пречка за изпълнение на задължението и по други начини, включително и по образуваното срещу него изпълнително дело. Така проявеното от ответника поведение по отношение на детето му е противоправно и е създало риск за отглеждането и възпитанието му. А това обуславя нужда от постановяването на мярката за закрила – лишаването му от родителски права. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен. На основание чл.76 от СК /отм./ на ответника следва да бъдат определени мерки относно личните му отношения с непълнолетната Н. , а именно – да осъществява с нея контакти всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа /в събота/ до 18.00 часа /в неделя/ по нейното местоживеене, както и по двадесет дни през лятната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. На основание чл.78 от СК за постановеното решение следва да се съобщи на общината, в която е постоянния адрес на ответника, за вписване на лишаването му от родителски права. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на касаторката следва да бъдат присъдени 382лв. разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Благоевградския окръжен съд № 148 от 28.ІІІ.2008г. по гр.д. № 963/2007г. и ПОСТАНОВЯВА: ЛИШАВА К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ЖК “С” № 24 вх. Б ет.1 ап.2, от родителски права по отношение на детето му НАДЯ КОСТАДИНОВА КАМЕНАРОВА, ЕГН **********. ОПРЕДЕЛЯ мерки относно личните отношения, като К. К. има право да осъществява контакти с Н. К. всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа /в събота/ до 18.00 часа /в неделя/ по нейното местоживеене, както и по двадесет дни през лятната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. ОСЪЖДА К. И. К. да заплати на М. К. С. 382лв. разноски по делото. Решението да се съобщи на Община Б. за вписване на лашиването на К. К. от родителски права. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: