Ключови фрази
Нищожност * поръчителство * нищожност-невъзможен предмет


2



Р Е Ш Е Н И Е

№.52

С.10.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: В. АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева

при участието на секретаря С. Симеонова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 63/2009 година

Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. Д.” Е. срещу въззивно решение от 09.05.2008 г. по гр.д.№ 2667/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 29.05.2007 г. по гр.д.№ 12700/2006 г. на Софийски районен съд, 48 състав, с което е признато за установено по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД, че сключеният на 06.10.2003 г. между М. И. М. и И. П. М. от една страна и “Б. Д.” Е. договор за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по касация М. И. М. и Ц. Г. Т. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 546 от 18.08.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по съображения за наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли страните по договор за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг, която обезпечението е поето преди сключване на главна сделка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, отъствието на валидно възникнало към релевантния за сключване на процесния договор за поръчителство момент, главно задължение, произтичащо от договор за кредит с кредитополучател Н. П. Б., което да бъде гарантирано от страна на ищците, като поръчители.
Позовавайки се на правната характеристика и същност на договора за поръчителство Софийски градски съд е счел, че доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл.138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ответника е да установи в процеса, че между него, като кредитор и ищците е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка, каквито доказателства според съжденията на въззивния съд липсват по делото.
Поради това, доколкото поръчителство е функционално обусловено от съществуващо и действително главно задължение, каквото по делото не е установено да е налице към момента на постигане съгласие между ответното АД ”Б. Д.”- ЦУ и поелите да отговарят за чуждо задължение ищци, то въззивният съд е счел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.26, ал.2 ЗЗД в хипотезата на невъзможен предмет и е прогласил нищожността на сключения договор за поръчителство.
Решението е правилно.
Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал Софийски градски съд е изградил законосъобразен и обоснован краен правен извод, че поради отсъствие на съществуващ към момента на сключване на процесния договор за поръчителство с ищците главен дълг, въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорност на поръчителите, то сделката е нищожна поради невъзможен предмет- арг. от чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.138 ЗЗД.
Следва да бъдат споделени като основани на закона съжденията на решаващия съд, че при липсата на данни относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг, параметри, то сключеният договор за поръчителство, с който ищците са поели задължение да отговарят за същия вместо длъжника е с невъзможен предмет – по арг. от чл.139 ЗЗД.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че на поставения от жалбопоадтеля материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да бъде даден следния отговор: При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Същото е бланкетно въведено, без да визира нито конкретни нарушения на въззивния съд, нито доказателства, останали необсъдени в съобразителната част на обжалавния съдебен акт, поради което не следва да бъде подробно обсъждано.
При така приетия отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос, съдът намира, че постановеното от въззивния съд решение не страда от инвокираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ в сила въззивното решение от 09.05.2008 год., постановено по гр.д.№ 2667/2007 год. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: