Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
София, 03 юли 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 799/2013 година.
Производството е образувано по искане от осъдения К. Г. Г. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 1225 от 06.11.2012год. по внохд № 4936/2012 год. на Софийски градски градски съд, с което е изменена присъда от 13.07.2010год. по нохд № 2932/2010год. на РС-София и връщане на делото за ново разглеждане или при условията на алтернативност-намаляване на определеното наказание. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК, като се твърди, че са допуснати нарушения от характера на неизпълнени задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, които са довели съда до неправилно изградено вътрешно убеждение, при което законът е приложен неправилно, а явната несправедливост е функция от неправилното му приложение. Излага се съображението, че съществуващите в делото противоречия не са преодолени от съда чрез цялостен анализ на доказателствената съвкупност и съпоставяне на оневиняващите и уличаващите подсъдимия доказателства, а вътрешното убеждение на въззивния съд за виновността на Г. е изградено единствено на показанията на свидетелите П. и Д. М. депозирани на досъдебното производство, подкрепящи тезата на обвинението, които са приобщени към доказателствения материал в нарушение изискванията по чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. Защитата прави и оплакване, че Софийския градския съд не е направил прецизен анализ на доказателствата, които в съвкупност сочат, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, поради което той е следвало да бъде оправдан, а не осъден по повдигнатото му обвинение.
Пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания и доводи.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането е основателно досежно оплакването за несправедливост на наказанието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 13.07.2010год. по нохд № 2932/2010год. Софийският районен съд е признал подсъдимия К. Г. Г. за виновен в извършено на 16.08.2009 год. в [населено място] престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. ал. 1 от НК, като умишлено причинил средна телесна повреда на В. Г. П., изразяваща се в счупване главичката на пета предкиткова дланна кост на лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.
С решение № 1225 от 06.11.2012год. по внохд № 4936/2012год. на Софийския градски съд присъдата е изменена, като определеното на Г. наказание е намалено на една година лишаване от свобода, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК е намален на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъдения по делото Г., но посочените основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поддържани в съдебно заседание, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Втората съдебна инстанция е приела установените от първостепенния съд фактически положения и е стигнала до същите изводи свързани с предмета на доказване, като е отговорила на въпросите по чл. 301 от НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия Г., извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация, които изводи са намерили отражение в съдържанието на присъдата.
На внимателен анализ са подложени обясненията на подсъдимия, а от друга страна- на пострадалия-свидетеля В. П. за обстоятелствата за повода на възникналия между тях първоначален словесен конфликт на площадката пред апартамента на пострадалия и последващото поведение на осъдения, при което след сборичкването между двамата, те паднали на площадката, като Г. извил лявата ръка на П., в резултат на което той получил телесно увреждане притежаващо медико-биологичния признак на трайно затрудняване движението на левия горен крайник-средна телесна повреда по смисъла на закона. Съдът е направил съпоставка и собствен анализ на посочените различия, а обясненията на подсъдимия и защитника му, че е действал при условията на неизбежна отбрана са отхвърлени, като осъществено от него право на защита, опровергано от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Д. М., В. М. и на пристигналия на местопрестъплението полицейски служител-свид. В. Х., както и заключението на двете назначени по делото съдебномедицински експертизи/втората изготвена от травматолог при УМБАЛСМ“Пирогов“/, които не изключва описания от пострадалия и свидетелката М. механизъм на причиняване на телесното увреждане. Показанията на пострадалия и на свидетелката М./включително и тези от досъдебното производство, дадени от тях пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК,/ съдът е възприел за достоверни, както за изначалното агресивно поведение от страна на подсъдимия и за словесната му закана, така и за липсата на непосредствено и противоправно нападение срещу личността му от страна на пострадалия или за създадена такава опасност, при която Г. да е бил поставен в ситуация да се противопостави и активно отбранява.
Неоснователно е твърдението,че показанията на пострадалия П. и на свидетелката М., дадени пред съдия на досъдебното производство и включени от първоинстанционния съд в доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, били негодни да подкрепят обвинението срещу Г.. Това е така, защото обсъжданите показания не се различават по същество от показанията на двамата пред съда, защото след прочитането им свидетелите са потвърдили изнесените първоначално факти на дознанието и защото процесуалната дейност на съда по чл. 281, ал.1, т.т.1-4 НПК не е обвързана нито с инициатива на някоя от страните, нито с изразено от тях съгласие или несъгласие да бъде извършена, нито пък процесуалният закон изисква свидетеля да бъде питан, дали поддържа или не прочетените му показания.
На базата на показанията на М., намиращи се в синхрон с показанията на пострадалия, както и на заключението на медицинската експертиза, опровергаващи тезата на защитата за наличието на хипотезата по чл. 12 НК, въззивният състав е възприел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения и е направил законосъобразни изводи от правно естество за доказаност на обвинението и съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Изложените в мотивите на въззивния съдебен акт съображения в отговор на наведените му от защитата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност са в изпълнение на произтичащите процесуални задължения по чл. 339, ал. 2 от НПК и наличието им сочи за неоснователността на касационната жалба по релевираното в нея оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушение на закона. Искането по оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно.
Макар да е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съдебен състав не е отдал необходимата тежест на едно изключително смекчаващо обстоятелство-предшестващото инцидента поведение на пострадалия, който демонстративно поставил тоалетна чиния върху автомобила на подсъдимия, паркиран пред жилищната кооперация в която двамата живеели. Тази постъпка на П. основателно е възприета от Г. като акт уронващ престижа му на уважаван от съседите си съкооператор и член на домсъвета, граничеща с хулиганство и го е мотивирала да поиска обяснение от пострадалия за проявата му, което обаче осъденият не е сторил по най-подходящия за обществото цивилизован начин.
Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че превъзпитателният и предупредителен ефект на наказателната репресия по отношение на осъдения Г. вече са усвоени в значителна степен / това става ясно и от добрите характеристични данни и отсъствието на други осъждания/, настоящият съдебен състав намира, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.
Налице са предпоставките на чл. 425, ал.1, т. 3, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за изменение на присъдата, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 , б.“б“ НК наказанието лишаване от свобода се замени с пробация. За постигане на целите на наказанието с оглед установените данни за личността и социалната среда на подсъдимия, настоящият състав намира за достатъчни пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, които определи за срок от по десет месеца.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването присъдата от 13.07.2010 год. по нохд № 2932/2010 год. на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 1225 от 06.11.2012год. по внохд № 4936/2012год. на Софийски градски съд, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", предложение първо от НК, заменя наложеното на подсъдимия К. Г. Г. наказание една година лишаване от свобода с пробация, като му определя пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: