2.стр. от определение по ч.гр.д. № 54/2011 на Върховния касационен съд, ІV ГО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 87 София, 18. февруари 2010 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 54 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Р. окръжен съд от 03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 385/2010 за прекратяване производството по искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 и чл. 226, ал. 3 КТ. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. С. К., представляван от адв. Ст. С. от Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на ищеца да посочи обстоятелствата, на които се основава искът, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е сезиран с искове за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от неиздаване и несвоевременно издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение и вписване на неверни данни в издадените документи. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че задължение на ищеца е да посочи обстоятелствата, на които се основава искът. Когато посочените факти и обстоятелства са неясни, неконкретни и непълни, съдът е длъжен да постави въпроси за изясняване на правно релеватните факти, като указва значението им по делото. По този начин съдът подпомага ищеца да поясни и допълни исковата молба, като изрази становището си по фактите, които са посочени неясно или не са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, но имат значение за решаването на делото (правнорелевантни факти), както и да укаже на ищеца да поясни твърденията си и да отстрани противоречията в тях. Също правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да постави въпроси на ищеца правнорелевантните факти и му даде указания, но ищецът не е отговорил на поставените въпроси нито е изпълнил дадените му указания. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Р. окръжен съд от 03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 385/2010. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Р. окръжен съд от 03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 385/2010. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.