Р Е Ш Е Н И Е №818 София,27.20.2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: Маргарита Соколова Гълъмина Генчева при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 2422 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 11.08.08г. по гр.д.№2968/06г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3, пр.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че и в трудовите правоотношения намира приложение разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД, която въззивният съд не е съобразил. Ответникът в производството Д. И. С. оспорва жалбата. Изразява становище, че заповедта, на която се позовава жалбоподателят, няма характер на упълномощаване и затова правилно съдът не е приложил в случая чл.41, ал.1 от ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение №351 от 17.09.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали е приложим чл.41, ал.1 от ЗЗД в областта на трудовото право – тогава, когато законният представител на дружеството-работодател е делегирал на трето лице правото да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на работниците и служителите на дружеството. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 25.05.06г. по гр.д.№6475/05г. на СРС, 69 с-в, с което са били уважени предявените от Д. И. С. срещу [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В. съд е приел, че дисциплинарното уволнение на Д. С. от длъжността “касиер” в магазин Метро-С. 2, извършено със заповед №5/10.06.04г. е незаконно, тъй като заповедта е издадена от лице без представителна власт, при допуснато нарушение на чл.193, ал.1 от КТ. Работодател на ищцата е било [фирма]. При подписване на трудовия договор, управители на дружеството са били Е. А. и Р. Ц.. Със заповед №WT-08-02/19.03.01г. те са упълномощили управителя на магазин Метро С.-2 М. П. да сключва, изменя и прекратява трудови договори за работа в търговската площ на магазина, включително началници и зам.началници на отдели по продажбите. Не са ангажирани обаче доказателства кои са били управители на дружеството към момента на изискване на писмените обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, както и към момента на издаване на процесната заповед за уволнение. Ако двамата или единият от тях не е имал качеството на управител на дружеството, заповед №WT-08-02/19.03.01г. няма валидно действие и не оторизира управителя на магазин Метро С.-2 М. П. да издава заповеди за уволнения и да изисква обяснения по чл.193, ал.1 от КТ от името на работодателя. Решението е незаконосъобразно. Съгласно чл.192, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. Работодател на ищцата е било [фирма]. Установено е по делото, че управители на това дружество към момента на сключване на трудовия договор на ищцата са били Е. А. и Р. Ц.. Правилно въззивният съд е преценил издадената от тях заповед №WT-08-02/19.03.01г. като такава, с която се делегират права на управителя на магазин Метро С.-2 да сключва изменя и прекратява трудовите договори на работниците и служителите в управлявания от него магазин. Това следва от изричния текст на заповедта. Неправилно ответницата в настоящото производство тълкува тази заповед като акт, издаден единствено с цел правилното функциониране на магазина, без прехвърляне на права за сключване, изменение и прекратяване на трудови договори. Прехвърлянето на права следва от текста на цялата заповед, а не от ограничителното тълкуване на думата “определяме” – в смисъл, че след като само се определят права, то те не се прехвърлят – т.е. няма упълномощаване. Смисълът на заповедта е друг и той правилно е определен от въззивния съд – със заповедта се прехвърля на управителя на магазин Метро С.-2 правото на работодателя да прекратява трудови договори с работниците и служителите на магазина. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че след като няма данни кои са били управители на [фирма] към момента на прекратяване на трудовия договор, не може да се приеме за установено, че към този момент управителят на магазин Метро-С. 2 М. П. е имал правомощието въз основа на посочената заповед да изпълнява функциите на работодателя – да приема писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ и да издава заповед за дисциплинарно уволнение. В трудовото право, когато работодателят делегира на трето лице правото си да прекратява трудовите договори на работниците и служителите, също намира приложение чл.41, ал.1 от ЗЗД, който урежда хипотезите на прекратяване на представителната власт. В случая няма данни за оттегляне на пълномощието, дадено със заповед №WT-08-02/19.03.01г., нито пък за настъпване на някоя от другите хипотези на прекратяване на представителната власт, ето защо следва да се приеме, че в производството по чл.193, ал.1 от КТ и при издаване на атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение, управителят на магазин Метро-С. 2 М. П. е имал представителна власт и е действал от името на работодателя. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за постановяване на решение по съществото на правния спор. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от процесуалния представител на Д. С. съдебна практика няма отношение към спора, който се разглежда от ВКС и който е концентриран само върху въпроса дали управителят на магазин “Метро-С.”-2 е имал правомощието да уволни дисциплинарно С.. Решение №130/21.04.97г. на ІІІ ГО, решение №764/01.12.98г. по гр.д.№1738/93г. на ІІІ ГО и решение №50/03.02.99г. на ІІІ ГО са по приложението на чл.193, ал.1 от КТ – въпрос, с който въззивният съд не се е занимавал, а решение №1935 от 13.02.01г. по гр.д.№562/2000г. на ІІІ ГО разглежда принципната възможност работодателят да делегира дисциплинарната власт на трети лица, която възможност въззивният съд не е отрекъл. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 11.08.08г. по гр.д.№2968/06г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: