3 Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 23 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Кристина Павлова и с участието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Биляна Чочева наказателно дело № 553/2015 г. Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. Д. М. против въззивно решение № 52 от 19.02.2015 г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1028/2014 г., с което е била изменена присъда № 2 от 23.01.2014 г. на Пернишкия окръжен съд по н.о.х.д. № 278/2013 г. С тази присъда подсъдимият К. Д. М. е признат за виновен, че на 01.03.2011 г., в дома си, находящ се в [населено място], обл. П., [улица], е държал повече от 3 археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба Н-3/2009 г., поради което на основание чл. 278, ал. 6 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 3 000 лева. В тази си част постановената от Окръжен съд – Перник присъда е влязла в сила. Със същият съдебен акт М. е признат за виновен, че от началото на месец юли 2010 г. до 01.03.2011 г. противозаконно е държал в дома си оръдия (1 бр. фабрично изработен метал-детектор марка “”, модел “” и 1 бр. фабрично изработен метал-детектор марка “”, модел “”), за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което на основание чл. 277а, ал. 7 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду горните, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка – решение № 52 от 19.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1028/2014 г., Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК на 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Към така определеното общо наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 3 000 лв. съгласно чл. 23, ал. 3 НК. Този въззивен съдебен акт е постановен след проведено касационно производство по н. д. № 1066/2014 г., І н. о. на ВКС, с решението по което е отменена оправдателната в частта относно престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК нова въззивна присъда № 21 от 13.05.2014 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав, по в.н.о.х.д. № 214/2014 г., като делото е върнато за ново разглеждане. В касационната жалба се сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като извършеното от М. деяние, квалифицирано по чл. 277а, ал. 7 НК, не представлява престъпление от общ характер. Изложени са доводи относно бланкетния характер на посочената норма от Наказателния кодекс, препращаща към разпоредби от други законови и подзаконови нормативни актове, които към инкриминирания период, според жалбоподателя, не са имали действие. Твърди се, че у подсъдимия е липсвало съзнание за държане на метал-детектори без надлежна регистрация пред държавен орган. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивния съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърдението, че извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл. 277а, ал. 7 НК, не представлява престъпление от общ характер, тъй като не изпълва признаците от състава на посочения законов текст, е неправилно. От събрания по делото доказателствен материал се установява категорично, че деецът е държал метал-детекторите противозаконно, като е съзнавал, че същите са предназначени за търсене на археологически обекти без надлежно разрешително. Чрез така реализираното държане М. е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 277а, ал. 7 НК. За да се изясни механизма на това престъпление във връзка с отправените в касационната жалба възражения обаче, необходимо е да се обърне внимание на следното: Неспазването на задължението за регистрация по чл. 152, ал. 2 ЗКН не се припокрива изцяло с осъществяването на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК и не е негов единствен обективен елемент. Причината е, че разпоредбите на Закона за културното наследство касаят собствениците на специални технически средства, предназначени за търсене на археологически обекти, но не и лицата, упражняващи само фактическа власт върху тези средства. При цялостно тълкуване на обсъжданите норми се налага извода, че държането на такъв тип предмети е противозаконно в два случая, единият от които е, когато то се осъществява от собственик и не е изпълнена предвидената процедура по регистрирането им. Втората възможност за реализиране на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е в случаите, когато върху специалните технически средства се упражнява фактическа власт с цел използването им за търсене на археологически обекти при липса на надлежно разрешително, без спрямо държателя им да е приложимо законовото изискване за регистрация, тъй като той не е техен собственик. Именно към последната хипотеза се отнася и процесният казус. Поради така изложените причини, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че периодът на инкриминираното деяние е извън този на действие на приложимите според него нормативни актове, а именно Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Както беше посочено и съобразно чл. 152, ал. 2 ЗКН и чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба, тези разпоредби са относими единствено към собствениците на специални технически средства, предназначени за извършване на археологически проучвания. Държател – несобственик не е легитимиран да поиска регистрацията им, съответно недопустимо и неправилно е да се изведе законово задължение за подобни действия от негова страна. Идентично е становището на настоящата инстанция и относно твърдението, че у извършителя е липсвало съзнание за държане на нерегистрирани пред съответния орган метал-детектори. Такова съзнание, касаещо въпроса регистрирани ли са или не метал-детекторите по реда на Закона за културното наследство, не е и необходимо, за да са осъществени елементите на престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК от субективна страна. Както е посочено и в решението на Върховния касационен съд от първата по ред касационна проверка, без значение е обстоятелството дали подсъдимият е знаел, че метал-детекторите не са регистрирани. Осъщественото от него държане е противозаконно, тъй като той е съзнавал предназначението на специалните технически средства, а именно търсене на археологически обекти без надлежно разрешително за такава дейност. Съвкупният анализ на доказаните по делото факти (като например местонахождението на метал-детекторите в дома на М., състоянието на годност за експлоатация на един от тях, съпоставено с показанията на свидетеля Д. Г. Д. относно състоянието, в което той ги е оставил, наличието на притежавани от подсъдимия археологически обекти със следи от пръст по тях), води до единствения възможен извод за осъществено ползване на инкриминираните технически средства. Това ползване, макар да не е изискуем елемент от престъпния състав по чл. 277а, ал. 7 НК, е обстоятелство, от което се установява знанието на подсъдимия за предназначението на откритите в дома му метал-детектори. За съставомерността на обсъжданото деяние не се изисква подсъдимият да е използвал лично и непосредствено тези метал-детектори, а е достатъчно да са безусловно доказани тяхното държане от негова страна и съзнание за предназначението им. Именно тези две обстоятелства, установени по категоричен начин в конкретния случай, обуславят престъпния характер на извършеното от М.. Като заключение следва да се допълни, че въззивната инстанция, в хода на производството по в.н.о.х.д. № 1028/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е постановила законосъобразен съдебен акт след осъществена съгласно предвидените в НПК правила цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като са изпълнени и указанията, дадени от предходната касационна инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 19.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, 7-ми състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1028/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: