3 Р Е Ш Е Н И Е № 521 София, 8 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря Л. Гаврилова. и в присъствието на прокурора от ВКП Р. К., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 520/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 331/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Л., отмяна на постановеното по него определение от 25.05.2010 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо С. Я. И. три присъди, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения И. наказания по присъди по НОХД № 95/08 г., НОХД № 248/07 г. и по НОХД № 126/2010 г. на РС – Л.. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като са налице основанията за извършване на ново прегрупиране, което би било в интерес на осъдения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение, постановено на 25.05.2010 г. по НЧД № 331/2010 г. Л.ският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения С. И. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 95/08 г. и НОХД № 248/07 г. на РС – Л., като му е наложил най-тежкото наказание – „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил за срок от четири години. Определено е едно общо наказание и по втора сформирана съвкупност, образувана от осъжданията по НОХД 248/07 и НОХД № 126/2010 г. по описа на РС – Л., като е наложено най-тежкото наказание – това от една година лишаване от свобода и е бил определен строг режим за изтърпяването му. На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 126/2010 г. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на И., са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице, като е сформирал две съвкупности. Този извод не е изцяло верен и противоречи на приложената по делото справка за съдимост на осъдения С. И.. Приложимостта на института на чл. 25 във чл. 23 ал.1 от НК изисква преди всичко деянията, наказанията по чиито присъди се групират, да са извършени преди да е имало постановена и влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния случай деянието по втората присъда, постановена по НОХД № 248/07 г., е осъществено на 03/04.02.2007 г., а първата присъда по НОХД № 95/08 г. е влязла в сила на 28.06.2008 г. По този начин двете осъждания отговарят на критерия за сформиране на съвкупност по чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Деянието по третото осъждане по НОХД № 126/2010 г. е било извършено на 20.08.2009 г. – след влизането в сила на присъдата по осъждането по НОХД № 248/07 г. , което е станало на 17.10.2008 г. Поради това не са били налице предпоставките на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК за групиране на наказанията и налагане на осъдения да изтърпи най-тежкото от тях за тези две осъждания, тъй като деянията не са в съотношение на съвкупност, а на рецидив. Същото важи и за първото и третото осъждане. Между тях също не са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. По този начин по делото е могла да се сформира само една съвкупност, което е направено от РС – Л.. Като е извършил групиране на наказанията и по второто и третото осъждане, РС – Л. е приложил неправилно материалния закон, с което е допуснал особено съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НК. При липса на предпоставките на закона наказанието по третото осъждане не е следвало да бъде групирано с това по второто, а то следва да бъде изтърпяно отделно. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което искането за това следва да бъде уважено, а определението на РС – Л. – да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на РС – Л., при което да се приложи правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 331/2010 г. по описана Районен съд – гр. Л.. ОТМЕНЯ определение , постановено на 25.05.2010 г. по същото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.