Р Е Ш Е Н И Е № 381 Гр. София, 05.11.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря К. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1081/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия Б. И. Б., адв. Й., срещу решение № 194 на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено на 11.06.2015 г. по внохд № 223/2015 г. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Решението на въззивния съд се атакува и като необосновано. Навежда се довод за превратно тълкуване на доказателствата по делото в полза на обвинението, при липса на такива, които да уличават подзащитния му в извършване на престъпленията по чл.117 ал.2 от НК и чл.244 ал.1 от НК. Наличните по делото доказателства се счита, че установяват само авторството на починалото лице. Оспорва се субективната страна на двете деяния, като се отправя упрек към дейността на съда, свързана с оценката и тълкуването на доказателствата. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. се представлява от друг упълномощен защитник, адв. В., която поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения, и заявява, че са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т. 1- 3 от НПК . Защитата намира, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи относно показанията на свидетелите с идентификационни номера 32 и 33, като безкритично е възприел неправилното становище на първата инстанция относно доказано авторство на подсъдимия Прави искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаване на подсъдимия Б., поради неучастието му в извършването на престъпленията, за които е предаден на съд. Подсъдимият Б. изразява пълно съгласие със заявеното от неговия защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия за неоснователна. Застъпва становище, че съдът е извършил цялостна доказателствена проверка и е отстранил нарушенията на първата инстанция, като не са налице пропуски в дейността му при оценката и анализа на доказателствата по делото, поради което счита, че не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 305, постановена на 01.12.2014 г. по н.о.х.д. № 5314/12 г. , по описа на Софийски градски съд , НО, 26 състав, подсъдимият Б. И. Б. е признат за виновен относно това, че на 15.07.2011 г. в гр.С., в съучастие като съизвършител с В. И. Т., който е починал, е прокарал в обръщение подправен паричен знак, неистинска банкнота от 200 евро, емисия 2002 г., с № Z., поради което и на осн. чл.244 ал.1 пр.1 вр. чл.243 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият Б. Б. е признат за виновен относно това, че за времето от неустановена дата през месец юли 2011 г. до 03.09.2011 г., в гр.С., в съучастие като съизвършител с В. И. Т., /починал/ подбудил Ю. С. Н. към убийството на Я. Е. Г., поради което и на осн. чл.117 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Б. общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата, в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил, на осн. чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на Градският съд подсъдимият Б. е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси. С решение № 194 от 11.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 223/2015 г., присъдата на СГС е изменена в частта относно формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.244 от НК /от прокарване в обръщение в служене с подправени парични знаци/, като същото е преквалифицирано в престъпление по чл.244 ал.1 пр.3 вр. чл.243 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и подсъдимият е оправдан по обвинението по чл.244 ал.1 пр.1 вр. чл.243 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. В останалата част присъдата на Софийски градски съд е била потвърдена. Предвид посочените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК в жалбата на първия защитник и с оглед оплакването за необоснованост, следва да се уточнят пределите на касационната проверка. Необосноваността не е предвидена като касационно основание. В тази връзка дейността на съда по оценката на доказателствената съвкупност не може да бъде предмет на ревизия, основана на самостоятелна оценка на същите доказателства от касационната инстанция, поради липса на правомощия в тази насока. На проверка подлежи единствено правилността на формиране на становището на съда относно приетите за установени факти и спазването при това на законовите изисквания за проверка и оценка на доказателствата, въз основа на които е взето решението относно фактите. Касационната проверка включва отговор на въпроса налице ли е правилно и в съответствие с изискванията на чл.14 от НПК формиране на вътрешното убеждение на съда, което следва да е установено чрез пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, при спазване на законовите изисквания за събиране и проверка на доказателствата. С оглед изложеното, на проверка от настоящата инстанция, от една страна следва да бъде подложена дейността на съда, свързана със събирането на съответните доказателства и от друга, процесуалната оценка на тези доказателства, въз основа на които е приета фактическата обстановка по делото за отделните деяния . Основното оплакване на защитата е за недоказаност на авторството на подсъдимия Б., за двете инкриминирани престъпления, основано на тезата, че доказателствените факти не установяват наличие на извършителска дейност от негова страна, при извършване на инкриминираните деяния, което включва касационните основания по чл.348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК, доколкото оплакването иманентно съдържа довод за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Във връзка с основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, касационната инстанция намери следното : Въззивният съд е подложил на пълна преценка годността на доказателствата, въз основа на които първият съд е възприел фактическата обстановка по делото. Констатирал е наличието на допуснато от страна на Софийски Градски съд, нарушение при разпита на свидетелите с идентификационни номера 32 и 33, изразяващо се в липса на съответен разпит като свидетел на служителя от Специализираното структурно звено при МВР, липсата на снета самоличност и третирането му като свидетел със съответстващите за това права и задължения, респективно на предупреждение относно наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК. Съдът е отстранил нарушението на първата инстанция, като е провел въззивно съдебно следствие и е разпитал повторно като свидетели служителите под прикритие с идентификационни № 32 и 33, при спазване на разпоредбата на чл.141а ал.2 от НПК относно участието в производството на съответния служител от специализираната структура, който е свидетелствал относно тяхната самоличност. След повторния разпит на служителите под прикритие въззивният съд е изградил фактическата обстановка само въз основа на доказателствата, събрани при този разпит, без да цени показанията им пред първата инстанция, при което не е допуснал нарушение при събирането на приетите за относими доказателства. Съдът не е допуснал нарушение и при оценката на доказателствата, събрани чрез разпита на същите свидетели. Становището, че от показанията на служителите под прикритие безпротиворечиво се установява участието на подсъдимия Б. в престъплението по чл.244 от НК е направено въз основа на прецизен анализ на депозираните от тях показания при разпита им, проведен на въззивното съдебно следствие, като съдът правилно е основал същото на тяхната еднопосочност и конкретика за обстоятелствата, при които е договорено и извършено предаването на процесната неистинска банкнота от 200 евро и съпричастността на подсъдимия към това деяние. Поведението на подсъдимия Б., оценено като съизвършителство е изведено от фактите по делото за неговата активност и еднаква насоченост в действията с тези на починалия В. Т., както по отношение на първоначалната договорка за предаването на банкнотата, така и при реалната и продажба на свидетеля с идентификационен номер 32. В тази връзка са отчетени и категоричните показания на служителите под прикритие, от разпита им пред въззивния съд, за това, че подсъдимият Б. и починалият Т. са реализирали съвместно предаването на неистинската банкнота, като подсъдимият Б. е бил активен участник в комуникацията с двамата свидетели, в подкрепа на което е и предоставянето на собственият му мобилен телефон на служителя под прикритие с № 32 за връзка с него. Действията на подсъдимия Б. са квалифицирани като съизвършителство въз основа на обективен анализ на цялостното му поведение, което сочи на ролята на съучастник и изключва тезата за неотносимост на същите към осъществяването на фактическия състав на престъплението по чл.244 от НК. Подсъдимият е извършил действията по използване на процесната банкнота, като е разполагал с информация, че същата е неистинска и това обстоятелство е установено от разговора със служителите под прикритие с идентификационни номера 32 и 33, като целта на предаването е било да се провери дали същата е годна за използване в гражданския оборот. Обстоятелството, че починалият В. Т. / производството по отношение на когото е прекратено / е бил работодател на подсъдимият Б. и последният е бил финансово зависим от него, като не е разполагал с достатъчно собствени парични средства, за да обезпечи самостоятелно регулярна продажба на неистински банкноти, е напълно ирелевантно към процесното деяние, което има за предмет една банкнота от 200 евро и чието изпълнително деяние се състои в използването на същата при наличие на знание от страна на дееца относно нейната неистинност. При извършената доказателствената оценка на въззивната инстанция по фактите, не е нарушена забраната по чл.177 ал.1 от НПК, присъдата да се основава само на доказателства, събрани чрез използването на специални разузнавателни средства. Изводът относно обективната съставомерност на деянието е основан на цялостната доказателствена съвкупност, която включва и доказателства, събрани по общия ред, вещественото доказателство банкнота от 200 евро, заключение на техническата експертиза относно неистинността на процесната банкнота , показания на свидетелите Я. и Д.. С оглед изложеното не се констатира нарушение от въззивната инстанция при формиране на вътрешното и убеждение относно установяването на релевантните факти касателно престъплението по чл.244 от НК. Приетата правна квалификация за престъплението по чл.244 от НК не се оспорва от подсъдимия и неговата защита, и не попада в рамките на оплакването за неправилно приложение на материалния закон . Оплакването относно допуснато съществено нарушение при оценката на доказателствата, засяга и тези доказателства, въз основа на които са приети за установени фактите за престъплението по чл.117 ал.2 от НК. Видно от наведените в касационната жалбата доводи, касае се за оплакване, насочено към субективната съставомерност на деянието, която се оспорва за подсъдимия Б.. Същото се основава на тезата, че Б. не е бил уведомен относно целта на починалия Т. по извършване на убийството на Г., поради което предаването на паричната сума и копието от личната му карта на свидетелите Н. и П. не може да се цени като съучастие в подбуждане към убийство, както и, че не е имал мотив да извърши деянието, с оглед липсата на интерес от ползването на процесния апартамент на свидетеля Г.. Изводът на въззивната инстанция относно съставомерност на релевантните по обвинението по чл.117 ал.2 от НК факти, от обективна и субективна страна, е направен след детайлен анализ и преценка на относимите към същото доказателства – показания на свидетелите Н., П., К., от протокола за претърсване и изземване на автомобил джип „М. П.” с ДК [рег.номер на МПС] , при което са иззети като веществени доказателства парична сума от 7000 лв. / 2 000 лв. от които в държане на свидетеля Н. при личния му обиск/, въз основа на показанията на свидетелите, служители под прикритие с идентификационни номера 32 и 33, както и от веществените доказателствени средства, звукозаписи на проведени разговори с участието на подсъдимия Б. . Оценката на цитираните доказателства е извършена в съответствие със законовите изисквания и почива на вярна интерпретация на тяхното съдържание. Касационният съд не установи допуснато нарушение от контролираната инстанция при формирането на вътрешното и убеждение относно доказателствената стойност и тежест на доказателствата, подкрепящи второто обвинение по чл.117 ал.2 от НК. Престъплението по чл.117 ал.2 от НК включва от обективна страна извършване на действия от страна на дееца спрямо друго лице, по мотивирането му да осъществи убийството на трето лице. За да е осъществен фактическият състав на това престъпление, убийството следва да не е било извършено и да не е настъпил целеният от дееца резултат, защото в противен случай дейността на подбудителя се осъществява под формата на съучастие. От субективна страна престъплението включва съзнание у дееца, че с действията си формира в третото лице решение да извърши убийство, което е и преследваната от подбудителя цел. Оценката на доказателствата от значение за обвинението по чл.117 ал.2 от НК, във въззивното решение, е основана на вярно тълкуване на съдържанието на доказателствените източници, като въззивният съд не е допуснал превратното им тълкуване. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите Ю. Н. и К., които съдържат данни за целта на срещата между подсъдимия Б. и свидетелите Н. и П., на извършеното претърсване на автомобила, непосредствено след приключване на тази среща, при което са били иззети веществените доказателства / пари и копие от лична карта на Г. /, като е приел, че подсъдимият Б. е бил информиран за причината за тази среща и относно това, че предава парична сума и копие от лична карта на лицето, по отношение на което следва да се извърши убийството, именно с цел постигане на такъв резултат. Цитираните доказателства са били разгледани съвместно с доказателствата по изземване от жилището на подсъдимия на копия от личната карта на Г. и документи за негова недвижима собственост, както и тези събрани от разпита на служителите под прикритие относно предходното им ангажиране от подсъдимия и починалият Т. с аналогична задача за убийството на Г., което дейците са мотивирали с причини, които изцяло съвпадат с посочените пред Н. като мотив за убийството на Г. / необходимост от безпрепятствено ползване на жилището на свидетеля/. Горните доказателства са дали основание на въззивния съд да формира извод за субективната страна на деянието спрямо подсъдимия Б., които действия правилно са били квалифицирани като съизвършителство в подбуждането на Н. относно убийството на свидетеля Г.. Доводът ,че действията на Б. не са съставомерни, поради липса на знание и мотив относно умъртвяването на Г., за което Н. е бил подбуждан, отново е основан на взаимоотношенията между подсъдимия и починалия В. Т., за които защитата е поддържала тезата, че не са били равнопоставени и подсъдимият е извършил процесните действия по нареждане на Т. и без яснота за крайната им цел. Въззивният съд подробно е обсъдил защитните възражения в атакуваното решение , като е дал обоснован отговор защо приема тяхната неоснователност. Направените от контролираната инстанция доказателствен анализ и оценка касателно субективната страна на деянието по чл.117 ал.2 от НК са в съответствие с изискванията на процесуалният закон относно годността на доказателствените средства и тяхната доказателствена тежест. Доказателствата в подкрепа на обвинителната теза са правилно оценени от гледна точка на вътрешната им устойчивост и кореспонденция едни с други. Умисълът на подсъдимия правилно е изведен въз основа на установеното от показанията на свидетеля с идентификационен номер 32 , че Б. е държал в себе си копие от личната карта на Г., което, е предал на свидетеля в хода на разговора между тях, по своя инициатива и без нареждане от страна на Т., като снимката от копието на личната карта на Г. е била предварително коригирана в съответствие с актуалната визия на лицето, както и от иззетите от жилището му копия от документи . Подсъдимият възразява срещу обвинението за съучастие, като твърди, че не е знаел какво съдържа пликът, който е предал на Н. и че ако е знаел за голямата сума пари, които е съдържал, не би предприел свободно движението си през града. Същото противоречи на установеното по делото от показанията на Н. и П. и тези от разпита като свидетели на полицейските служители, които впоследствие са го задържали и които са наблюдавали движението на подсъдимия, че Б. е бил превозен от свидетелите, след като са го взели от адреса на бул. В. / където е било местоживеенето на подсъдимия към този период/ и не е се налагало да се придвижва сам с плика и парите. Мотивите на свидетеля Н. да даде съгласието пред подсъдимия и В. Т. относно извършване на убийството на Г. и дали същият се е ангажирал с поръчката формално или в действителност е имал намерение да я осъществи, са напълно ирелевантни към правната квалификация на деянието и доказаността на обвинението. Оценката за обективност на показанията на свидетеля Н. е основана на кореспонденцията им с останалите доказателства по делото, които се подкрепят в достатъчна степен, за да наложат извод за доказателствената им тежест, която въззивният съд е приел за налична. Същественото при оценката на тези показания е, че извода за тяхната достоверност е направен при спазване на законовите изисквания за обективност и пълнота при изследване на обстоятелствата по делото, при което не е допуснато нарушение при формирането на вътрешното убеждение на съда относно същите. Защитата възразява срещу оценката на обясненията на подсъдимия, направена от първата инстанция и възприето от въззивния съд, относно характера им на защитна версия и тяхната необективност в частта относно съучастието с починалия Т.. Въззивният съд не е допуснал нарушения при оценката на обясненията на подсъдимото лице. Съдът е подложил същите на проверка относно вътрешната им устойчивост и чрез съпоставка с останалите доказателства по делото, при това е отчел двояката им природа на доказателствено средство и средство за защита, при съобразяване на която е определил и доказателствената им тежест. Обясненията на подсъдимия са анализирани детайлно, като съдът е посочил противоречията с останалите доказателствени източници и е изложил съображенията си, в подкрепа на кредитираните доказателства и причината, поради която не възприема депозираните от подсъдимия за обективно дадени. Преценката на съда не е голословна, а се основава на конкретни доказателства. Възражението за неправилно възпроизведени в решението на въззивния съд показания на свидетеля Ю. Н. не почива на вярна фактология относно съдържанието на същото решение. В атакуваното въззивно решение съдът е цитирал точно показанията на свидетеля в частта относно думите на подсъдимия, че това е жилището на човека. Това, че същият е следвало да бъде убит е логически извод, основан на анализа на доказателствата и установеното по делото, че при предаването на процесния плик подсъдимият е потвърдил, че в него се съдържат пари и снимка на лицето. По изложените съображения се наложи извода на настоящата инстанция, че при постановяването на решението на въззивния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, респективно не са налице законовите предпоставки на чл.354 ал.1 т.2 НПК за връщане на делото за ново разглеждане. С оглед установената, въз основа на правилната оценка на доказателствата по делото, обективна и субективна съставомерност на второто деяние, правилно е приложен материалният закон, като подсъдимият е признат за виновен относно извършване на престъплението по чл.117 ал.2 от НК, в съучастие като съизвършител с починалия В. Т., производството по отношение на когото е прекратено при условията на чл.24 ал.1 т.4 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Наказанието за престъплението по чл.244 от НК е определено в рамките на законовия специален минимум от две години лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК. Съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и водещата роля на починалия Т. в извършването на престъплението, както и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, като смекчаващи вината обстоятелства. В категорията на отегчаващите обстоятелства са причислени високата степен на обществена опасност на деянието и проявената упоритост при реализирането на престъпната дейност. Касационната инстанция намира, че наказанието е правилно отмерено и е справедливо. Смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства не са многобройни по размер, като липсва такова с изключителен характер, както и не може да се приеме, че предвиденото в закона най-ниско наказание е несъразмерно тежко относно извършеното. Деянието е извършено при условията на съизвършителство от две лица / прекратяването на производството спрямо Т. е по причини на настъпила смърт /, като степента на обществена опасност на същото не може да се определи като ниска. С оглед изложеното, наказанието за престъплението по чл.244 от НК е определено в съответствие с целите по чл.36 от НК и не са налице основания за редуцирането му по размер, което може да се осъществи само при условията на чл.55 от НК. Отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са приети за относими и към престъплението по чл.117 ал.2 от НК. Наказанието е отмерено в рамките на средния законов размер, при баланс на касаещите вината на дееца обстоятелства . От страна на подсъдимия и неговата защита не са наведени конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, които да бъдат обсъждани. ВКС намира, че не са налице основания за намаляване на размера на наказанието, определено за престъплението по чл.117 ал.2 от НК. Очертаната фактология, определяща цялостната характеристика на престъпната дейност, продължителната предварителна подготовка относно подбудителството за реализиране на целта за убийството на Г., мотивите за неговото извършване, които са користни, начинът на снабдяване с паричните средства за заплащане на подбуденото лице, чрез заем, обезпечен с жилището на лицето, което се иска да бъде убито, придобито по неправомерен начин, определят степента на обществена опасност на деянието като завишена и не дават основание за редуциране на размера на определеното за това престъпление, наказание от три години лишаване от свобода. Общото наказание правилно е определено при условията на чл.23 ал.1 от НК, в рамките на най-тежкото от наложените наказания. На осн. чл.66 ал.1 от НК, при липсата на процесуална пречка за това , изтърпяването на общото наказание от три години лишаване от свобода е отложено с максималния по размер изпитателен срок от пет години. Срокът по чл.66 ал.1 от НК е правилно отмерен и е съответен на целите по чл.36 от НК относно поправянето и превъзпитанието на дееца. С оглед отчетената по-горе завишена степен на обществена опасност на извършените деяния, същият се явява и необходим за преоценка на поведението на дееца и е съобразен с обстоятелството, че се касае за две отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност. По изложените съображения, не са налице основания за намаляване на размера на наказанията и на определения изпитателен срок, поради което касационната жалба на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено на 11.06.2015 г. по внохд № 223/2015 г. . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.