1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378 София, 18 октомври 2010 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Блага Иванова при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 316/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия М. В. М. против въззивно решение № 34/11.01. 2010 г., постановено по ВНОХД № 3723/09 г. от Софийския градски съд, с което е отменена оправдателната присъда на Софийския районен съд, а наказателното производство е прекратено. С първоинстанционната присъда от 01.07.2009 г., постановена по НОХД № 2809/09 г., подсъдимият М. е бил признат за невинен в това, че на 22.08.2005 г., в качеството си на длъжностно лице – началник отдел “О. собственост” при С. община – район В., в кръга на службата си е съставил официален документ – удостоверение по молба – декларация, чрез кмета на район “В.” до нотариус, подадена от Г. М., с което удостоверил неверни обстоятелства (че посоченият имот в молбата – декларация няма общински и държавен характер до юли 1996 г. и не е актуван като общински след 1996 г., като същият имот е актуван като частна държавна собственост с акт за общинска собственост № 639/15.06.1999 г. и не е деактуван) с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал.1 от НК. По протест на прокурора, с атакуваното решение оправдателната присъда е отменена, като на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК наказателното производство е прекратено. В жалбата на подсъдимия М. са изложени твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението, като се прави искане решението да бъде отменено. Подсъдимият М. и неговият процесуален представител поддържат жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С решението, предмет на касационен контрол, въззивният съд е отменил оспорената пред него оправдателна присъда, като е приел, че наказателното производство по делото с обвинение по чл. 311, ал.1 от НК, следва да бъде прекратено. Съображенията за това са били, че има друго висящо производство по прокурорска преписка № 1553/06 г. на С. по досъдебно производство ЗМ 6254/06 г., по което подсъдимият М. е привлечен за извършено престъпление по чл. 282, ал.2 от НК, като част от продължавана престъпна дейност. Прието е още, че независимо от различната правна квалификация и допълнително инкриминирани обстоятелства, предмет на двете производства е едно и също деяние, поради което са налице условията по чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. При тези съображения, и с оглед съпоставяне на данните за момента на образуване на двете производства е счетено, че на прекратяване подлежи това, което е предмет на въззивното производство. С последното именно не е съгласен жалбоподателят – подсъдим, който оспорва решението. В тази връзка, преди всичко следва да се посочи, че в жалбата, заявеното в съдебното заседание пред касационната инстанция, както и в постъпилите писмени бележки, се правят различни искания. Първоначлно отправеното искане е било за отмяна на решението и “връщане на делото за произнасяне по основателността на протеста на СРП” (виж касационна жалба). В съдебното заседание претенцията е за продължаване разглеждане на делото, “а не за ново разглеждане” (виж пренията пред касационната инстанция), а в писмените бележки, макар и да не се оспорва изводът на съда, че едно от двете производства подлежи на прекратяване по чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК, то се счита, че това е производството с предмет по чл. 282 от НК. В заключение, обобщено, все пак се сочи, че решението е необосновано, поради което се прави и искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Прегледът на отправените искания има своето място, защото жалбоподателят всъщност не е обосновал най- съществения момент: налице ли е правен интерес от обжалване. Правото на обжалване е гарантирана от закона процесуална възможност субектите на правото на защита да предизвикат, подавайки жалба, проверка на законосъобразността (материална и/или процесуална) на дадено решение. Правото на обжалване на обвиненото лице (а и за другите субекти на правото на защита) е формулирано, като право да се обжалват актовете, които накърняват неговите права и законни интереси – чл. 55, ал.1 от НПК. Тоест, правото на обжалване се свързва неразривно с правен интерес да се отмени или измени съответният акт. Когато последният не накърнява права и законни интереси на обвиняемия (подсъдимия), то той не се нуждае от защита срещу решението и няма основание да му се предостави възможност за обжалване на същото. В този смисъл, пространното обсъждане от жалбоподателя кое от образуваните и висящи производства следва да се прекрати, не засяга основния момент – има ли подсъдимият правен интерес от отмяна на решението, след като наказателното производство, водено срещу него е прекратено и кои законни права и интереси са накърнени (виж чл. 349, ал. 3 от НПК). Отделен е въпросът доколко самото обсъждане е вярно, защото в него неточно е проследено развитието на производствата, тъй като не са съобразени всички данни за това, в това число отделяне на материали, прекратявания на производства, възобновяване, поради отмяна на постановления за прекратяване и т.н.. Претенциите на жалбоподателя за отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне по въззивния протест не обосновават правен интерес. Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК не е поставено в зависимост от волята на обвиненото лице, както е при други хипотези – срв. чл. 289, ал.2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 2 и т.3 от НПК. Подсъдимият няма процесуално право да изисква наказателното производство, водено срещу него, да продължи и съдът да се произнесе с присъда, независимо че са били налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. А след като не е установено такова процесуално право, то няма как да е накърнено, което от своя страна да обуслови наличие на правен интерес. Вярно е, че подсъдимият може да обжалва оправдателната присъда “ и само относно мотивите и основанията за оправдаването” (виж чл. 318, ал.3 от НПК. С оглед естеството на въпросите, които разрешават и определенията на съда, с които се прекратява наказателното производство на основание чл. 289, ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 2-10 и ал. 4 от НПК, респк по чл. 334, т. 4 от НПК, също могат да се обжалват относно мотивите и основанията за прекратяване (срв. също и чл. 243,ал.5, т. 2 от НПК). В тези случаи правният интерес от обжалване се обосновава с това, че обвиненото лице претендира оправдаването или прекратяването на наказателното производство да стане на други основания, а не на тези, приети от съда, без обаче да се засяга крайният резултат: в едната хипотеза оправдателна присъда, а в другата - прекратяване на наказателното производство. С други думи, обвиненото лице няма правен интерес да обжалва оправдателната присъда с искане да бъде осъден, респективно, да обжалва прекратяването на наказателното производство, водено срещу него с искане то да продължи до постановяване на присъда (за изключенията по чл. 24, ал.2 от НПК вече стана дума). По конкретното дело, изводимо от съображенията на жалбоподателя, същият не оспорва приетото съществено значимо за прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК (наличие на дейност, която е предмет и на друго висящо производство, макар и с различна правна квалификация). Не се претендира, че има друго основание за прекратяване на производството, което друго основание ще предопредели по - благоприятен резултат за него. При това положение липсва правен интерес да се отмени или измени съдебния акт, тъй като същият не накърнява права и законни интереси на жалбоподателя и няма основание да му се предостави възможност за обжалване. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на подсъдимия М. следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а касационното производство, образувано по нея, да се прекрати. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия М. В. М. против въззивно решение № 34/11.01. 2010 г., постановено по ВНОХД № 3723/09 г. от Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 316/2010 г. по описа на ВКС, І н.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.