Ключови фрази


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

София, 14.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4411/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 69/07.07.2021 г. по в. гр. д. № 327/2021 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил решение № 260085/21.12.2020 г. по гр. д. № 1303/2019 г. на Харманлийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. Б. Я., че Р. И. Д. е собственик на УПИ .......... от кв. ....по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и всички други подобрения и приращения в имота, и ответницата е осъдена да предаде владението на имота на собственика му.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата по иска с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата - ищец по делото, счита че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /доводът на ответника по касация в обратен смисъл е неоснователен/ и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../27.10.2017 г., ищецът е придобил правото на собственост върху имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС. Имотът е закупен от Д. Б. Д., действаща лично и като пълномощник на ищцата Д. Б. Я. по силата на описаното в нотариалния акт пълномощно с рег. №......., ........., том ...., акт № .....от 18.10.2017 г. на нотариус № ........Р. В. с район на действие РС- Д..
Въззивният съд приел, че доколкото ищцата не е направила възражение за нищожност на договора за покупко-продажба като сключен при липса на съгласие, нито е оспорила по законоустановения ред неговата истинност, той се ползва с доказателствена сила досежно направените пред нотариуса волеизявления и извършените от него и пред него действия. По този начин се установява първата предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че ищецът е собственик на спорния имот. Съдът посочил, че от нотариалния акт се установява постигната между страните уговорка продавачите да ползват имота безвъзмездно, заедно или поотделно, само за живеене, в срок до 07.01.2019 г., когато са се задължили да предадат владението на купувача. От събраните гласни доказателства е установено, че след посочената дата ответницата е продължила да осъществява фактическа власт върху имота, без да има валидно правно основание, противопоставимо на искането на ищеца за предаване на владението. С оглед на тези данни въззивният съд заключил, че са налице и останалите две предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция, а именно, че ответницата държи вещта, но без валидно правно основание.
По повод оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с връчването на препис от исковата молба заедно с приложенията и разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 131 ГПК, и с отказа да бъде назначен особен представител на ответницата, въззивният съд намерил, че същите са неоснователни. Приел, че първоинстнационният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК, като в съответствие с утвърдената съдебна практика след изчерпване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК е разпоредил връчването да се извърши от частен съдебен изпълнител. Посочил, че неназначаването на особен представител не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото съобщението ведно с препис от исковата молба и разпореждането на съда са били връчени на ответницата чрез друго лице, като в случая не се касае за хипотеза на повече ответници с противоречиви интереси, каквато предвижда чл. 39, ал. 2 ГПК. Като допълнителен довод въззивният съд посочил и това, че ответницата е упражнила надлежно правото си да поиска възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд и неговото определение е потвърдено по реда на въззивното обжалване с определение № 260142/10.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 876/2020 г. на Хасковския окръжен съд. На последно място въззивният съд изтъкнал и това, че ответницата е получила лично определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК именно на адреса, на който твърди, че не живее, което също потвърждава правилността на процесуалните действия на районния съд, свързани с връчването на съобщението ведно с исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК.
С оглед на всичко изложено въззивният съд заключил, че ответницата няма противопоставимо на ищеца право да ползва спорния имот, поради което ревандикационният иск е основателен и правилно е уважен.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 47 ГПК поради нередовно връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, както и за неправилност на извода на въззивния съд за наличие на хипотеза на възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, вместо за липса на представителство на ответницата в процеса до момента на провеждане на съдебното заседание /на първоинстанционния съд/. Сочи се, че вместо процедурата да продължи с назначаването на особен представител след залепеното уведомление, първоинстанционният съд е допуснал призоваване чрез частен съдебен изпълнител, който е връчил книжата на лице, въпреки че то не е от домакинството на ответницата и е станало причина за продажбата на спорния имот без съгласие на страната.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е връчване на книжата чрез частен съдебен изпълнител по искане на ищеца при положение, че процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда назначаване на особен представител, след като връчването се приема от съда за редовно;
2. Как се конкурират разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 47, ал. 6 ГПК при уважено от съда искане за връчване на книжата чрез частен съдебен изпълнител и незаконосъобразното връчване на трето лице, заинтересовано от изхода на делото;
3. С какви доказателства и до кой момент в процеса може да се установява от ответната страна заинтересоваността на третото лице, на което частен съдебен изпълнител е връчил книжата, при положение, че страната не е била надлежно представлявана поради неуведомлението ѝ чак до провеждане на съдебното заседание.
По тези въпроси се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при позоваване на определение № 597/09.08.2010 г. по ч. т. д. № 265/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., определение № 34/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2468/2019 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените първи и втори въпроси настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
С определение № 597/09.08.2010 г. по ч. т. д. № 265/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., по въпроса: може ли да се извърши връчване на призовка от частен съдебен изпълнител по чл. 42, ал. 2 ГПК, след като е извършено връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, е прието, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 2 /предходна редакция/ ГПК; не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл. 42 и чл. 47 ГПК са достатъчно ясни - те установяват различни начини на призоваване и след като е извършено редовно призоваване по единия начин, не е необходимо да се извършва призоваване по другия начин от същия адрес, на който страната вече е била редовно призована. Това определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, поради което същото не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., при позоваване на определение № 671/21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., е прието, че процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения ѝ срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК е създало пречки за движение на производството и законосъобразно е обусловило прекратяването му. В разглеждания случай именно избягването на такава пречка е предпоставило искането на ищеца уведомяването на ответницата да се извърши по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, така че отговорът на поставения в съдебната практика въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване. Другият въпрос, разгледан в това определение, е различен от поставените по настоящото дело: дали възнаграждението за назначаване на особен представител се заплаща от бюджета съгласно Закона за правната помощ или е за сметка на ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Освен това следва да се посочи, че и това определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, поради което същото не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Определение № 34/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2468/2019 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, но с него не са разрешени въпроси като поставените по настоящото дело.
Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, тъй като те са разрешени от съдебната практика с определение № 610/20.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4755/2017 г. на ВКС, ІV-то г. о., въз основа на което първоинстанционният съд е приел за допустимо преминаването от способа за връчване на съдебни книжа по реда на чл. 47 ГПК към способа по чл. 42, ал. 2 ГПК. С него по въпроса: „следва ли при направени искания за връчване … на искова молба … по чл. 42, ал. 2 ГПК и по чл. 43, ал. 3 ГПК, съдът да не се съобрази с тях и да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като назначи на ответника особен представител и обремени ищеца с нови разноски“, съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване и е приел, че когато се установи, че ответникът не може да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, който съвпада с постоянния или настоящия му адрес, и съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди връчването да стане чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, освен ако няма искане за връчване лично на адресата по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК. От данните в това определение става ясно, че в срока за внасяне на възнаграждение за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на връчено уведомление чрез залепване ищецът е подал молба, с която е поискал призоваване при условията на чл. 43, ал. 3 или чл. 42, ал. 2 ГПК, и съдът, като не е съобразил молбата за лично призоваване на адресата по реда на чл. 42, ал. 2 ГПК, е подходил формално, в нарушение на установената в чл. 38 ГПК поредност при връчване на съобщения. При наличие на съдебна практика и съобразяването ѝ с обжалваното определение липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият въпрос е поставен в несъответствие с данните по делото. Видно от процесуалните действия, документирани в протоколите от двете съдебни заседания, проведени от първоинстанционния съд на 17.09.2020 г. и на 26.11.2020 г., ответницата по иска чрез процесуалния си представител е въвела твърдения за влошени отношения между нея и лицето, на което са връчени препис от исковата молба заедно с приложенията и разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 131 ГПК - нейна дъщеря, и за неизпълнение на задължението на това лице да предаде книжата на адресата. Поискала е обаче да ангажира доказателства само за установяване на твърдението за непредаване на книжата, но не и за заинтересоваността на получателя от изхода на делото. Искания за събиране на доказателства в тази насока не са направени и пред въззивния съд. Ето защо въпросът не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Обжалваното определение не е очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 14.11.2021 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 69/07.07.2021 г. по в. гр. д. № 327/2021 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Б. Я. да заплати на Р. И. Д. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 200 /хиляда и двеста лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: