Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 18.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1771/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения И. М. М. от гр. Враца, за възобновяване на наказателно дело № 353/2009 г., на Районен съд гр. Троян. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия, или намаляване на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 55/24.09.2010 г., Троянският районен съд, 5-ти състав, е осъдил подс. И. М. М., за извършено престъпление в средата на м. декември 2006 г., в с. Шипково, обл. Ловешка, по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, по реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановил да изтърпи и наложеното му наказание от две години лишаване от свобода, по нохд № 94/2004 г., на РС Троян, произнесъл се е за веществените доказателства и е присъдил направените разноски. С решение № 143/24.11.2010 г., постановено по внохд № 575/2010 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. М., са подкрепени отчасти от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите Н. и С. Д., на които основателно е дадена пълна вяра, от тези на св. Х., Г., А., Н., в частта в която са кредитирани и от приложените писмени и веществени доказателства подробно изброени в мотивите, сочещи подсъдимия като автор на извършеното престъпление. Предходните съдилища са дали подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред тях, такива възражения. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително извода си, че подс. М. е извършителя на инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, точно квалифицирано по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на данните от гласните доказателствени средства, на писмените и веществените доказателства. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. М., с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на повторност, е възбудил и поддържал в Н. Д. Д. заблуждение, че ще заплати на фирмата получената минерална вода „Ш.”, причинявайки имотна вреда на фирмата [фирма] в размер на 7 059.35 лв. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са точни и изводите, че са неоснователни възраженията на защитата, за наличие на гражданско – правни отношения, а не за извършено престъпление. Изложени са убедителни съображения и по възраженията за липса на съставомерност, за дадени 1 000 лв., за инкриминираната фактура, за липсата на доказателства по отношение количеството вода и договорена цена, за размера на имотната вреда, за иззетата вода от органите на досъдебното производство, които се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на посоченото производство, поради което не се нуждаят от преповтаряне. В съдебната практика е изяснено, че при сключване на гражданско – правен договор, вкл. и устен, е възможно да е налице „измама”, ако признаците на посоченото престъпление са налице. Такъв е случая при който страната по договора действа с измамлива цел, т. е. поема задължения, които по начало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите от това последици, докато в същност цели да извлечи не следваща му се имотна облага. Тогава неизпълнението на договора от негова страна е последица от предварително взето решение в тази насока. Отправна точка на двете хипотези – измама по НК и неизпълнение на договорно задължение оставащо в сферата на гражданското право, е наличието на намерение за изпълнение на поетото задължение, респективно съществуването на обективна възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. В настоящият случай се касае за „измама” по НК, тъй като подс. М. е сключил договора без да има намерение да го изпълни, който извод произтича от комплексната преценка на поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на инкриминираното деяние. Създал е добро впечатление преди да пристъпи към сключване на сделката, спечелвайки доверието на управителката, на фирмата. След получаване на минералната вода и поемане на облигационното задължение да заплати в двумесечен срок на сумата по издадена фактура, не е предприел никакви действия по изпълнението му, а се е укривал от своя кредитор. Особено показателно е поведението му в момент, когато обективно е разполагал с известни парични средства /продал част от водата/, не е пристъпил към погасяване на задължението си. Ето защо възражението за допуснато нарушение на закона се явява неоснователно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. И. М., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Подробно е отговорено на всички въпроси в съответствие с чл. 301 и 305 НПК. Посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, както и на въпросите по чл. 301 НПК, обсъдени са били твърдяните противоречия в тях. Предмет на обсъждане са били и доводите на защитата – за наличие на противоречия в свидетелските показания несъобразени от решаващата инстанция, за наличието на гражданско – правни отношения, за липса на съставомерност, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат. Настоящата инстанция счита конкретното възражение за нарушено право на защита, с оглед недопускане на доказателства, също за неоснователно. Видно от протокола на съдебното заседание пред въззивната инстанция – 17.11.2010 г., защитникът на подс. М. – адвокат Ф., изрично е заявил, че се отказва от единственото си искане в допълнението към въззивната жалба - за очна ставка между свидетелите Х. и Д. и че няма да сочи доказателства пред нея, която е и по събиране на доказателства. С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Искането е за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, с оглед на обремененото съдебно минало и завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е било наложено наказание от две години лишаване от свобода, което е в близост до предвидения в закона минимум. По делото не са налице нито многобройни, нито изключителни /о/ смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, поради което настоящата инстанция приема искането за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за неоснователно. Подс. М. е със завишена степен на обществена опасност – многократно осъждан, включително и за извършени измами, висока е обществената опасност и на извършеното деяние. Паради това няма никакво основание за намаляване на наложеното наказание, тъй като няма да бъдат осъществени задачите на наказателната репресия. Ето защо, искането за възобновяване на производството по посоченото наказателно дело на Троянския районен съд, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. М. от гр. Троян, за възобновяване на наказателно общ характер дело № 353/2009 г., на Троянския районен съд, 5-ти състав. Председател: Членове: