4 Р Е Ш Е Н И Е № 380 гр. София, 2 ноември 2009 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова с участието на прокурора А. Гебрев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 393/09 година. Образувано по жалбата на подсъдимите И. К. К. и И. В. Д. против присъда № 196 от 14.05.2009 год. по внохд № 775/09 год. на Софийски градски съд. В жалбите на подсъдимите са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.1-3 НПК за проверка на новата присъда, като основно се оспорва авторството на деянието.Твърди се, че участието в престъплението за което е осъдени не е доказано по несъмнен начин.Осъдителната присъда се основава единствено на показанията на пострадалия свидетел У..Не са обсъдени противоречията в неговите показания.В тях липсва категоричност по отношение на възприетите данни, свързани с характерните особености на нападателите и тяхната възраст.Извършеното разпознаване е опорочено, защото е извършено в коридор в сградата на полицията, който не е пригоден за такова следствено действие, и на свидетеля са показвали снимки на подсъдимите на монитор.Разпознаването на К. е извършено за 5 мин., което практически е невъзможно.Присъдата почива на предположения, защото не са събрани доказателства за участие на двамата подсъдими в отнемането на вещите, и особено за якето на пострадалия, което се изхлузило от него и избягал.Прави се искане за отмяна на присъдата, с оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение.Алтернативно се поддържа и явна несправедливост на наложените наказания, с оглед възрастта на подсъдимите и че извършеното се дължи на увлечение и лекомислие.В съдебно заседание защитниците поддържа жалбите, като представят и писмени бележки в които доразвиват тези доводи.С срока за произнасяне е постъпила и допълнителна писмена защита с искане за приложението на чл.78а НК. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 30.09.2008 год. по нохд № 1097/06 год., Софийски районен съд е признал подсъдимите И. К. К. и И. В. Д. на основание чл.304 НПК за невинни и са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК. По протест на прокурора въззивната инстанция е отменила посочената присъда и постановила нова, с която подсъдимите И. К. К. и И. В. Д. са признати за виновни в извършено престъпление, като непълнолетни и съизвършители по чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и са осъдени по на десет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Основните възражения в жалбите са, че направените от въззивния съд нови фактически и правни изводи, за обективната и субективна страна на престъплението, не съответстват на доказателствата на делото, като се твърди, че при установяване на фактическия състав, се е позовал па предположения, без необходимите за това доказателства. Неоснователно е оплакването за опорочено разпознаване на подсъдимите от пострадалия.Процесуално следственото действие е проведено при спазване разпоредбата на чл.170 НПК.В деня преди разпознаването на 05.05.2006 год. е проведен разпит на свидетеля /на л.53 от дозн./, в който е описал особеностите по които може да ги разпознае /височина, телосложение, овал на лицето, на брадата, цвят на кожата, ръст и дължина на косата/.Стриктно е спазен и реда за неговото провеждане, съгласно чл.171 НПК и отразен в протоколите за разпознаване на лица и предмети / на л.75 и л.76 от дозн./В тях категорично е заявил, че това са лицата които са го нападнали в парка, пребили и ограбили.Подробно е описал и по кои особености ги е разпознал.Няма данни по делото, които да подкрепят изложените съмнения в жалбата за предварително показване лицата на подсъдимите на монитор в полицията.Напротив от разпита на поемните лица /К. и Д./ участвали в разпознаването се установява неговата редовност, като последователност и начин на изпълнение.Не е имало странични лица и контакт на участвалите в разпознаването лица, с разпознаващия.Напълно е възможно това действие да бъде проведено за кратък период от време, както е посочено в протокола за разпознаване на подсъдимия К., изразяващо се само в посочване на номера на лицето което е разпознато.Оформянето на протокола, според процесуалните изисквания изисква повече време.Още повече на това процесуално следствено действие е присъствал и неговият защитник, който не е направил възражения по провеждането му.Не внася съмнение в обвинителната теза, известното колебание на пострадалия пред съда, за подробности за обстоятелства по разпознаването, след като е разпитан след повече от три години от инцидента.При повторния разпит пред първоинстанционния съд отново е заявил:…”видях лицата на другите /става въпрос за касаторите/, аз бях легнал, а те бяха над мен.При разпознаването ги разпознах по лицата, показаха ми хора на живо”.Това не е и единственото доказателствено средство, което уличава подсъдимите в извършване на престъпление.По обяснения на подсъдимия Д. и в негово присъствие е направен огледа на местопроизшествие в парк „Борисова градина, на соченото от него място, където са изхвърлени предмети послужили за извършване на деянието.Намерени са арматурно желязо и метална тръба, които за били средство на престъплението, според показанията на пострадалия.Свидетелят Н. говори за други „акции” с подсъдимите в парка, с железни пръти и бухалка.Не са допуснати утвърдените в жалбите процесуални нарушения, които да водят до отмяна присъдата.В атакуваната присъда е извършен задълбочен обективен и всеобхватен анализ на годните доказателствени средства и са изведени верни правните изводи от тях, в съответствие с правомощията на въззивната инстанция по чл.316, да установява нови фактически положения.Спазени са изцяло и изискванията по чл.305 ал.3 НПК, като в мотивите на постановената нова присъда са посочени установените факти и обстоятелства от предмета на делото, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение.Не са нарушени процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл.14 НПК. Коженото яке е предмет на грабежа, защото подсъдимите са действали с общност на умисъла, като съизвършители, нанесли са побой на пострадалия с намерение да отнемат всичко което е имал в себе си /по кредитираните негови показания/.Якето е останало в тях, след като са продължили да го дърпат и удрят, но успял на се измъкне от него и да избяга, т.е. при отнемането насилието не е преустановено.Как са се разпоредили с ограбеното имущество след това, е без значение за квалификацията на деянието.При установените факти с деянието си, двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл.198 ал.1,вр. с чл.20 ал.2 НК. Наложените наказания на подсъдимите, след редуцирането им по чл.63 НК, определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложение на института на условното осъждане не са явно несправедливи, защото не са нарушени критериите в чл.348 ал.5 НПК, за справедливо ангажиране на наказателното им отговорност.Отчетени са и правилно оценени наличните смекчаващи обстоятелства, но както е приел и въззивният съд, те не са многобройни, нито изключителни, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 НК.Завишената степен на обществена опасност на деянието, също не дава основание да се приеме, че най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко.С тези наказания могат да се изпълнят целите визирани в чл.36 НК.Разпоредбата на чл.78а е неприложима по отношение на непълнолетните извършители на престъпления. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 196 от 14.05.2009 год. постановена по внохд № 775 по описа за 2009 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: