Р Е Ш Е Н И Е № 389 София,12 октомври 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Даниела Атанасова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1198/2012 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 25/2012 година на Варненския окръжен съд, направено от осъдения Д. Г., чрез упълномощения от него за настоящето производство защитник, адвокат С. И. от Варненския АК. В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени две касационни основания – за допуснати нарушения на закона и за съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като е потвърдил правната квалификация на деянието, в което е бил обвинен молителя по чл. 197 ал. 1, т. 1 във вдр. с чл. 194 ал. 1 от НК, вместо да измени присъдата на първоинстанционния съд и преквалифицира същото в по-леко наказуемото престъпление по чл. 197 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 194 ал. 3 от НК – маложаважен случай на кражба, в хипотезата на доброволно възстановяване на причинените щети. По второто основание твърдението е за неизпълнение от въззивния съд на задълженията му по чл. 13, 14 и чл. 339 ал. 2 от НПК. Твърди се, че инстанционните съдилища са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Направено искане за отмяна на въззивното решение, по реда на възобновяването и преквалифициране на престъплението, за което е осъден молителят в по - леко наказуемо, като извършено в хипотезата на маловажен случай. Пред Върховния касационен съд, осъденият редовно призован не се явява. Неговият упълномощен защитник – адвокат Ст. И. от ВАК, също не се явява, но с изрична молба е направил искане делото да се разгледа в негово и на подзащитния му отсъствие и заявление, че поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането поради липса на основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и поддържа, че въпреки липсата на данни за доброволно връщане на отнетото имущество, съдът е преквалифицирал престъплението от такова по чл. 194 ал. 1 от НК, в по-леко наказуемо престъпление по чл. 197 ал. 1, т. 1 от НК. Предлага искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Молителят Д. Г. е признат за виновен от състав на Варненския районен съд в това, че на 8.04.2011 година в гр.Варна е отнел чужда движима вещ – дясно странично огледало за л. а. „Ауди” А6, на стойност 377,98 лева от владението на собственика му Б. С. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция открадната вещ е била върната – прест. по чл. 197 ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с начална периодичност по два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от 6 месеца. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон: По жалба на осъдения с искане за преквалификация на деянието като по-леко наказуемо престъпление по чл. 197 ал. 1, т. 2 /маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК/ се е произнесъл Варненския окръжен съд с въззивно решение, с което е потвърдил описаната първоинстанционна присъда. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се направено в срока предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК – 6 месеца от влизането в сила на въззивното решение, което не подлежи на касационна проверка по общия ред. Разгледано по същество то е неоснователно. На първо място, производството е протекло по гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т. 2 – осъденият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Претенцията за преквалификация на деянието е неоснователна. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Двете редовни инстанции правилно са приели, че деянието, извършено от осъденото лице се е изразило в отнемането на вещ на стойност, която не е ниска и по начин и подбуди които са хулигански по своята природа – безпричинно ритане на паркирани автомобили през нощта и чупене на огледалата им, част от които присвоени. Предмет на обвинение е само едно от счупените огледала намерени в автомобила на св. Д. К.. Тези фактически положения са описани в обвинителния акт и осъденият Г. ги е признал пред първоинстанционния съд. По своя характер те са отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед на посочените в чл. 93, т. 9 от НК критерии са отчетени при отказа на съдилищата да преквалифицират случая като „маловажен”. Поради изложеното оплакването за неправилна квалификация на деянието е неосновтелно и искането в тази връзка не следва да бъде уважено. При проверката не се констатира наличие на данни и по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения: Изложените доводи в искането за възобновяване на наказателното производство относно неизпълнение от въззивния съд на задълженията му по чл. 13, 14 и чл. 339 ал. 2 от НПК са голословни. На всички доводи на защитата изложени във въззивната жалба, аналогични на тези в искането за възобновяване, с въззивното решение е даден отговор, включително с изразено съгласие по аргументите изложени от първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 25/2012 година, по описа на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 27/1.02.2012 година, направено от осъдения Д. Д. Г., чрез упълномощения за настоящето производство защитник, адвокат С. И. от Варненския АК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: