Р Е Ш Е Н И Е № 210
София, 19.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1418/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу решение №88/08.07.2011 год., постановено по гр.д. №184/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 13.04.2011 год. по гр.д. № 295/2010 год. на Районен съд [населено място], с което е отменена Заповед № 4Р -01-3059/15.12.2009 год. на Председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, назначена с Постановление № 190/30.07.2009 год. / Д.в. бр. 62/04.08.2009 год./, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. С. И. от [населено място] на осн. чл. 328,ал.1,т.1 КТ, като незаконосъобразна; Д. С. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност”Главен специалист ,спасител, той и ръководител група” в Министерството на вътрешните работи като правоприемник на Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи е осъдено да му заплати сумата от 4 186,20 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост .
Според касатора изводът на въззивния съд, че основанието на което е извършено уволнението на ищеца Д. С. И. - чл. 328,ал.1,т.1 КТ не е налице доколкото дейността на Министерството на извънредните обстоятелства е преминала към МВР, е незаконосъобразен . Във връзка с това се сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на пар.64 от ПЗР на ЗМВР / в сила от 24.11.2009 год./
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Д. С. И. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото.
С определение от № 530/06.04.2012 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса :” Налице ли е правоприемство между Министерството извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на Република България / Д.В. бр. 60/2009 год. / и Министерство на вътрешните работи по отношение на трудовите правоотношения на служителите, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство , предвид разпоредбата на пар.64 от ПЗР на ЗМВР.
Прието , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното с касационната жалба решение от 07.12.2010 год., постановено по гр.д.№ 664/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд , влязло в сила на 07.01.2011 год. като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По делото е безспорно установено, че ищецът Д. С. И. е работил по трудов договор като”Главен специалист ,спасител, той и ръководител група” в отдел „Аварийно спасителни дейности „ в Дирекция „Гражданска защита” област – Т. към Главна дирекция Н.- на служба „Гражданска защита” към Министерство на извънредните ситуации. Не се спори, че с решение на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на РБ от 27.07.2009 год. обн. Д.В. бр.60/30.08.07.2009 год. Министерството на извънредните ситуации е закрито. С ПМС №190/30.07.2009 год. / ДВ бр.62/04.08.2009 год./ е създадена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС като едно от правомощията на председателя на комисията е уреждане на служебните и трудови правоотношения със служителите в закритото министерство . Със заповед № ЧР -01-2968/15.12.2009 год. на Председателя на този комисия ,трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.1 КТ.
Въззивният съд е приел , че ответното Министерство на вътрешните работи е легитимирано да отговаря по предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ . Прието е също така, че фактическото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение „ а именно закриване на предприятието”/ чл. 328,ал.1,т.1 КТ/ в случая не е налице. За да обоснове този извод съдът се позовал на пар. 63 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР , според който МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС , както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на закона за Националния архивен фонд, както и на разпоредбата на пар.64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВ , според която държавните служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство към датата на влизане в сила на решението на НС от 27.907.2009 год. в сила, се назначават без провеждане на конкурс и без да са налице спесифичните изисквания на чл. 179,ал.1,т.4 и ал.3 ЗМВР .С оглед на това съдът е приел, че дейността , осъществявана от закритото министерство на извънредните ситуации и конкретно трудовата функция , която ищецът е изпълнявал по трудовото си правоотношение , не е преустановена , а е преминала към структурата на МВР , където са създадени първоначално Главна дирекция „ Гражданска защита” , а в последствие обединена дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението.
С решение от 07.12.2010 год., постановено по гр.д.№ 664/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение №451/26.08.2010 год. , постановено по гр.д. № 194/2010год. на Кюстендилския районен съд е прието, че тълкуването на пар.63 и 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР води до извод, че ответното Министерство на вътрешните работи е приемник на правата и задълженията на закритото министерство на извънредните ситуации, но не и по съществуващите трудови правоотношения, поради което хипотезата на чл. 123,ал.1,т.7 КТ , не е приложима. Според това решение пар.64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР установява определена привилегия за служителите на МИС, изпълнявали функции в конкретни сфери , които биха желали да започнат работа в МВР, а именно да бъдат назначени в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179,ал.1,т.4 и 4 от ЗМВР . Разпоредбата регламентира една правна възможност за започване на работа по ново трудово или служебно правоотношение , а не задължение за преназначаване на бившите служители на МИС В МВР.
При условията на чл. 291 ГПК , Върховният касационен съд, състав на 3-то го. с приема за правилна практиката, респ. разрешението на правния въпрос по цитираното решение на Кюстендилския окръжен съд .
Разпоредбата на пар. 64 от ПЗР на ЗМВР не урежда правоприемство между Министерството извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане структура на Министерския съвет на Република България / Д.В. бр. 60/2009 год. / и Министерство на вътрешните работи по отношение на трудовите правоотношения на служителите, изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство.
Този извод следва от текста на цитираната разпоредба, където се говори за „назначаване”, което предполага създаване на ново трудово или служебно правоотношение, а не за преназначаване или автоматично преминаване на тези правоотношения към МВР. Следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с тази на пар.61 от ПЗР на ЗИД на З., където законодателят изрично е посочил, че с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР не се прекратяват съгласно чл. 123 от КТ. Тоест законодателят изрично е посочил хипотезата, при която при условията на чл. 123 КТ трудовите правоотношения се запазват като в тази хипотеза не попадат служителите на бившето Министерство на извънредните ситуации в това число и тези извършващи дейност по защита при бедствия и пр.
При този отговор на поставения правен въпрос обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. Доколкото Министерството на извънредните ситуации е закрито от компетентния за това орган с надлежен акт - Решение на народното събрание / чл. 84,т.7 от Конституциата на РБ/ , хипотезата на чл. 328ал.1,т.1 КТ е изпълнена и обжалваната заповед за уволнение на ищеца на това основание е законосъобразна.
С оглед на това искът по чл. 344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради обусловеността на останалите два иска - по чл. 344,ал.1 , т.2 и 3 от изхода на спора по първия иск , те също подлежат на отхвърляне.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №88/08.07.2011 год., постановено по гр.д. №184/2011 год. на Окръжен съд [населено място] . и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. И. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на Заповед № 4Р-01-3059/15.12.2009 год. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации , с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.1 КТ ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”Главен специалист ,спасител, той и ръководител група” в Министерството на вътрешните работи като правоприемник на Министерството на извънредните ситуации и за заплащане на обезщетение на осн. чл. 225,ал.1 КТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |