4 Р Е Ш Е Н И Е № 164 СОФИЯ, 23.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 710/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. В. чрез адв. Ст. Х. и адв. Ц. Ц., против решение № 2756 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 8823/2010 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи, че като е възприел подадената молба за отмяна на неприсъствено решение като въззивна жалба и е постановил разглеждане на делото да се развие по общите правила на ГПК за въззивно обжалване, Софийски градски съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. С определение от 25.03.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Ответниците по касация Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. чрез своя процесуален представител адв. Св. Л. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, установи следното: С решение № І ГО- 25-29, постановено на основание чл. 238, ал.2 във вр. с чл. 239 ГПК в съдебно заседание на 25.02.2010 г. по гр.д. № 354199/09 г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. против Л. И. В. искове с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Т. Д. Б. е бил собственик на посочения в решението недвижим имот в землището на [населено място], [населено място]. На 12.03.2010 г. Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. са подали до Софийски градски съд молба за отмяна на неприсъственото решение на основание чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, по която е образувано гр.д. № 8823/2010 г. по описа на Софийски градски съд. На 01.12.2010 г. е проведено открито съдебно заседание, в което съдът е обявил делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и го е приел за решаване. С разпореждане от 14.01.2011 г. въззивният съд е отменил определението си за даване ход по същество от 01.12.2010 г. по съображения, че решението на Софийски градски съд няма характер на неприсъствено решение, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК за постановяването му. Поради това е счел, че молбата за отмяна, с която е бил сезиран, има характер на въззивна жалба и делото следва да бъде разгледано по правилата на глава ХХ от ГПК. След извършване на съответните съдопроизводствени действия по събиране и проверка на доказателствата по делото е постановил обжалваното въззивно решение, с което е отменил решение № І ГО-25-29 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 34199/09 г. на Софийски районен съд и е решил спора по същество, като е признал за установено по исковете на Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. против Л. И. В., че наследодателят на ищците Т. Д. Б., поч. на 27.06.2009 г., към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на нива с площ 2.6 дка, находяща се в землището на [населено място], [населено място], м. ”К.”, идентична с нивата от 3.101 дка в землището на [населено място], м. “И. църква”, съставляваща имот № 021019 по картата на землището. Така постановеното въззивно решение е недопустимо. В чл. 239, ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред – чрез искане за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал.2 ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и 239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция. По тези съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато на Софийски градски съд за произнасяне по подадената от Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. молба за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение, постановено на 25.02.2010 г. по гр.д. № 354199/09 г. на Софийския районен съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2756 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 8823/2010 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по подадената от Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. молба за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение, постановено на 25.02.2010 г. по гр.д. № 354199/09 г. на Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: