Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 16 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти март .......... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 152 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от подсъдимия Е. Л.. Обжалва се въззивна присъда № 266 от 30.10.14 г., постановена по ВНОХД № 1721/14 г. по описа на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Л. по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Като касационни основания са посочени допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на закона. Иска се да се отмени присъдата и се постанови нова, с която Е. Л. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Представени са допълнения към жалбата. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. От страна на конституирания по делото частен обвинител Р. Л. се иска да се остави в сила присъдата. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилата жалба, допълненията към нея и писмените бележки, изложените доводи и становищата на страните от съдебно заседание, намира следното: С обжалвания акт СГС е отменил присъда от 18.06.13 г. по НОХД № 9371/11 г. на Софийски районен съд, с която Е. Л. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК. С въззивната присъда СГС е признал за виновен Е. Л. в това, че на 12.09.10 г. в [населено място] се заканил с убийство на Р. Л., което възбудило у последния основателен страх от осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдил подсъдимия на ШЕСТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. В жалбата се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на доказателства, произтичащи от пострадалия, както и от свидетели близки до него (Н. Т., П. Т., Х. С. и Л. Л.), като са игнорирани доказателства, депозирани от други свидетели (Б. Л. и С. Л.), както и обясненията на самия подсъдим. Твърди се, че е постановена осъдителна присъда при неизяснен механизъм на причиняване на телесните повреди на Р. Л. и Е. Л., както и се изразява несъгласие с приетата за установена от съда фактическа обстановка, отразяваща отправена от Е. Л. закана с убийство срещу Р. Л.. Твърдението за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност при постановяване на присъдата, не може да бъде споделено. Контролираният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. СГС е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията, както и защо дава вяра на свидетелските показания на Р. Л., Н. Т., П. Т., Х. С. и Л. Л. за сметка на обясненията на Е. Л., заявеното от Б. Л. и С. Л.. Отговорил е на всички релевантни доводи. Мотивите към осъдителната присъда са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретното престъпление. Задълбочено са обсъдени получените при инцидента наранявания по ръцете на двамата братя и медицинската документация, СМЕ и СПЕ, приложени по делото. Не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК относно отразеното в обвинителния акт, че като веществено доказателство се прилага по делото един брой резачка. Протокол за следствено действие за изземване на такова веществено доказателство не е приложен по делото. От друга страна, за решаване на казуса по същество, не е било необходимо да се изземва и прилага по делото такова веществено доказателство и „окървавени дрехи”, доколкото със събраните свидетелски показания е изяснена в достатъчна степен отправената от подсъдимия спрямо Р. Л. закана с убийство. Не отговаря на събраните по делото писмени доказателства твърдението, че пострадалия не е потърсил след инцидента медицинска помощ. Видно от приложеното на л. 156 от НОХД № 9371/11 г. на СРС съдебномедицинско удостоверение № 1015/10 г. Р. Л. на 13.09.10 год. е посетил КСМД при УМБАЛ [фирма], където е прегледан и са констатирани телесните му повреди. На следващо място, без значение за решаване по същество на настоящото дело е обстоятелството, че подсъдимият след инцидента е подал жалба до СРП за извършено спрямо него престъпление по чл. 144 от НК от Р. Л., по която е започнало досъдебно производство. Законът не изключва правната възможност при един и същи инцидент две лица да се заканят помежду си с престъпление срещу личността на другия по смисъла на чл. 144 от НПК. Въпрос на доказване е, обаче, има ли извършено престъпление, извършено ли е то от един от двамата, или от двамата и извършено ли е виновно. Не е допуснато съществено процесуално нарушение с преценката за достоверност на свидетелските показания на Х. С.. По делото не са налице доказателства за водени съдебни спорове между нея и подсъдимия, довели до влошени отношения с Е. Л.. От друга страна, свидетелката е била предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК, поради което, ако е депозирала неверни свидетелски показания, тя би носила наказателна отговорност. Реализацията на последната по предвидения в НПК ред би било основание за евентуална преценка за възобновяване на настоящото дело. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по 144, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Във връзка с посочените съображения, касационната жалба от страна на подсъдимия Л. е НЕОСНОВАТЕЛНА и въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 266 от 30.10.14 г., постановена по ВНОХД № 1721/14 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................