О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 803 София, 17.12.2020 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3832 по описа за 2019 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 22895/25.07.2019 г., подадени от Й. Д. К. и Н. В. К., чрез адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 763/21.06.2019 г., постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 928/2019 г., както и касационна жалба вх. № 7372/04.03.2020 г. против решение № 117/03.02.2020 г., постановено по същото дело, по реда на чл. 247 ГПК (непрецизно индивидуализирано в касационната жалба). По касационна жалба вх. № 22895/25.07.2019 г.: Касаторите Й. Д. К. и Н. В. К. излагат касационни доводи за недопустимост, а още и за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество единственото оплакване е свързано с твърдение за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – произнасяне по непредявен иск, съответно разглеждане на претенция, изменена за първи път във въззивното производство. Ищецът предявил иск относно парична сума в лева, недопустимо изменил иска във въззивното производство, като посочил сума в евро. Въззивният съд уважил иска в посочената валута, с посочена левова равностойност. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят. Насрещната страна Н. П. Г., чрез адв. М. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – в изложението липсва изведен правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. По касационна жалба вх. № 7372/04.03.2020 г. Касаторите Й. Д. К. и Н. В. К. твърдят неправилност на решението по чл. 247 ГПК. По същество не излагат нито едно твърдение за неточно приложение на чл. 247 ГПК – че не е било налице допусната очевидна фактиечска грешка от въззивния съд при постановяване на първоначалното решение. Оплакванията са по същество на произнасянето – не може да се присъжда сума във валута, щом тя не е била заявена в исковата молба, като се позовава на разрешенията, дадени в ТР № 4/29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна Н. П. Г. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете касационните жалби, срещу двете решения на Варненския окръжен съд, са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Н. П. Г. предявил иск за установяване в отношенията с Й. Д. К. и Н. К., че последните солидарно му дължат 10 204 лв. – получена от тях на неосъществено основание по предварителен договор за покупко-продажба, както и лихва за забава, считано от 30.03.2018 г. Районният съд отхвърлил исковете, защото приел, че задължението е за връщане на получени пари в евро, а не в лева, както са претендирани в исковата молба. В диспозитива е отбелязано, че искът се отхвърля срещу двамата ответника, без уточнение дали солидарно или разделно, за сума от 10 204 лв., представляваща част от общо дължимото вземане в размер на 35204 лв. и с посочена левова равностойност на 18 000 евро. Въззивният съд отменил решението и уважил иска за 5217,22 евро, като посочил и левова равностойност от 10 204 лева (не е ясно по курса на коя банка и към кой момент), представляваща част от общо дължимото вземане в размер на 35204 лв. (отново е посочена и левова равностойност на 18 000 евро). Въззивният съд в диспозитива също няма указание, че сумата се дължи солидарно от ответниците. С определение № 394/12.11.2019 г. касационната инстанция е върнала делото на въззивната с указания да провери служебно допусната ли е очевидна фактическа грешка или неяснота, отстранима чрез тълкуване и, съответно предприемане на действия по чл. 247 или чл. 251 ГПК. С решение № 117/03.02.2020 г. въззивният съд, по реда на чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в по-рано постановеното въззивно решение, като уточнил в диспозитива, че сумата, която е присъдена е 10204 лв. по частично предявен иск и, че тя се дължи солидарно от Й. К. и Н. К.. За да постанови този резултат, въззивният съд установил от фактическа страна, че между К., като продавачи и Г., като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008 г. с нотариална заверка на подписите от 07.05.2008 г., по силата на който К. са се задължили да продадат на Г. апартамент със застроена площ 60 кв. м., трети етаж, подлежащ на построяване в жилищна сграда и едно паркомясто, находящи се в [населено място], СО Пчелина, УПИ ... с пл. н. № .... в кв. 26 по плана на СО П..., с площ от 800 кв. м., който подлежи на конкретизация за етажност и граници с допълнителен анекс при получаване на разрешение за строеж за сумата от 36 000 евро, определена като 600 евро за един кв. м. Страните са уговорили 25% от стойността на апартамента, представляваща 9 000 евро да се плати при подписване на договора. С анекс от 29.03.2013 г. К. са се задължили да продадат на Г. апартамент № 10/десет/, находящ се в жилищна сграда в [населено място], м. "Пчелина" в УПИ..., с пл. сн. № ...., в кв. 26 по плана на СО "П...", на трети етаж, с площ 55/петдесет и пет/ кв. м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса, при определени с анекса граници, както и 7.0675 % ид. ч., равняващи се на 9.45 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно място. По делото е представено удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД, филиал Кърджали, че на 07.05.2008 г. Н. Г. е извършил валутен превод на стойност 9 000 евро от своя сметка към сметка на Н. К., с основание на превода “предварителен договор за продажба на недвижим имот“, както и документ от 01.04.2013 г. за превод на сума в размер на 9 000 евро от Г. по сметка на К.. По делото е установено, че 21.11.2014 г. правото на строеж за апартамент № 10 е било придобито чрез публична продан от трето за делото лице – С. П. П.. С нотариална покана от 09.02.2018 г. Г. е уведомил К., че разваля сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008 г., допълнен с анекс от 29.03.2013 г. и прави искане да му бъде възстановена сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2014 г. На 20.02.2018 г. нотариусът е удостоверил отказ Н. К. да получи поканата. От правна страна съдът приел, че Г. е изпълнил задълженията си да плати посочените по-горе суми, а К. не са изпълнили задължението си да прехвърлят на Г. по нотариален ред правото на строеж върху ап. 10. Приел също, че предварителният договор е надлежно развален, а това обуславя и основателност на претенцията за връщане на платените от Г. суми на отпаднало основание. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: може ли съдът служебно да присъжда сума във валута, която сума не е била заявена от ищеца, по който въпрос твърди противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС и допустимо ли е изменение на иска във въззивната инстанция, по който въпрос твърди противоречие с решение № 141 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 15/2016 г. на ВКС, III ГО; определение № 552 от 28.09.2011 г. по ч.гр.д. № 496/2011 г. на ВКС; решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 367/2009 г. на ВКС. Така поставените правни въпроси не обуславят допускане до касационно обжалване на въззивното решение № 763/21.06.2019 г., поправено с решение № 117/03.02.2020 г. от Варненски окръжен съд по гр.д. № 928/2019 г. Крайният акт, постановен от въззивната инстанция е решение, с което е уважен иск в лева, както е и предявен. Отделно, присъждането на сума във валута, различна от посочената в исковата молба не съставлява изменение на иска. Както е разяснено още с ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, парите имат номинална и курсова стойност. Номиналната е тази, която е отбелязана върху самите тях, а курсова – която те имат в съотношение с друга монетна единица. Първата е абсолютна величина, докато курсовата зависи от валутния пазар и е различна във времето. Това, също така, е и задължение на съда, щом намери, че претендираната сумата се следва (дължи се) във валута, различна от посочената в исковата молба. В подобна хипотеза и сам, служебно, се произнася относно валутата, която действително се дължи, според уговореното, когато то не е противно на закона и при липса на валоризационна клауза. Забавата в изпълнението не променя вида на дължимата монетна единица. Както е разяснено принципно в ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, когато съдът присъди заплащане на паричното задължение в дължимата валута, независимо от търсеното според исковата молба – това не се отразява на съдържанието на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент за стойност. Това разбиране е категорично потвърдено и с цитираното от самия касатор ТР № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС - в подобен случай съдът е длъжен да присъди вземането във валута – той не нарушава диспозитивното начало, защото не променя предмета на спора – не присъжда нещо друго, а същата стойност. По касационна жалба вх. № 7372/04.03.2020 г. против решение № 117/03.02.2020 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК: Няма нито оплаквания, нито въпроси, свързани с приложението на чл. 247 ГПК – имало ли е допусната очевидна фактическа грешка или не, съответно тя точно ли е поправена. Има оплаквания отново срещу това дължат ли К. връщане на получената от тях сума по разваления предварителен договор на ищеца Г.. Съображенията са отново свързани с това в каква валута се следва връщане на полученото. При постановено решение по чл. 247 ГПК, с което поисканата сума с исковата молба - левова равностойност, е присъдена в лева, касаторът твърди,че не може съдът с решението да се произнася в евро (което в същност не е сторено), като се позовава на разясненията в ТР № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, според което обаче се следва друго. По изложените съображения, не се установяват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на решение № 763/21.06.2019 г., поправено с решение № 117/03.02.2020 г. От изложеното обаче по-горе от касационната инстанция се следва наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК – евентуална очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие именно на задължителните указания в ТР № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС и ТР № 2/1997 г. ОСГК ВКС, с които е изяснено, че съдът не може да присъди на ищеца суми, щом са дължими в чуждестранна валута - в лева, като определена левова равностойност по централния курс на БНБ, независимо от посочената монетна единица в исковата молба, защото централният курс на БНБ не обвързва страните по облигационното правоотношение. Валутният курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна. В България той не е нито административно определен, нито може да бъде определян едностранно от едната от страните по правоотношението или от съда. Кредиторът – ищец не може едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ. Длъжникът има право да погаси, както в според определената според облигационното отношение парична единица, така и в друга, но по курса към уговорената за деня на изпълнението. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 763/21.06.2019 г., поправено с решение № 117/03.02.2020 г., по реда на чл. 247 ГПК, постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 928/2019 г. УКАЗВА на касаторите, в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 204,08 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: