4 Р Е Ш Е Н И Е № 177 София , 24 април 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Надя Цекова... и в присъствието на прокурора К.Иванов..... ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 137/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. А. Я. против решение № 400 от 17. 11. 2014 г. по внохд №705 /2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че с решението е потвърдено явно несправедливо наказание лишаване от свобода. Излагат се аргументи за допуснато от съда отклонение от принципните разпоредби на чл.36 и чл.54 от НК, обусловило определяне на завишена по размер санкция. В заключение се отправя искане за нейното намаляване по касационен ред. В съдебното заседание пред настоящия съд подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда № 163 от 12.06.2014 г. по нохд № 1443/2014 г. признал подсъдимия К. А. Я. за виновен в това, че за времето от 29.10.20110 г. до 12.12.20110 г. в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност сам и / или след предварителен сговор с подсъдимия М. Н. К. отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 799,62 лева от владението на Е. И. С., Б. Ц. С., О. В. В., С. И. И. и Е. М. Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и едно от деянията е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Б. Ц. С., поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 2, т. 3, пр.2, вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип при зачитане задържането в изпълнение на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд с решение № 400 от 17.11.2014 г. по внохд № 705/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят се позовава единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като ограничава оплакванията си до твърдение за несъответствие между наказанието и обществената опасност на деянието и дееца . Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл.58а от НК, който предходните инстанции стриктно спазили. В обжалваното решение /на стр.10/ се съдържа подробен отговор на поддържаните и пред настоящия съд твърдения за пренебрегване на смекчаващите отговорността обстоятелства и надценяване на отегчаващите. Въззивният съд изрично отбелязал, че смекчаващите обстоятелства - семейно положение, критично отношение към извършеното и млада възраст Тук е мястото да се вметне, че възрастта сама по себе си в обтекаемите граници на младост, зрелост и старост, не би следвало да влияе върху строгостта на наказанието, ако с нея не се свързани конкретни изводи за степента на обществена опасност на дееца и укоримостта на неговото поведение не удовлетворяват критериите на чл.55 от НК за изключителност или многобройност. Законосъобразен е и изводът за обременено съдебно минало на подсъдимия предвид предходно осъждане независимо от вида на наложеното наказание. Оплакванията на защитата в тази връзка биха били основателни , ако съдът бе придал приоритетно значение на наложеното вече наказание с формални съображения. Въззивното решение не разкрива подобен подход. Напротив, съдът се е спрял на осъжданията на подсъдимия преди и след деянието в контекста на цялостното поведение на Я. , за чиято характеристика от съществено значение не е наложеното наказание, а устойчивата модел на безотговорно и пренебрежително отношение към правата на останалите членове на обществото. Не търпят укор и съображенията на въззивния съд относно степента на обществена опасност на инкриминирана дейност. Те са базирани на механизма на извършването й, който се характеризира с престъпна упоритост и дързост. Установено е, че подсъдимият ограбил пет жени, прилагайки брутална сила без никакъв респект към тяхната беззащитност и уязвимост, а престъпната му дейност е белязана с два квалифициращи признака. Обобщено , не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Определеното наказание е справедливо и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400 от 17.11.2014 г. по внохд №705/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.