1 Р Е Ш Е Н И Е №. 14 София, 02 юли 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1171/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. С. К., чрез защитника му адв. С. Н., срещу въззивно решение № 204 от 29.06.2017г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 121/17г. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Моли на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК въззивното решение да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане. Представя писмени бележки. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли решението на АС-Велико Търново да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители А. А., П. Д., Т. Д., К. Д., Ш. А., А. А., Г. А., Ц. А., С. Й. и А. Й., адв. Ф., моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена в сила, като неоснователна. Частните обвинители Д. Д. и Б. Д., както и поверениците им адвокати Н. Д. и П. С., редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият Е. К., редовно призован, не се явява. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 16.01.2017г., постановена по нохд № 708/16г., Окръжен съд – Плевен е признал подсъдимия Е. С. К. за виновен в това, че на 22.02.2015г. на път № П. 1151, км. 9+800, в близост до моста на река В., движейки се в посока [населено място], обл.П., при управлението на л.а. /модел/ с ДК № /номер/ нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДП и чл.21, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица: Б. А. и Ц. Ц. и средна телесна повреда на Б. Д., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „а” и „б“, вр. ал.1, б.”Б” и „В”, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и направените от частните обвинители. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. С въззивно решение № 204 от 29.06.2017г., постановено по внохд № 121/17г., Апелативен съд – Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта, с която е постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като я е отменил в частта по отношение на определения тип затворническо заведение и е изменил първоначалния режим на изтърпяване от строг в общ. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Оплакванията на касатора са с акцент за допуснати от Апелативен съд – Велико Търново съществени процесуални нарушения/макар, че в жалбата аргументите са диференцирани в два пункта - по двете поддържани касационни основания/. На първо място общо се възразява за превратно тълкуване на събраните доказателства, порочност при формиране вътрешното убеждение на съда/чл.13 от НПК/, ограничаване правата на подсъдимия като страна в процеса, нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина. Твърди се, че решението на въззивния съд не е съответно на предписанията на чл.305, ал.3 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е решение следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.1 от НПК. Разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, на която се позовава защитата, касае изискванията за съдържането на въззивната присъда. Настоящият състав констатира, че съдебният акт, постановен от Апелативен съд - Велико Търново, е съответен от към съдържание на изискванията, визирани в посочените по-горе текстове. В случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Противно на това обстоятелствената част на въззивното решение съдържа детайлни и задълбочени мотиви, изготвени с необходимата аналитичност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд ги е оценил при спазване на изискванията на НПК, като не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Оценката на доказателствата и доказателствените средства е с оглед на действителното им съдържание, без да е налице недооценяване, надценяване или подценяване на което и да било от тях. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на контролирания съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Извън общите, принципни оплаквания за нарушения във връзка с начина на формиране на вътрешното убеждение на съда/получили отговор по-горе/, касаторът прави конкретни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, относно дейността на въззивната инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Същите подлежат на обсъждане от настоящата инстанция само в тези части, които сочат на допуснати процесуални нарушения, но не и досежно тяхната оценка по същество, което по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт и не е сред касационните основания. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато процесуално нарушение относно участието на вещото лице С. К. в състава на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, с оглед наличието на основанията на чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.29, ал.2 от НПК - експертът е участвал в изготвянето на предходна съдебномедицинска експертиза. Лицата, които не могат да бъдат вещи лица са изрично посочени в разпоредбата на чл.148 от НПК, като сред тях не са тези, участвали като експерти при изготвяне на друга експертиза по същото дело. Фактът, че едно вещо лице е участвало в състава на няколко експертизи по едно дело, сам по себе си не сочи на „предубеденост”. В случая по делото няма данните за проявена от в.л. К. заинтересованост или предубеденост от изхода на делото при изготвяне на писмените заключения и устните разяснения по експертизите, в които е участвал. Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като изложените подробни аргументи/в жалбата и допълнението към нея/ сочат на твърдения за необоснованост на въззивния акт. Защитата пространно е изложила своята интерпретация за експертното заключение, приемайки го за неправилно и необосновано. Относно тази експертиза е необходимо да се посочи, че тя е била допусната от въззивната инстанция от една страна във връзка с направени от защитата възражения по отношение заключенията на приетите от първия съд АТЕ и СМЕ, а от друга с констатации на съда за непълнота на АТЕ/не е било изследвано поведението на водача на л.а./марка/ и неяснота относно механизма на ПТП и по-точно направените констатации, че водач на л.а./марка/ е бил подсъдимият, а пострадалия Ц. е бил пътник. В хода на въззивното съдебно следствие съдът е приел заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещи лица – автоинженер, физик и съдебен лекар, като е отхвърлил искането на защитата за назначаване на повторна експертиза. Пред настоящата инстанция защитата оспорва действията на въззивния съд по недопускане на повторна експертиза. В правомощията на решаващите инстанции и в частност на въззивната е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства да се използват. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Също така, от компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. Експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага/впрочем с такива не разполагат и страните/. Разпоредбата на чл.153 от НПК изрично визира предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, като въззивната инстанция правилно е отклонила искането на защитата за назначаване на повторна комплексна експертиза, тъй като не са били налице законоустановените основания за това. Изготвената комплексна експертиза е отговорила с необходимата обоснованост и категоричност на поставените й въпроси, като експертите са базирали изводите си на научните си познанията в съответната област, на данните от извършените допълнителни огледи на двата автомобила, обективните находки и всички материали по делото. Аргументирано са защитили заключението си в хода на устните разяснения. Безусловен е изводът им, че подсъдимият е лицето управлявало л.а. /марка/, а пострадалият Ц. е седял на предната дясна седалка. Защитата оспорва този извод, излагайки пространни аргументи, с основен акцент разположението на телата на подсъдимия и пострадалия Ц. непосредствено след инцидента. Настоящият състав намира този въпрос за изяснен от решаващите съдилища, като събраните доказателства - гласни и писмени, установяват по категоричен начин какво е било разположението на лицата, пътували в л.а./марка/ непосредствено след пътно-транспортното произшествие. Въззивният съд е изложил убедителни и детайлни аргументи, които се споделят от този състав, поради което не се налага да се преповтарят. Впрочем следва само да се посочи, че фактическите констатации, касаещи мястото на намиране на телата, са приети за установени от апелативния съд, така както се претендират от защитата. Това, че механизмът по който се е стигнало до констатираното положение на телата в процесното МПС/описан от експертите/, както и установеното, че подсъдимият го е управлявал, не са в унисон със защитната теза, не изисква назначаването на нова повторна експертиза. Във връзка с възраженията, че експертизата е пренебрегнала факта на отваряне на въздушната възглавница на водача, което по мнение на защитата е довело до констатираните наранявани по лицето на пострадалия Ц., е необходимо да се посочи, че в хода на разпита на вещите лица този въпрос е бил поставен от защитата и е получил аргументиран отговор. Експертите са заявили са, че няма увреждания и по двамата/подсъдимия и пострадалия Ц./ от въздушната възглавница, като са разяснили защо механично не са получени увреждания по подсъдимия при отваряне на airbag на водача. Обобщено, комплексната експертиза правилно е интерпретирана, с необходимата аналитичност и в кореспонденция с доказателствената съвкупност. Констатирани са незначителни различия в заключението на тази експертиза и заключенията на единичните АТЕ и допълнителната СМЕ, но правилно е прието, че същите не касаят крайните изводи, а именно, че водач на л.а./марка/ е бил подсъдимият К., който го е управлявал с превишена скорост, поради което автомобилът е загубил напречна устойчивост на движението, отклонил се е вляво и навлязъл в насрещната лента, където е настъпил удара с л.а./марка/. Напълно се споделят, като правилни изводите на въззивния съд за законосъбразност относно отказа на първата инстанция да допусне до разпит в качеството на свидетели лицата от втория лекарски екип на ЦНСМ гр.Плевен, както и отказа да бъдат разпитани в хода на въззивното съдебно следствие. Не всеки отказ да се съберат доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила, а само в случаите когато доказателствата са свързани с въпроси от предмета на доказване и неизясняването им води до непълнота на доказателствената съвкупност. В случая съдилищата не са били изправени пред подобна хипотеза, тъй като по делото е установено, че вторият медицински екип е пристигнал на мястото на ПТП, след като първият екип вече е бил провел реанимационни дейности по отношение на пострадалия Ц. и тялото на същия е било местено в самия автомобил, а след това извадено от него. Поради това разпити на лицата от втория медицински екип не биха допринесли за изясняване на въпросите за разположението на телата на двамата непосредствено след инцидента, преди да са предприети каквито и да било действия по преместването им. Както беше посочено по-горе по делото са събрани редица доказателства, изясняващи по несъмнен начин тази проблематика. В принципен аспект горното е относимо и досежно отказа на първата инстанция да назначи ДНК експертиза. Безпредметно е да бъде обсъждано защо органите на досъдебното производство не са иззели биологичен материал от автомобила и дали това е било необходимо. Предвид изложеното, съставът на касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204 от 29.06.2017г., постановено по внохд № 121/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: