3 Р Е Ш Е Н И Е №138 С., 21.06.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 799 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 83 от 26.03.2013 г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 593 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 917/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, за отхвърляне на предявения от Р. Д. К. против А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. ревандикационен иск за * ид.ч. от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при посочени съседи: Л. Р., Л. Т. и И. Ч. и е даден ход по същество на делото за установяване идентификацията на процесния имот по влязлата в сила кадастрална карта на [населено място]. Предявен е иск по чл.108 ЗС от Р. Д. К. против А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д., като производството е висящо по отношение * ид.ч. от имота. В отменителното касационно решение са разрешени споровете между страните, като е прието, че имотът е включен в наследството на А. К., поч.1956 г. и по завещание на сина му и неин съпруг В. К., поч.2007 г. ищцата се легитимира като собственик на * ид.ч. и са неоснователни възраженията на ответниците за придобиване по давност на дела на В. К., както и че имотът понастоящем е отчужден и е общинска собственост. Ответниците оспорват правата на ищцата в съсобствеността, поради което следва да се признае за установено, че Р. К. е собственик на * ид.ч. от имота. Искането за предаване владението е неоснователно, тъй като видно от свидетелските показания в последните години имотът е запустял, т.е. липсват доказателства, че фактическата власт понастоящем се упражнява от ответниците. Неоснователен е доводът на ответниците А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д., че след като ищцата е атакувала въззивното решение само в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на * ид.ч. от имота, но не и по съединения иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за отмяна относно нейните права на констативен нотариален акт за собственост № *, том *, рег. № *, д. № */* г. на нотариус с рег. № *, то решението за отхвърляне на този съединен иск е влязло в сила, а това обуславя и отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, тъй като и двата иска касаят правото на собственост на един и същ недвижим имот. Разпоредбата на чл.431, ал.2, изр.последно ГПК-отм., аналогична на чл.537, ал.2, изр.последно от действащия ГПК, урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл.431, ал.2 ГПК-отм., а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Произнасянето на съда по чл.431, ал.2 ГПК-отм. не може да влезе в сила самостоятелно, без да е влязло в сила решението по предявения иск, чиято последица е и следователно подаването на жалба против решението по ревандикационния иск препятства влизането в сила и на произнасянето по иска за отмяна на нотариален акт № *, том *, рег. № *, д. № */* г. на нотариус с рег. № * за * ид.ч. от имота. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да възстановят на ищцата направените в настоящото касационно производство разноски и * от направените по делото разноски, съответни на основателната част от исковата молба, в размер общо на 1199.68 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да възстанови * от направените от ответниците разноски по делото /без тези за настоящото касационно производство/ в размер общо на 566.18 лв., поради което въззивното решение в частта по разноските, имащо характер на определение, следва да бъде отменено за разликата между сумата 566.18 лв. и присъдената сума от 1132.36 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на А. Н. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Н. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Е. Б. Д., ЕГН *, [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, че Р. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] собственик на * /*/ идеална част от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при съседи: Л. Р., Л. Т. и И. Ч., представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на А. с предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи имоти с идентификатор: *, *, *, *, *, като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване владението на имота. ОТМЕНЯ за * /*/ идеална част, на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус Л. М.-К. с рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие Разложки районен съд за собственост на А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. по давностно владение на имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при съседи: Л. Р., Л. Т. и И. Ч.. ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Н. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Е. Б. Д., ЕГН *, [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* да заплатят на Р. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото касационно производство, както и разноски по ревандикационния иск по отношение * ид.ч. от имота в размер общо на 1199.68 лв. ОТМЕНЯ решение № 593 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 917/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта за разноските, имаща характер на определение, за разликата над сумата 566.18 лв. до сумата 1132.36 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: