Р Е Ш Е Н И Е   № 74   София, 13 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря  Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора  АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 47/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия И. С. И. срещу въззивно решение № 134 от 05.12.2008г. по внохд № 111/2008 г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 46/11.07.2008г. по нохд № 46/2008г. на Софийския военен съд. В жалбата се поддържа довод за нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Твърди се,че въпреки процедурата по чл.371,ал.2 НПК,съдът неправилно е признал подсъдимия за виновен и го осъдил за квалифицирана кражба по чл.195,ал.1 т.4 пр.1 НК без да има доказателства за това. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наказанието. Иска се отменяване на съдебния акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим И. С. И. за ВИНОВЕН в това,че на 08.02.2008г. около 11.30 ч. в служебно помещение стая № 1 на клиника по хистология и алергология във Военно медицинска академия в гр. С. е отнел чужди движими вещи-пари 120 лева,лична карта и пропуск за ВМА-София на името на В. Л. Ц. с намерение противозаконно да ги присвои,като за извършване на кражбата използвал специален начин-отворил вратата на шкаф в стая № 1 на клиниката,поради което и на основание чл.195,ал.1 пр.3 вр.с чл.194,ал.1 и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” вр.с чл.42а,ал.4 вр.с ал.1 вр.с ал.2 т.1 и 2 и ал.3 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата и решението са законосъобразни,постановени при изяснена фактическа обстановка относно авторството и правната квалификация на деянието. Установено е,че подсъдимият е бил на лечение в Клиниката по токсикология и алергология във ВМА. На инкриминираната дата отворил заключения шкаф № 3,в който св. В на длъжност”изпълнител” държала личните си вещи,и взел пари 120 лева,личната й карта и пропуск за медицинското заведение. Майката на подсъдимия намерила у него инкриминираните вещи и ги предала на свидетелката. Производството е разгледано по реда на чл.372,ал.4 вр.с чл.371 т.2 НПК,в което подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Доводът,че няма доказателства относно правната квалификация по чл.195,ал.1 т.4,пр.3НК- специален начин,не се подкрепя от данните по делото. Видно от проведеното на 11.07.2008г. съдебно заседание на първоинстанционния съд,подсъдимият в правото си на лична защита е заявил,че „шкафчето бе отворено от мен с лъжица”. Изложеното изцяло подкрепя обвинителната теза за използван специален начин при извършената кражба,което обуславя извода,че деянието е съставомерно по приетата правна квалификация. Неправилно се твърди,че изявлението на подсъдимия относно начина на отваряне на процесния шкаф не е доказателствено средство,което може да послужи за осъждането му по по-тежкия престъпен състав. Вярно е,че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия съгласно чл.116,ал.1 НПК,но в случая няма място за подобно съмнение,тъй като признанието на подсъдимия е съответно на доказателствата. От протокола за оглед на местопроизшествието/л.9 от дос.пр./ е видно,че шкаф № 3 е намерен в отворено положение на вратата, с прибрана в задно положение ригла на заключващия механизъм и без ключ в патронника. Това означава,че отварянето на шкафа е извършено по начин извън обичайния-посредством с ключ предназначен за него. На досъдебното производство подсъдимият не е обяснил механизма на проникване,но категорично е изяснено,че това не е сторено със съответен ключ или подправен ключ,респ.чрез разбиване на ключалката. Другите способи за проникване-използване на различни предмети за преодоляване на заключващото устройство,законодателят е квалифицирал като специален начин, установен именно посредством обяснението на подсъдимия,каквото последният може да направи във всеки стадий на наказателното производство. В този смисъл,като са приели,че кражбата е извършена при условията на чл.195,ал.1 т.4 пр.3 НК,съдилищата не са допуснали нарушение на материалния закон. Съвкупната оценка на доказателствения материал,проверен,анализиран от съдебните инстанции при спазване изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК е формирала и законосъобразния извод за съставомерност по по-тежкия престъпен състав,а не по чл.194,ал. НК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Същият не е мотивиран. Съображения подкрепящи го,не се излагат. Наказанието е възможно най-благоприятното за подсъдимия,въпреки неправилното приложение на закона,който факт не подлежи на обсъждане предвид липсата на протест. Относно възражението по чл.78а НК,въззивният съд е изложил по реда на чл.339,ал.2 НПК мотиви,които съответстват на данните по делото и са правилни. Разпоредбата е неприложима тъй като предвиденото по закон наказание в чл.195,ал.1 НК не е до три години,а от една до десет години лишаване от свобода. Липсата на законова възможност за преквалифициране на деянието като извършено по чл.194,ал.3 вр.с ал.1 НК,изключва приложението на чл.218 б НК,каквото искане е поддържано и през въззивния съд. По изложените съображения,тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения по чл.348,ал.1 1,3 НПК решението следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 134 от 05.12.2008г. по внохд № 111/2008г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 46/11.07.2008г. по нохд № 46/2008г. постановена от Софийския военен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: