Р Е Ш Е Н И Е № 303 София,23.10.2014г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1241/2014г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 02.12.2013г. по гр.д.№1988/2013г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. С определение от 15.05.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени като бъде намален размера на присъденато обезщетение. Ответникът А. Г. К., редовно призован не се явава и не взема становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск предявен на основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ от А. Г. срещу П. на Р Б, за сумата от 15 000 лв., за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно с лихва, считано от 10.02.2010г. и е отхвърлил същия до предявения размер от 35000 лв. Установено е по делото, че с Постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 04.05.1998 г. ищецът е привлечен като обвиняем по сл.д. № 190а/1997 по описа на Софийска следствена служба/СлС/ на 04,05.1998 г. за престъпление по чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 1 и 2 НК- измама, от която е причинена вреда в големи размери, като мярката за неотклонение е определена "парична гаранция" в размер на 500 000 неденом. лв., а по-късно с Постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 24.09.1998г. същата е изменена в „задържане под стража", тъй като обвиняемият се е укрил и е в неизвестност, въпреки внесената паричната гаранция. Установено е също така, че с Постановление от 23.02.2000 г. на СГП по сл.д. № 966/1999 г, пр.пр. № 1008/1996 г., мярката „задържане под стража" е изменена в „парична гаранция" в размер на 100 лева, поради изтичане на максималния срок на мярката „задържане под стража". Прието е, че следственото дело № 966/1999 г. на ССлС е било наблюдавано от Софийска районна прокуратура, която е изготвила обвинителен акт срещу А. Г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и по същият е било образувано нохд № 5000/2005г. на РС София, като ищецът е бил обявен за издирване, доколкото на три известни негови адреси в страната не е могъл да бъде открит и са проведени са 14 съдебни заседания, като три от тях са били отлагани с болничен лист на подсъдимия, а две поради безпричинното му неявяване, което е обусловило завишаване на паричната гаранция. Установено е, че наказателното дело е приключило на 17.11.2008 г. с оправдателна присъда, както и че ищецът е задържан по ДП № 190/1998г. на ССлС на 22.02.1999г., а на 06.07.1999г. е приведен в затвор, от където е освободен на 24.02.2000г. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че в затвора здравословното състояние на ищеца се е влошило, семейството му се разпаднало и загубил своите приятели и социална среда. Съдът е счел, че при посочената фактическа обстановка, предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. чл.2, ал.1, т. З, предл.1 ЗОДОВ са налице. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че са са взети предвид всички обстоятелства от значение за същия – сравнително младата възраст на ищеца – около 40 – годишен в началото на наказателното производството, обстоятелството, че няма данни да е осъждан до момента, характера и интензитета на причиненото му увреждане, вида и времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед продължителността на наказателния процес - 12г, вида и тежестта на инкриминираното деяние, фактът, че за една година е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража", но в останалите повече от 11 години ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция", която в минимална степен се е отразила върху обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца, както и върху неговото поведение в семейството и обществото, като тези обстоятелства неизбежно са свързнани със стрес и ограничения в ежедневието. С оглед на тези обстоятелства съдът е приел, че обезщетение в размер на 15000 лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение на този въпрос е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.3 от ТР№3/2004 ОСГК ВКС, където е прието, че Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл.5 ЗОДОВ и в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Приема се, че ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря, а ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на съда в обжалваното решение за основателност на предявения иск до размер на 15 000 лева са частично неправилни. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК. Въззивният съд неправилно, като е определил общия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди на сума от 15 000 лева, не е изложил съображения за това доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и дали това води до намаляване онговорността на държавата. В съответствие именно с трайната практика на ВКС, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най- пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи, като се съобрази и поведението на пострадали, с което той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В случая ищецът е допринесъл с поведението си за увреждането в размер на ½ идеална част, тъй като забавянето на наказателното преследване за дълъг период от време е резултат и от укриването му както по време на предварителното производство, така и в съдебната фаза на разглеждане на делото. С оглед на така приетата степен на съпричиняване предявеният иск е основателен до размер на 7 500 лева. За разликата над 7 500 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, искът следва да се отхвърли. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени частта му, с която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОбВ за сумата над 7 500 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2010г, както и в частта с която е потвърдено решение от 13.03.2013г. по гр.д.№1200/2012г. на ГС София за присъдените разноски. На основание чл.710, ал.3 ЗОДОВ П. следва да заплати на ищеца сумата 433,60 лева разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : отменя решение от 02.12.2013г. по гр.д.№1988/2013г. на АС София частта му, с която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОбВ за сумата над 7 500 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2010г., както и в частта с която е потвърдено решение от 13.03.2013г. по гр.д.№1200/2012г. на ГС София за присъдените разноски. Отхвърля предявения от А. Г. К. иск срещу П. за сумата над 7 500 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОбВ за сумата 7 500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2010г. осъжда П да заплати на А. Г. К. сумата 433,60 лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: