Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 464                                            София 26.05.2010г.                                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1310 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Е”АД гр. В. чрез процесуалния представител адв. Б срещу решение № 312 от 26.05.09г.по в.гр.дело № 240/08г.на Добричкия окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 181/6.01.09г.по гр.дело № 156/08г.на Районен съд -Каварна за уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от С. Н. В.. С определение № 1* от 19.11.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете- отхвърлени. Ответникът по касационната жалба С. В. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 6 от 24.07.08г.,с която на ищеца С. Н. В. на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това,че на 25.06.08г.в качеството си на дежурен по график за време на разположение на работодателя /домашно дежурство/,след като е призован по телефон от н-к отдел мрежи в РЦ Добрич за отстраняване на авария в КК Р. ,се е явил във видимо нетрезво състояние,неподходящо обут и без работно облекло,във вид неспособен за изпълнява задълженията си като дежурен ел.монтьор,е незаконосъобразна. Направен е извод,че допуснатото от ищеца нарушение би могло да бъде квалифицирано като „други тежки нарушения” по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ,за които може да бъде наложено дисциплинарно уволнение,но не и съгласно чл.190 ал.1 т.4 от КТ –„злоупотреба с доверието на предприятието”,което нарушение предпоставя умишлено поведение на работника,насочено към извличането на изгода. Поставеният от касатора въпрос e обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 943/12.06.06г.на ІІІ г.о.на ВКС. В него е прието,че сама по себе си неправилната правна квалификация,дадена в заповедта за уволнение не обусловя неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания,изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадени с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 от ГПК,приема следното: Императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя,в какво се състои нарушението,датата на която е констатирано,наказанието и законния текст,въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата,на които се основава уволнението,за да може евентуално да организира съдебната си защита. Неправилната правна квалификация,дадена от работодателя в заповедта,не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК ВКС в настоящият си състав приема за правилна практиката,обективирана в решение № 943 от 12.06.06г.по гр.дело № 2777/03г.на ВКС,ІІІ г.о. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. С уволнителната заповед ищецът е санкциониран за това,че се е явил на работа във видимо нетрезво състояние,неподходящо обут и без работно облекло,което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. По отношение употребата на алкохол работодателят е въвел изискване със заповед № 1172/8.05.08г.проверките за алкохол на работниците и служителите да бъдат извършвани посредством техническо средство”дрегер”,която проверка да бъде извършвана от поне две лица- прекия ръководител и инспектора по безопасност на труда и за която да бъде съставян протокол. В случая тази процедура не е спазена, свидетелските показания са противоречиви,поради което настоящият състав приема,че това нарушение на трудовата дисциплина не е доказано по категоричен начин. По отношение на другото вменено на ищеца нарушение,изразяващо се в явяване на работа без работно облекло и неподходящо обут,такива доказателства по делото са налице,в т.ч.и признанието му в писмените му обяснения,дадени по реда на чл.193 ал.1 от КТ. Преценката на въззивния съд,че в процесния случай това нарушение е съществено и би могло да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание с оглед характера на трудовите функции,изпълнявани от ищеца като ел.монтьор,е правилна. Това е направено в съответствие с критериите на чл.189 ал.1 от КТ,като са съобразени тежестта на нарушението,обстоятелствата,при които е извършено то и поведението на ищеца. При работи с електрически мрежи подходящото работно облекло е от значителна важност предвид опасността от трудова злополука,която би могла да ангажира отговорността на работодателя. Незаконосъобразен е обаче изводът на съда,че неправилната правна квалификация на нарушението – по чл.190 ал.1 т.4 от КТ –„злоупотреба с доверието на предприятието” вместо по чл.190 ал.1 т.7 от КТ- „други тежки нарушения” ,обуславя незаконност на уволнението по изложените по-горе съображения. С оглед на горното решението следва да бъде отменено в частта,с която са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ и на основание чл.293 ал.1 от ГПК вместо него постановено друго,с което исковете да бъдат отхвърлени. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 312 от 26.05.09г.,постановено по в.гр.дело № 240/09г.на Добричкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от С. Н. В. от гр. К.,ул.”Х”№ 24 против „Е”АД гр. В.,ул.”Д”№ 2 за отмяна на заповед № 6/24.07.08г.на „Е”АД ,с която е дисциплинарно уволнен на основание чл.190 ал.1 т.4 от КТ,за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 5380.26 лв,като неоснователни. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.