О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                        № 105                  София, 05.03.2009 г.                      Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:            Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                          ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                 като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1839 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.278, вр.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. П. от гр. П., чрез служебния му представител адв. Б, срещу определение №32 от 22.01.08г. по гр.д. №27/08г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното определение е оставено в сила определение №2754/05.12.07г. по гр.д. №2910/06г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната като нередовна въззивната жалба на П. П. срещу решението по същото дело, поради невнасяне в срок на държавна такса от жалбоподателя. В частната жалба срещу определението на въззивната инстанция са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, които се свеждат до това, че назначеният от съда служебен представител не е длъжен да внася държавни такси при обжалване на актовете на съда, действайки от името на лицето, което представлява. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с разрешението, дадено с определение №32 от 16.01.07г. по ч.т.д. №330/06г. на ВКС, в което било прието, че назначеният от съда служебен представител не дължи внасяне на държавна такса по жалба, подадена от него в интерес на страната, която представлява. Ответникът в производството А. К. Н. от с. М., общ. Родопи, не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивния съд. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос за дължимостта на държавна такса по жалба, подадена от служебния защитник в интерес на представляваното от него лице, противоречи на това, което е възприето в определение №32 от 16.01.07г. по ч.т.д. №330/06г. на ВКС, ІІ ТО. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С разпоредбата на чл.16, ал.5 от ГПК /отм./, която е приложима в случая, е създадена процесуална гаранция за охраняване интересите на лица, участващи като страни в едно исково производство, които не могат да бъдат призовани по делото поради това, че са с неизвестно местожителство. В тези случаи съдът назначава служебен представител, който действа в процеса от тяхно име и в техен интерес. Това процесуално представителство е израз на оказване на правна помощ, съгласно чл.21, ал.3, вр.чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ. В чл.2 от ЗП е прогласен принципът, че правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата. Ето защо процесуалният представител, осъществяващ правна помощ по чл.21, т.3 от ЗП, не може да бъде задължаван да внася държавни такси и разноски по производството. Изискването за внасяне на държавна такса по подадена от него жалба би означавало препятстване на възможността за предоставяне на адекватна правна помощ, което противоречи на самата идея на закона. В случая съдът не е следвало да изисква от служебно назначения представител държавна такса по подадената от него жалба срещу въззивното решение. В зависимост от изхода на делото във въззивната инстанция, едва с решението си той е следвало да определи по общите правила на кого се възлага тази такса. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,       О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение №32 от 22.01.08г. по гр.д. №27/08г. на Пловдивския апелативен съд и оставеното с него в сила определение №2754/05.12.07г. по гр.д. №2910/06г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл.263, ал.1 от ГПК за размяна на книжа. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: