Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София , 24 януари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 3033/2011г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Т. М. Д. срещу постановената по внохд №484/2011г. въззивна присъда №22/16.11.2011г. на Ловешки окръжен съд /ОС/, с която е отменен първоинстанционния акт на Районен съд /РС/- Ловеч от 23.06.2010г., по нохд №1475/2009г. и ангажирана неговата наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати от въззивния съдебен състав нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат бланкетни съображения за еднопосочен анализ и повърхностна оценка на приобщените доказателства, логическа последица от които е базиращата се на предположения фактология за неправомерното поведение, изразяващо се в „насочване на огнестрелно оръжие срещу Е. и в отправяне на заплахи”. Аргументира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните от обвинителната власт действия, които не са насочени към нарушаване на обществения ред и не демонстрират явно неуважение към него Предлага се отмяна на атакуваната присъда и признаване на Т. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. В съдебно заседание на 17.01.2012г. подсъдимият Д. се представлява от упълномощен адвокат пред касационната инстанция, който поддържа подадената жалба по изложените в нея доводи и възражения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивния съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №65 от 23.06.2010г., по нохд №1475/2009г. на Ловешки РС Т. М. Д. е признат за виновен в това, че на 27.12.2008г., в гр.Угърчин, при условията на продължавано престъпление противозаконно повредил чужди движими вещи, на обща стойност 1 058,65 лева, поради което е осъден за престъпление по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, и оправдан по предявеното му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. В обсега на възложената от закона компетентност, по депозирани протест на прокурора и жалба от подсъдимото лице, с въззивна присъда №27/06.10.2010г., по внохд №501/2010г., ОС-Ловеч е отменил първоинстанционния съдебен акт в оправдателната му част и признал Т. Д. за виновен в извършено на 27.12.2008г. хулиганство, като на основание чл.325, ал.1, вр.чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА, в размер на 500 лева. Постановеният съдебен акт е бил предмет на извънреден съдебен контрол от ВКС, по искане на Т. Д. за възобновяване на внохд №501/2010г. на Ловешки ОС и за отмяна на постановената по него присъда в частта, с която е потвърдено осъждането по чл.216, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като с решение №199/20.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро н.о. по н.д.1115/2011г. същото е оставено без уважение. С последващ съдебен акт №430/18.10.2011г. на ВКС, І-во н.о., по н.д. №2050/2011г., в инициирано от главния прокурор извънредно производство, присъда №27/06.10.2010г. на ОС-Ловеч е отменена в относимата към обвинението по чл.325, ал.1 от НК част, поради дерогиране на забраната на чл.78а, ал.7 от НК при санкциониране на посоченото престъпление и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. С атакувания съдебен акт №22/16.11.2011г., по внохд №484/2011г. , Ловешки ОС е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 от НПК, отменил първоинстанционната присъда в оправдателната част по чл.325, ал.1 от НК и признал Т. Д. за виновен в осъществени на 27.12.2008г., в гр.Угърчин непристойни действия, изразяващи се в насочване на огнестрелно оръжие /ловна карабина/ срещу Р. Е. със закана за прострелване, грубо нарушаващи обществения ред и демонстриращи явно неуважение към обществото, като му определил наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ. Жалбата на подсъдимия Т. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Контролираната съдебна инстанция е реализирала необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно изпълнила императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при анализа и оценката на доказателствата, поради което и ВКС не констатира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Декларираните доводи за превратна интерпретация на приобщената по делото доказателствена съвкупност са необосновани и голословни. Фактическите данни за инкриминираното хулиганство и неговия извършител, съдържими се в свидетелските показания на Р. Е., Красимир Т. и П. Г., и в писмения доказателствен материал с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обезпечават обвинителната теза. Разказът на разпитания в процесуалното качество на свидетел - Р. Е. е последователен и житейски правдив. Пострадалото от инкриминираното посегателство лице възпроизвежда с подробности и в детайли обстоятелствата, сочещи на времето, мястото и конкретиката на квалифицираните като хулиганство неправомерни прояви на Т. Д.. Прецизно и точно са пресъздадени възприятията на Е. по отношение на отправените от подсъдимия заплахи с огнестрелно оръжие - ловна карабина в ръце, по повод зададен от свидетеля въпрос, касаещ улова на убития дивеч, намиращ се в управлявания от Д. джип - пикап „Тойота Хайлукс” с рег.№ СА 7711, последвани от рязко форсиране на моторното превозно средство; съприкосновение със спрелите вблизост автомобили на Ц. Шойков и С. Катърски – „Опел Монтерей „ и „Фолксваген Пасат”, с произтичащите от това повреди; и упорито преследване на бракониерите. Достоверността на коментираното гласно доказателствено средство е проверена при компетентно съотнасяне с останалата доказателствена маса. Установеното от Р. Е. кореспондира на волеизявленията на свидетелите К. Т. и П. Г. в съдебно заседание на 18.02.2010г. пред РС-Ловеч. Очевидци на процесния инцидент те са категорични за отправените от Т. Д. спрямо Е. закани в инкриминираната нощ, че „ще го гръмне”, „ще го убие”, като Т. е убедителен и в твърденията си досежно видяната „оптика” на държаната от подсъдимия ловна карабина. Очертаните обстоятелства, обсъдени в корелативна връзка с приложените в т.1 /л.л.57 и 58/ и т.2 /л.л.77 и 78/, писмени протоколи и разрешения, удостоверяващи налични и придобити по надлежния ред от Д. ловни карабини, предпоставят заключение за несъмнена доказаност на обвинението. В рамките на описаните фактически положения, правилно е приложен и материалният закон. Неправомерното поведение на Т. Д., обективирано в насочване на огнестрелно оръжие/ловна карабина/ срещу Р. Е. и отправена закана за прострелване, се субсумира от правната норма на чл.325, ал.1 от НК. С инкриминираните непристойни прояви подсъдимият грубо нарушил произтичащите от действащия до 17.09.2010г. Закон за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /отменен със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, обнародван в ДВ, бр.73/17.09.2010г./, общи задължения за носене,съхранение и използуване на огнестрелни оръжия; изразил брутална демонстрация срещу установения в държавата правопорядък и открито неуважение към личността и нейните права; като създал тревожна обстановка и предизвикал смут сред присъстващите на местопрестъплението лица. Доказан е и изискуемият се за субективната престъпна съставомерност на инкриминираното деяние - пряк умисъл за извършване на неправомерното посегателство, застрашаващо реда и общественото спокойствие. Акцентираните в касационната жалба обстоятелства, индициращи на „стремеж за преодоляване на възникнали от блокиралите движението автомобили препятствия на междуселския път” , на „ желание за бягство от застрашаващата го агресивно настроена група от въоръжени”, и лишени от доказателствена опора по делото, не изключват очертаната форма на вина. Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи. Такива са сочените от подсъдимия Т. Д. факти, в настоящия казус. Мотивиран от изложените съображения, касационният състав счита, следва да остави в сила постановения съдебен акт на ОС-Ловеч, отменяващ присъда №65 от 23.06.2010г. на Ловешки РС, по нохд №1475/2009г., в частта, с която Т. Д. е оправдан по обвинението по чл.325 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №22 от 16.11.2011г., по внохд №484/2011г., по описа на Ловешки ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.