2 Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 14.06.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1023 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗД "БУЛ ИНС” АД против решение № 11580/20.07.2020г. по в. гр. д. № 1416/2019 г. на Апелативен съд–София, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното решение № 2690/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1416/2019г. на Апелативен съд–София, като на лист 5-ти, на ред 16-ти от мотивите, вместо „сумата от 25 000 лева“, се чете „сумата от 28 000 лева“. Касаторът твърди, че в нарушение на процедурата по чл.247 ГПК съдът е извършил поправка на мотивите към решението, а не на самото решение. Иска същото да бъде отменено и постановено ново, което да се съобрази с действително изложената воля на съда в мотивите към решението и тя да бъде отразена и в диспозитива на решението, като се намали присъденото обезщетение от 22 400 лева на 20 000 лева. Претендира и разноските по делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото, П. Г. Ж., депозира отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна.. Претендира разноски за адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, кое подлежи на промяна - мотивите или диспозитива на решението?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Софийски градски съд е намерил за основателен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 28 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от П. Ж. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 28 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева. С решение № 2690/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1416/2019г. на Апелативен съд–София, след частична отмяна на решение № 87/07.01.2019г. по гр. д. № 14625/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от П. Г. Ж. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2016г., в размер на 5 600 лева, представляващи разликата над 22 400 лева до 28 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2016 год. до окончателното изплащане. В мотивите на решението въззивният съд е счел за установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ, като е определил за спорни два правни въпрос: 1/ за размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и 2/ за наличието или не на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането. По първия въпрос апелативният съд е приел, че сумата от 25 000 лева адекватно обезщетява понесени от ищцата неимуществени вреди.по втория въпрос въззивният състав е намерил за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на пешеходеца, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Достигнал е до извода, че е налице принос на пострадалия в размер на 20 %, с който следва да се редуцира определеното обезщетение. Същевременно при техническото пресмятане на намаления с процента на съпричинява размер на обезщетението за база вместо 25 000 лева е взема сумата от 28 000 лева, вследствие на което посоченият краен размер на обезщетението е определен на сумата от 22 400 лева, за която е счетена за основателна исковата претенция на ищцата за неимуществените вреди. В решението, постановено по молба на ответника по исковете по чл.247 ГПК, апелативният състав е посочил, че със съдебното решение № 2690/04.12.2019г. частично е отменено решение № 87/07.01.2919 г. по гр.д.№ 14625/16г. на Софийски градски съд, като е прието, че дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 28 000 лева и с оглед приетото съпричиняване в размер на 20 %, сумата е редуцирана на 22 400 лева. Посочено е, че на страница 5 от въззивното решение е вписана сумата от 25 000 лева, вместо действителната такава от 28 000 лева, което е прието за очевидна фактическа грешка в постановеното решение, която следва да бъде поправена и в мотивите на лист 5 да бъде записана сумата от 28 000 лева. По правния въпрос, по който е допуснат касационният контрол: Според решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на I г.о. на ВКС очевидна фактическа грешка е неотразяването в диспозитива на решението на волята на съда, личаща от мотивите. Посочено е, че съдът не може по реда на чл.247 ГПК да пререшава спора и да променя формираната с основното решение воля без надлежно подадена в законния срок жалба против решението. С решение № 256/21.05.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на II г.о. на ВКС е прието, че незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и по приложението на закона не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Счетено е за недопустимо в производство по поправяне на очевидна фактическа грешка да се отстраняват грешки в правните изводи на съда. Настоящият състав на ВКС напълно споделя формираната по реда на чл.290 ГПК практика, като въз основа на нея и като взе предвид, че именно в мотивите на съдебното решение се излагат фактическите констатации и правните изводи на съда /чл.236, ал.2 ГПК/ и чрез тях се формира действителната воля на съда, която трябва да намери отражение в диспозитива на акта, дава следния отговор на поставения въпрос: При наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК подлежи на промяна диспозитивът, а не мотивите на решението. По касационната жалба: В настоящия случай, при присъдено обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от първата инстанция в размер на 28 000 лева и подадена въззивна жалба единствено от ответника по иска за присъдената разлика над 7 500 лева до 28 000 лева, въззивната инстанция при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск е посочила в мотивите на решението си, че съобразно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението възлиза на 25 000 лева. Във връзка с направения извод за наличие на принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 20%, решаващият състав е приел, че определеното от него обезщетение следва да бъде редуцирано с 20%. При извършване обаче на намалението на обезщетението с 20% принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, приспадането му е направено не от сумата 25 000 лева, а от сумата 28 000 лева, посочена като „определеното обезщетение“, което е намерило и отражение и в диспозитива на акта. В производството по чл.247 ГПК съдът е постановил поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите, а не в диспозитива на решението, приемайки, че в диспозитива е отразена действителната му воля. Поправката на очевидна фактическа грешка е способ единствено за привеждане в съответствие изразената в диспозитива на съдебното решение воля на съда с формираната такава в мотивите на акта. Ето защо е недопустимо постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съда, доколкото тя не попада в предметния обхват на очертания способ за защита по чл.247 ГПК. Обжалваният акт, с който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението, е постановен извън законоустановения предмет на производството по чл.247 ГПК и в несъответствие с отговора на поставения правен въпрос, с оглед на което следва да бъде обезсилен като недопустим, и делото се върне на апелативния съд за произнасяне по молбата по чл.247 ГПК на застрахователя от друг състав на съда. При повторното разглеждане на молбата по чл.247 ГПК следва да се има предвид, че в мотивите на решението са формирани два правни извода – относно приложението на чл.52 ЗЗД /размера на обезщетението/ и на чл.51, ал.2 ЗЗД /размера на съпричиняването/, поради което в производството по чл.247 ГПК съдът не може да поправя допуснати от него грешки при формирането на волята му относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, като наличието на евентуална техническа грешка при пресмятане на размера на редуцираното с размера на съпричиняването обезщетение не би могла принципно да доведе до различна от формираната воля на съда по отношение на дадените отговори на двата спорни по делото въпроса /по чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД/, обуславящи изхода му, а от там и до противоречие или неразбираемост на мотивите на съда, чието отстраняване става по пътя на обжалването, съответно по реда на чл.251 ГПК. При повторното разглеждане на молбата на застрахователното дружество по чл.247 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските за настоящото производство. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 11580/20.07.2020г. по в. гр. д. № 1416/2019 г. на Апелативен съд–София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд–София за произнасяне по молбата по чл.247 ГПК на ЗД "БУЛ ИНС” АД /вх. № 202/ 07.01.2020г./ от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.