О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122 София, 13.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1644/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, чрез пълномощника адв. П. П., срещу определение № 1723 от 27.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 336/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.05.2018 г. по гр. д. № 9813/2011 г. на Софийски градски съд за прекратяване производството на основание чл.119, ал.2 ГПК /отм./ по отношение на Г. Д. П., конституиран по реда на чл.120, ал.1 ГПК /отм./ във въззивното производство на мястото на ищцата А. Ч.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуално-правен въпрос: „допустимо ли е страна в процеса да извърши отказ от иска, преди да бъде установено от съда, че тя е носител на правото на иск, упражнено от първоначалния ищец, без в процеса да е установена наследствената трансформация по чл.120 ГПК /отм./, предвид повдигнатия в процеса спор от наследниците на починалия ищец“. Доводите в жалбата са свързани с обстоятелството, че отказът от иск е невалидно извършен и не е могъл да породи правни последици. В срока за отговор ответниците не са изразили становище по жалбата. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: С определение от 18.12.2015 г. във въззивното производство по гр. д. № 9813/2011 г. на Софийски градски съд, Г. Д. П. е бил конституиран на основание чл.120 ГПК /отм./ на мястото на ищцата А. Ч.. Същият се е легитимирал като неин универсален правоприемник с представено саморъчно завещание от 25.07.2006 г. Видно от горецитираното определение, с него е прието съществуването на доказателства, че няколко лица се явяват наследници на ищцата на различно основание – Л. Т. Б. като наследник по закон, Столична община – наследник по завет и Г. Д. П. – наследник по завещание /наред и с Американския университет в България, който се е легитимирал със саморъчно завещание от 31.10.2001 г./. Изрично е посочено, че в хода на процеса следва да се извърши преценка кой правен субект е процесуален правоприемник на починалата страна, като за това е необходимо да се конституират всички горепосочени лица на нейно място на основание чл.120 ГПК /отм./. Частният жалбоподател в настоящото производство е оспорил автентичността на завещанието, с което се е легитимирал Г. Д. П., като в съдебно заседание на 15.02.2016 г. е открито и производство за проверка на тази автентичност. Допуснато е изслушване на съдебно-графическа експертиза за изясняване дали завещанието е написано и подписано от завещателката, както и на техническа експертиза за изследване на документ. С писмена молба от 30.04.2018 г. П. е заявил, че прави отказ от иска. С определение от 23.05.2018 г., на основание чл.119, ал.2 ГПК /отм./, съдът е прекратил производството по отношение на него. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.119, ал.2 ГПК /отм./ ищецът разполага с възможност да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото и не може да предяви отново същия иск. Отказът от иск е процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право, претендирано с иска. Той е едностранно процесуално действие, свързано само с процесуални последици и това е разликата му с материалноправен отказ от несъществуващо право. Отказът от иск е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което се десезира съда. Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца, не се взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимно лице и висящ ли е процесът. В настоящата хипотеза конституираният като страна в процеса Г. П. е заявил категорично, че се отказва от исковата претенция. Обсъдени са доводите на частните жалбоподатели в производството, изведени от определение № 147/26.02.2015 г. по ч. гр. д. № 6668/2014 г. на ВКС, четвърто г. о., в което е възприето, че когато на мястото на починала страна са конституирани всички лица, заявили права на нейни процесуални правоприемници, при преценка на направено процесуално изявление, трябва да се отчете съществуването на конкуриращи се права, както и че с решението си съдът следва да определи кое от тях разполага с процесуална и материална легитимация в процеса и да реши спора по същество по отношение на него. Горното съдът е приел, че следва да се тълкува в смисъл, че отказът от иск на Г. П. включва и отказ от спора между ищците относно процесуалната и материална легитимация в процеса, поради което тези доводи са счетени за неоснователни. Посочено е, че при отказ на ищеца, не може същият да бъде задължен да остане да участва в производството, за да се изяснят отношенията между конкуриращите се ищци, тъй като с депозирането му той е оттеглил и изявлението си, че желае да участва в спора и между новоконституираните ищци. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Не са налице условията за допустимост на отказа от иск в хипотеза, когато страната е конституирана в процеса на основание чл.120 ГПК /отм./, респективно чл.227 ГПК, но не е извършена преценка дали същата е надлежна страна /притежаваща процесуална легитимация, произтичаща от материалната такава/. Това означава тази страна да притежава право на иск за разглеждане и решаване със сила на пресъдено нещо на конкретния правен спор. В противен случай, отказът от иск не може да се предприеме валидно. По съществото на частната жалба. В настоящата хипотеза определението по чл.120 ГПК /отм./ е било постановено при невъзможност на съответния етап от производството да се извърши преценка кой правен субект се явява процесуален правоприемник на починалата ищца, поради което и са били конституирани всички лица, заявили права като нейни процесуални правоприемници. При постановяване на решението е необходимо тази преценка вече да е извършена и да е изяснено кой е правоприемникът на първоначалния ищец, като именно по отношение на него съдът следва да се произнесе и по иска, с който е сезиран. Спрямо другите страни, конституирани като правоприемници на първоначалния ищец, производството подлежи на прекратяване. Преди извършване на горната преценка и установяване дали конституираното като правоприемник лице притежава право на иск, същото не може да извърши валидно отказ от него. С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивният съд неправилно е приел, че направения отказ от иск от Г. П. е довел до десезиране на съда и производството по отношение на него е подлежало на прекратяване. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия с участието на Г. Д. П.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1723 от 27.05.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 336/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1723 от 27.05.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 336/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 23.05.2018 г. по гр. д. № 9813/2011 г. на Софийски градски съд за прекратяване производството на основание чл.119, ал.2 ГПК /отм./ по отношение на Г. Д. П., конституиран по реда на чл.120, ал.1 ГПК /отм./ във въззивното производство на мястото на ищцата А. Ч.. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия с участието на Г. Д. П.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: