Ключови фрази
Престъпления против реда на управлението * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 228

гр. София, 22 май 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 759/2013година.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 419 и следващите НПК.
Образувано е по искане на осъдения Г. Р. Я. от село Л., общ. Върбица, за възобновяване на наказателно дело № 1141/2012 г., на Шуменския районен съд. Сочи се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд разгледа искането, провери съдебният акт с оглед на поддържаното отменително основание и за да се произнесе съобрази следното:
С влязла в сила присъда № 120/01.11.2012 г., Шуменският районен съд, 12-ти състав, е признал подс. Г. Р. Я., за виновен в извършено на 05.05.2012 г. в с.Л., обл. Шумен, престъпление по чл. 269, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б” НК го е осъдил на „пробация” чрез задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмична и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и 100 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото. Оправдал го е по част от обвинението и е зачел предварителното задържане.
С въззивно решение № 21/26.02.2013 г., постановено по внохд № 522/2012 г., Шуменският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил първоинстанционната присъда.
По искането с единствен довод за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на осъдения Я., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устни възражения и изложения по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.
Съдебните актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за тяхното отменяване по реда на възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Я., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден затова. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По своята правна същност, направените възражения в искането се свеждат до оспорване обосноваността на съдебния акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство. Тази инстанция не може да установява нови фактически положения, а съгласно разпоредбите на чл. 348 НПК, следи за правилното приложение на закона. Както бе посочено и по – горе, изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на състава на това престъпление, са подкрепени от показанията на изброените в мотивите свидетели по хронологията на събития, на които основателно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства.
След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от двете съдебни инстанции, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние. В тази връзка и въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на тези данни е мотивирал обоснован отказ, защо отхвърля възраженията на дееца, относно съставомерността на деянието, длъжностното качество на св. К. М. и начина на легитимирането му пред осъдения, отправената закана, включването в бланкетната норма на чл. 269, ал. 1 НК, на разпоредбата на чл. 176, ал. 2 ЗМВР и от тук липсата на съществено процесуално нарушение – л. 3 и 4 от мотивите. В тази връзка е изложил убедителни съображения защо и въз основа на кои доказателства подкрепя направения извод за виновността на осъдения Я..
Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, не е длъжна в пълна подробност да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, той встъпва в правомощията на тази инстанция.
Имайки в пред вид изложеното, съставът на Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение, счита искането за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Р. Я. от с.Л., общ. Върбица, за възобновяване на наказателно дело № 1141/2012 г., на Шуменския районен съд, 12-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: