1 Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 29 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 65/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Л., защитник на подсъдимия Г. К., срещу въззивно решение № 398 от 15.11.2010г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 672/10г. В жалбата се изтъква касационно основания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за намаляване на наказание в справедлив размер и отлагане изпълнението му при условията на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение.Счита за правилен извода на решаващите съдилища, че за постигане целите на наказанието, то следва да бъде изтърпяно ефективно. Повереникът на частните обвинители, адв.П. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.В конкретният случай счита, че не е налице поведение, което обуславя приложението на чл.66 от НК. Адвокат Л., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа.Твърди, че решението на апелативния съд е неправилно , тъй като съдът е приел, че са налице основания за приложението на чл.66 от НК, но въпреки това не го е приложил. Намира, че независимо от тежкия резултат, младата възраст и психическото състояние на подсъдимия дават основание за условно осъждане. Подсъдимият К., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 95 от 11.03.2010г., постановена по нохд № 5086/09г., СГС, НО, 11 състав е признал подсъдимия Г. П. К. за виновен в това, че на 26.08.2007г. в [населено място], при управление на л.а.”БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение правилата за движение , визирани в чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Т. и средни телесни повреди на П. Л., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3, б.”Б”, пр.1, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при първоначален „общ” режим. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по деловодните разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 398 от 15.11.2010г., постановено по внохд №672/10г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав е изменил първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на две години.Също така, съдът е отменил присъдата в частта, с която на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Единственото касационно основание, което се сочи е това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Също така, при определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., първата инстанция е изпълнила задължението си да стори това, прилагайки правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, като е индивидуализирала наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК.Незаконосъобразно е наложила и наказание лишаване от права, което нарушение на закона е било отстранено от въззивната инстанция.В рамките на горепосочените правила, съдилищата са били длъжни да отчетат, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният такъв не е взел предвид всички значими за определяне на наказателната отговорност обстоятелства, както и е налице частична невярна оценка на някои от констатираните. Извършвайки самостоятелна преценка на тези обстоятелства, апелативният съд е намалил наказанието лишаване от свобода с шест месеца.Настоящата инстанция изцяло възприема за правилни изводите на въззвиния съд по отношение оценката на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, направена в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Независимо от това отмереният от апелативния съд размер на наказанието лишаване от свобода все още се явява завишен и несъответен не само на принципа за законосъобразност, но и за справедливост, които целят налагане на наказание, което ще постигне генералната и специална превенции.Тази инстанция намира, че при вярно отчетените от въззивния съд обстоятелства по чл.55 от НК, относими към индивидуализацията на наказанието, последното следва да бъде отмерено в размер на една година, което се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия. Независимо, че са налице формалните юридически предпоставки на чл.66 от НК, институтът на условното осъждане не следва да намери приложение както е приел и въззивният съд. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходните съдилища, че за постигане на целите по чл.36 от НК наказанието следва да се изтърпи ефективно, отчитайки тежестта на извършеното и степента му на обществена опасност.Също така е отчето цялостно поведение на подсъдимия по време на инцидента, което не може да бъде игнорирано единствено от младата му възраст, върху който факт защитата акцентира. Следейки за правилното приложение на закона, настоящата инстанция констатира, че предходните съдилища са определили първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, който остава правилно определен и при постановеното намаляване размера на лишаването от свобода, но не са определили затворническото заведение, което в случая следва да бъде общежитие от открит тип. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изменено в частта досежно наложеното наказание, а в останалата част оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 398 от 15.11.2010г., постановено по внохд № 672/10г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІ състав, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Г. П. К. наказание лишаване от свобода от две години на една година, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: