Р Е Ш Е Н И Е № 391 гр.София, 04 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1331/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на И. П. П. срещу присъда № 126/10.04.2013 год. по въззивно нохд № 266/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ІV въззивен състав. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че изводите са подкрепени изцяло от доказателствата по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, 14-и наказателен състав с присъда № 62/14.10.2011 год. по нохд № 4765/2011 год. признал подсъдимия А. Л. Л. за виновен в това, че на 29.01.2011 год. в [населено място] направил опит за кражба на имущество, собственост на [фирма], на обща стойност 781,44 лева чрез използване на МПС и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини. На основание чл.195, ал.1 вр.чл.58, б.А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. Оправдал го по обвинението да е извършил деянието в съучастие с И. П. по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Признал подсъдимия И. П. П. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Осъдил подсъдимия Л. да заплати направените по делото разноски. Софийският градски съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 266/2013 год. отменил присъдата в оправдателната част по отношение на подсъдимия П. и в частта за квалификацията на деянието във вр. с чл.20, ал.2 НК за подсъдимия Л.. Признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 29.01.2011 год. в [населено място] чрез използване на МПС и в съучастие с подс.Л. като съизвършител направил опит за кражба на имущество, собственост на [фирма] на обща стойност 781,44 лева като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини. На основание чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.58, б.А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години. Признал подсъдимия Л. за виновен за съучастие с подс.П. като извършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Произнесъл се и по въпроса за разноските. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор с искане за осъждане на подсъдимия П. и по жалба на подсъдимия Л., в която се оспорва обосноваността на присъдата. Въззивният съд, за да изпълни процесуалните си задължения като инстанция по същество да се произнесе не само по доводите на страните, но и изцяло да провери правилността съгласно чл.314 НПК, приел за необходимо и извършил повторен разпит на свидетелите за изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Констатирал наличието на основания за приложението на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК при провеждане на разпита за конкретни обстоятелства и прочел показанията на свидетелите М., П., А. и Д.. Приел различни от тези на първоинстанционния съд фактически изводи, което подробно мотивирал. Обсъдил и противоречията в показанията за местоположението на подсъдимия П. и конкретното му поведение. Изложил съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК, които настоящият състав изцяло споделя, че са несъществени и че за разлика от обясненията на подсъдимия, които, съпоставени с останалия доказателствен материал, съответстват на възприетата от него позиция на защита, показанията на тези свидетели за относимите обстоятелства са последователни, логични, без проява на заинтересованост или пристрастие, поради което и достоверни. Няма нарушение с приемането на показанията и в частта им за наличие на стъпки в снега, съответстващи на формата на обувките на този подсъдим като разобличаващо го доказателство. Независимо, че няма потвърждение с експертиза, не могат да бъдат определени като недостоверни, а още по-малко - да обосноват извод за невиновност предвид наличието на другите доказателствени източници, които съдът е приел за годни да подкрепят решението по въпроса за авторството на деянието. Неоснователно е и възражението, че с поведението си съдебния състав е създал съмнение за необективност при вземане на решението за осъдителна присъда поради обявяването й след съвещание, проведено в кратък интервал от време след приключване на съдебното заседание. Данните за провеждането му се съдържат в изготвения протокол, в който е отразен часа на започване и часа на приключване след обявяване на съдебния акт. Процесуалната дейност така, както е отразена, отговаря на изискванията по чл.311 НПК. Продължителността на отделните процесуални действия не може да бъде строго фиксирана по време и е израз на организацията за провеждането им от съдебния състав. Няма данни за прояви на предубеденост от изхода на делото или за нарушаване на тайната на съвещателната стая. Твърдението не се подкрепя и с данни за упражняване на предвиденото с чл.312 НПК право на страните в предвидения тридневен срок да е направено искане за поправка и допълнение, ако е имало основание за това. Оценката на съдържанието на мотивите води до извод, че отговарят на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК и са израз на вътрешното убеждение на съда, формирано при решаването на въпросите за авторството, вината и отговорността въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Само с твърденията на подсъдимия за невиновност не могат да се обосноват изводи за постановяване на осъдителна присъда в нарушение на забраната по чл.303, ал.1 НПК. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 126/10.04.2013 год. по въззивно нохд № 266/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ