5 Р Е Ш Е Н И Е № 147 С., 29,10 , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 2953/ 2013 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД Б. АД-С. против решение от 11.03.2013 г. по гр.д. № 2965/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 7.04.2012 г. по гр.д. № 6455/2010 г. на СГС, с което се отхвърлят исковете предявени от касатора срещу Х. К. Б. от С. по чл.213 КЗ във вр. с чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 780.48 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 2 300 лв. Ответникът Б. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, както и че решението е правилно, като претендира за разноски. С обжалваното решение е прието следното: Налице са два договора: 1. Рамков договор за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг, от 30.05.2005 г. между П. л. БГ Е.-застрахован и ЗД Б. АД-застраховател, който е ищец., и 2. Договор за финансов лизинг от 17.12.2007 г. на МПС между П. лизинг БГ Е.-лизингодател и Хр.Б.-лизингополучател, който е ответник. Въззивният съд е приел за установено, че лизингополучателят не е заплатил 15 бр. последователни лизингови вноски, с настъпил падеж-последен 15.05.2009 г., в размер на исковата сума, както и че на 24.07.2009 г. ищецът-застраховател е платил на застрахования лизингодател П. л. БГ Е. застрахователно обезщетение в същия размер. За да настъпи законовата суброгация по чл.213 КЗ е необходимо застрахователното обезщетение да е изплатено в съответствие с договорните изисквания. Обаче, ищецът го е заплатил при липса на предпоставките в т.21.5 на рамковия договор-застрахованият лизингодател да представи на застрахователя копие от писмото до лизигополучателя за напомняне за плащане на дължимата сума и копие от известие до лизингополучателя за прекратяване на лизинговия договор с писмено доказателство за получаването им. Затова, застрахователното обезщетение не е било дължимо. Не се спори, че автомобилът е предаден от ответника на лизингодателя през м.март 2009 г., т.е. преди датата на изплащане на застрахователното обезщетение-24.07.2009 г., обаче последната претендирана неплатена от лизингополучателя носка е с падеж 15.05.2009 г., а автомобилът е върнат март 2009 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Рамковият договор за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг, е сключен при условията и режима на чл.199а КЗ. В случая е налице встъпване на застрахователя в правата на удовлетворения застрахован - чл.213 КЗ установява законова суброгация. Налице е задължителна практика на ВКС- Р 138/2009 по т.д. 367/2009, Р 109/2009 по т.д. 91/2009 на І т.о. и др. С тези решения е прието, че договорът за застраховка е действителен и застрахованият кредитор-лизингодател, има застрахователен интерес, защото има вземане към трето лице-лизингополучателя към момента на сключване на застрахователния договор и ако това вземане не бъде осъществено, лизингодателят няма да увеличи имуществото си. Обект на застраховката е рискът от неплащане на периодично дължимите лизингови вноски. Застрахователят обезщетява лизингодателя за всяка просрочена дължима лизингова вноска до нейния размер, без обезщетения за лихви, неустойки и др.загуби на лизингодателя от неплащането от лизигополучателя. Застрахователната сума се определя като лизинговата стойност на отдадения на лизинг обект и се намалява с размера на предварителната авансова вноска. Предмет на застраховката е вземането на кредитора срещу конкретно определен длъжник, произтичащо от конкретен договор. Застрахователният риск е опасността от липса на доброволно изпълнение на договора. Застрахователният интерес е правоотношение в което кредиторът се намира с длъжника и по силата на което той би претърпял вреда, ако длъжникът не изпълни своето насрещно задължение. Застрахователният интерес се преценява към момента на сключване на застрахователния договор. Следва да се прави разграничение между “фактически състав за възникване на застрахователно събитие” и фактическия състав на суброгационното право, който включва-имуществено застраховане, застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което да не принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов роднина /възходящ, низходящ, съпруг/, както и да е изплатено застрахователно обезщетение. С определение № 276/9.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване по следните два обобщени въпроси: Дали неизпълнението от застрахования лизингодател на задълженията от ОУ да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, са основания за отказ на застрахователя за изплати застрахователното обезщетение? и Може ли застрахователят да се суброгира в правата на застрахования по отношение на неизискуми лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект? По тези въпроси има задължителна практика на ВКС, която изключва чл.280,ал.1,т.3 ГПК – Р 109/16.11.2009 по т.д. 91/2009 на І т.о., Р 138/19.11.2009 по т.д. 367/2009 на І т.о., Р 191/9.03.2011 по т.д. 92/2010 на ІІ т.о., Р 90/11.07.2011 по т.д. 761/2010 на І т.о. и др. С тези решения е прието следното: 1.Неизпълнението на задълженията, /в случая по т.21.5 на рамковия договор/, лизингодателя да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, не може да бъде основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение., 2. При предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за лизинговите вноски от датата на връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг. Съобразно изложеното, обобщените по-горе два въпроса са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС. Неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика, създадена с горепосочените съдебни актове, въззивният съд е приел, че поради неизпълнение на задълженията от страна на застрахованото дружество-лизингодател /да представи на застрахователя копие от писмото до лизингополучателя за напомняне за плащане на дължимата сума и копие от известие до лизингополучателя за прекратяване на лизинговия договор с писмено доказателство за получаването им/, за застрахователя възниква правото да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Неизпълнението на тези задължения би могло да се разглежда, като насочено към ограничаване на вредите по чл.389,ал.2-отм. ТЗ, но не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение и не може да бъде основание за отказ за плащане. С Р 191/9.03.2011 по т.д. 92/2010 на ІІ т.о. е прието, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за лизинговите вноски от датата на връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг. Това е така, защото вероятната опасност от накърнение на определено благо, в случая неплащане на лизингови вноски, отпада за периода след връщане на автомобила. За времето преди връщането на лизинговия обект не е налице изключен риск. Съгласно т.21.3 на рамковия договор, когато застрахованият или негов представител отнеме автомобила от лизингополучателя, отговорността на застрахователя от този момент отпада. По делото е останал неизяснен въпросът прекратен ли е договорът за лизинг, кога и по какви причини, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице се противоречиви твърдения кое е основанието за връщане на вещта. Само при установено прекратяване на лизинговия договор по вина на лизингополучателя, обезщетението следва да бъде до прекратяване на договора. По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивният съд за установяване главницата по основание, съобразно изложеното в предходния абзац, и по размер, т.е. за неплатените лизингови вноски, за времето до връщане на лизинговия обект-автомобила, респективно претенцията по чл.86 ЗЗД. Първоначалното заключение на ССЕкспертиза по първоинстанционното дело не дава отговор на тези въпроси, а последващо допуснатата разширена експертиза е заличена, поради невнесен депозит от ответника. При повторното разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение от 11.03.2013 г. по гр.д. № 2965/2012 г. на Софийски АС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: