3 Р Е Ш Е Н И Е № 585 [населено място], 28.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №1334 по описа за 2009 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А. от[населено място], против решението от 27.05.2009г., постановено по гр.д.№3588/2007г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решението от 09.07.2007г. по гр.д.№7889/2006г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. А. А. срещу Т. Т. В. за трансформация на задължението й по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане /представляващо ½ ид.част от цялото задължение/ в парично. Касационното обжалване е допуснато с определение №113 от 28.01.2010г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Иван П. В. и С. П. И. оспорват жалбата като процесуално недопустима, евентуално като неоснователна. Представят писмени бележки. Претендират разноски. Неоснователни са доводите на ответниците по касация за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес от обжалването на въззивното решение. Влязлото в сила съдебно решение, с което е развален договорът, за трансформиране на задължение по който се води настоящия спор, е правно ирелевантно за допустимостта на касационната жалба. Неоснователно се поддържа от ответниците, че развалянето на договора е относимо към преценката на правния интерес на касатора от обжалването. Касаторът има правен интерес от обжалването на въззивното решение, след като предявеният от него иск е отхвърлен. Влязлото в сила решение следва да бъде обсъдено при служебната проверка за допустимост на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното по допустимостта на въззивното решение: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от М. А. А. срещу Т. Т. В. за трансформация на задължението по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане /представляващо ½ ид.част от цялото задължение по договора/, сключен с н.а. №17/1993г. между Т. Т. В. и И. Р. И., по време на брака му[населено място]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за ищцата не е възникнало задължение да предоставя издръжка и гледане по процесния договор, поради което не е активно материалноправно легитимирана да иска трансформация на това задължение. Решението е процесуално недопустимо. Предявеният иск е с правно основание чл.95 от ЗЗД, предявен от съпруга на приобретателя по сключения по време на брака им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за трансформация на задължението за издръжка и гледане за ½ идеална част от цялото задължение. С влязло в сила на 24.07.2009г. решение, постановено на 30.03.2007г. по гр.д.№7085/2006г. на С. районен съд, е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД процесния договор, сключен с н.а. №17/1993г. между Т. Т. В. и И. Р. И., поради неизпълнение от приобретателя. Правният интерес от иска съществува доколкото ищецът може да възстанови едно свое право в правната си сфера /изключая суброгацията/. В случая ищцата претендира да й е възникнало правото по силата на закона – чл.19, ал.1 от СК/отм./, но с влязлото в сила решение е отпаднало придобиването на вещта по време на брака. Следователно ищцата вече не е носител на правото, чиято защита търси чрез иска за трансформация на задължението за издръжка от натурално в парично. Поради това предявеният от нея иск се явява процесуално недопустим, както и постановените по него решения. По изложените съображения и съгласно чл.293, ал.3 от ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е по съществото на спора, до което не се стига, поради недопустимостта на иска. С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 27.05.2009г., постановено по гр.д.№3588/2007г. на С. градски съд и оставено с него в сила решение от 09.07.2007г. по гр.д.№7889/2006г. на С. районен съд, С. районен съд, с които са се произнесли по иска на М. А. А. срещу Т. Т. В. за трансформация на ½ ид.част от задължението по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане в парично и ПРЕКРАТЯВА производството по същия иск. ОСЪЖДА М. А. А. да заплати на Иван П. В. и С. П. И. сумата 300лв./триста лева/ - разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: