О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156 гр. София, 18 април 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при становището на прокурора при Върховна касационна прокуратура Ив.Симов, като разгледа докладваното от съдия Вълкова касационно частно дело № 288 по описа за 2023г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод постъпила частна жалба от осъдения И. Н. И. срещу разпореждане №357 от 10.03.2023г. на П. М. – съдия – докладчик по ВНОХД № 1824/2022г. по описа на ОС -Пловдив, с което е върната касационната жалба на подсъдимия по посоченото въззивно дело. Излагат се бланкетно доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, като се иска отмяната му и даване на указания за изпращане на жалбата на РС- Пловдив за администриране по реда на чл.424, ал.3 от НПК, като се приеме, че се касае до искане за възобновяване на наказателното дело. В писмено становище прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва, че постановеното въззивно потвърдително решение по отношение на осъдения И. не подлежи на касационна проверка. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото намери за установено следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна. С присъда по НОХД № 6965/2021г. на РС – Пловдив жалбоподателят И. Н. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и осъден на четири месеца лишаване от свобода и обществено порицание, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. По повод депозирана жалба от подсъдимия И., чрез защитника му, в ОС - Пловдив е образувано ВНОХД № 1824/2022г. С въззивно решение № 42/06.02.2023 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е била потвърдена, като в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото не подлежи на обжалване и протестиране (вж. л.290 от въззивното дело). Въпреки документираното по делото уведомяване на подсъдимия за така постановеното решение и неговата необжалваемост същият е депозирал касационна жалба срещу въззивното решение директно до ВКС. След запознаване с материалите по делото с писмо № 501228/27.02.2023 г. на зам. – председателя на ВКС и ръководител на НК касационната жалба е изпратена на ОС - Пловдив с указания за връщането й по реда на чл.351, ал.5, т.3 от НПК поради нейната недопустимост, тъй като атакуваното въззивно решение не попада сред посочените в чл.346, т.1-4 от НПК съдебни актове, които подлежат на касационен контрол. Същевременно в писмото е посочено , че подадената жалба може да се счита за искане за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК на наказателното дело, съответно да бъде изпратена на първоинстанционния съд за администриране по реда на чл.424, ал.3 от НПК, по което производство за възобновяване компетентен да се произнесе е АС-Пловдив. С разпореждане № 357 от 10.03.2023г. на съдията-докладчик при ОС - Пловдив по ВНОХД № 1824/2022г. касационната жалба е върната. Аргументите, дали основание на съдията-докладчик да постанови този акт, са аналогични с тези в цитираното писмо на ВКС, а именно липса на правно основание подсъдимият И. да атакува въззивното решение, тъй като същото не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Постановеното връщане на подадената от подсъдимия И. касационна жалба е законосъобразно, защото атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съобразно изчерпателно изброените в чл.346 НПК актове. Посочените в писмото от ВКС указания за администрирането на жалбата по реда на чл.424, ал.3 от НПК като искане за възобновяване на наказателното дело, не обуславят допустимостта на касационната жалба като основание за развитие на касационно производство пред ВКС, а само предопределят последващите действия на съдията-докладчик от въззивния съд след връщане на делото в ОС-Пловдив. По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че искането в частната жалба - предмет на разглеждане в настоящето производство, за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба, следва да бъде оставено без уважение, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за изпращане на касационната жалба на РС - Пловдив за администрирането й като искане за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.424, ал.3 от НПК, както е указано в писмо № 501228/27.02.2023 г. на зам. – председателя на ВКС и ръководител на НК (вж. л.292 от въззивното дело). Водим от изложеното и на основание чл.351, ал.6, вр. ал.5, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на подсъдимия И. Н. И. срещу разпореждане № 357 от 10.03.2023г. на съдия-докладчик при ОС - Пловдив по ВНОХД № 1824/2022г., с което е върната касационната жалба на подсъдимия срещу въззивно решение № 42 от 06.02.2023г. по ВНОХД № 1824/2022г. по описа на ОС - Пловдив. Касационната жалба да се изпрати от ОС - Пловдив на РС – Пловдив за администрирането й като искане за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.424, ал.3 от НПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: