Р Е Ш Е Н И Е № 50168 гр. София, 09.12.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1983 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Г. срещу решение №8 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№137/2021 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №361 от 14.12.2020 г. по т.д.№646/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 12 000 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на увреждания от ПТП от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил нито един от наведените от ищеца във въззивната жалба доводи, което е довело и до необосновани правни изводи относно основателността на претенцията. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД заявява становище неоснователност на жалбата. С определение №358 от 08.06.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Препратил е към мотивите на първата инстанция, а по отношение на наведените във въззивната жалба на ищеца доводи за необоснована преценка на приетите доказателства и за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочил единствено, че същите са неоснователни, тъй като първата инстанция е приложила правилно закона относно кредитиране на събраните доказателства в съвкупност, включително свидетелски показания и обосновано е извела крайния извод за причинените в резултат на ПТП вреди, определила е справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. и е редуцирала този размер предвид съпричиняването от страна на ищеца в посочения процент. Счел е, че събраното пред него ново доказателство – лист за преглед на ищеца от 15.04.2021 г. /от който се установява, че ищецът е бил прегледан на контролен преглед, като е констатирано обективно състояние болка в десен глезен, направени са изследвания и е назначена терапия – планова оперативна намеса/ не внася изменение в изводите по същество. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.др., с която в обобщение се приема, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения /вкл. и правните доводи по тълкуване значението на факт или приложението на норма, съобразяването на които не предпоставя необходимост от промяна в защитната позиция на другата страна, нито събиране на нови доказателства или проверка на събраните/, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236 от ГПК за мотивиране на въззивното решение, нито освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 от ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 от ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението, като наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, а в случая въззивният съд в противоречие с посочените разяснения, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е изложил каквито и да е било собствени съображения по основателността на предявения иск, не е обсъдил своевременно наведените от ищеца във въззивната жалба доводи относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, относно установяването на осъществените от всеки от участниците в процесното ПТП действия и относно липсата на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, и не е анализирал приетото във въззивното производство писмено доказателство във връзка със здравословното състояние на ищеца. Липсата на произнасяне на въззивния съд лишава касационната инстанция от възможността да извърши преценка за основателността на посочените доводи и възражения, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК /вкл. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на присъдените за първата инстанция разноски в полза на ответника и в частта, с която Р. К. Г. е осъден да заплати на ответника разноски за въззивната инстанция/, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните. Въззивният съд следва да вземе предвид и всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в т.ч. и наличието на данни за осъществена оперативна интервенция по отношение на ищеца и в тази връзка да извърши преценка от необходимостта от назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза. При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №8 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№137/2021 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №361 от 14.12.2020 г. по т.д.№646/2019 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 12 000 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на увреждания от ПТП от 30.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане и Р. К. Г. е осъден да заплати направени от ответника пред първата инстанция разноски и в частта му, с която Р. К. Г. е осъден да заплати направени от ответника разноски за въззивното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Бургас. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.