5 Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 23.06. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 31.05.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л. Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 566/2010 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Н. Ш. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., постановено по гр.д.№ 43/2010 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12. 10.2009 год., по гр.д.№ 5523/2008 год. и е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу ЗД [фирма], гр.София иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния заявен размер от 100 000 лв., както и в частта относно поставените в негова тежест деловодни разноски от 1300 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че присъденото му обезщетение за понесените от него в резултат на настъпилото ПТП неимуществени вреди е в занижен, спрямо вида и характера на последните, размер и не съответства на въведения от законодателя с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. С определение № 137 от 01.03.2011 год. състав на ІІ-ро т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 год., макар и да е налице изрично позоваване на същата в съобразителната част на обжалвания съдебен акт. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на виновно предизвикано на 16.11.2008 год. от водача на л.а. ”БМВ-316” с ДК № РВ 81-74 ВТ - Елен Б. пътно -транспортно произшествие в [населено място], в участъка на [улица], в резултат на което на 16 годишния към този момент пешеходец Д. Ш., пресичал на зелен светлинен сигнал и на обозначено за пешеходци място пътното платно, са причинени множество телесни травми, по повод на които същият е претърпял и търпи значителни болки и страдания. Обстоятелството, че към момента на осъщественото пътно - транспортно произшествие гражданската отговорност на виновния водач на моторно превозно средство е била валидно застрахована в ответното АД по застраховка „Гражданска отговорност”, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е достатъчно, за да бъде ангажирана чрез прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ, предявен от увреденото лице гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника, като застраховател, за заплащане обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди. Позовавайки се на обосноваността на фактическите изводи на първоинстанционния съд и препращайки съобразно процесуалното правило на чл.272 ГПК към тях, Софийски апелативен съд е приел за напълно установена продължителността на проведеното болнично и възстановително лечение, интензитета на претърпените от Ш. физически болки и морални страдания, обусловени и от допълнително настъпилата значителна кръвозагуба, хипотрофия на мускулите на дланта – „ръка на граблива птица”, както и от задължително предстоящите в бъдеще 2 възстановителни операции - за изваждане пирона от бедрената кост и за извършване транспозиция на лакътния нерв, като е изградил краен правен извод, че в случая сумата от 40 000 лв., която е и присъдил, се явява справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД. За разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част - за разликата от 40 000 до 65 000 лв. е неправилно. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване причинените му от процесното ПТП морални вреди, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен, макар че формално се е позовал на тях, задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/ 68 год., според които понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в сочената норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В случая именно тази преценка съставът на Софийски апелативен съд не е извършил реално, тъй като не е отчел отражението от начина, по който е настъпило увреждането на пострадалия - при преминаване пътното платно на зелен светлинен сигнал и обозначено за пешеходци място, с нотрно трудната юношеска възраст, в която същият се е намирал, сочещо на силни емоционални преживявания, с безспорно непредвидими на този етап бъдещи психологически последици. Също в недостатъчна степен въззивният съд е съобразил и получените от Ш. множество травматични увреждания, довели до 6 месечна продължителност на проведеното лечение и възстановяване, през който период е безспорно, че пострадалият не само е бил лишен от ежедневните съпътстващи възрастта му младежки забавления и социални контакти, но е бил принуден ежедневно да се съобразява с „придобития” видим козметичен дефект – намален захват на горния десен крайник и т.н. „ръка на граблива птица” , което обстоятелство, предвид изключително младата му възраст с ноторно присъщите и изисквания за физическо съвършенство, несъмнено му е причинило допълнителни емоционални страдания. Не без значение при определяне размера на дължимото обезщетение, в случая е и обстоятелството, убягнало от вниманието на решаващия съд, че самият възстановителен процес, според данните от заключението на съдебно- медицинската експертиза, дори към момента на разглеждане на спора пред СГС все още не е бил приключил, като на ищеца и понастоящем са предстоящи още две задължителни за възстановяването му операции, благоприятният изход от които няма данни да е категоричен. Поради всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че справедливо по см. на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в общ размер от 65 000 лв., определено към момента на причиняване на непозволеното увреждане - 16.11.2008 год., което от своя страна обуславя частична отмяна на обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд - до размера на сумата 25 000 лв. и тази сума, на осн. чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде допълнително присъдена на пострадалия Д.Ш.. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено и в частта му, относно поставените в тежест на касатора деловодни разноски, които, при определеното от СГС на процесуалния представител на ответника възнаграждение по чл.7 от Наредба №1/2004 год., следва да бъдат намалени до размера на сумата 857.50 лв.. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса в размер на сумата 500 лв. Що се касае до претендираните от ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция, то при липсата на доказателства за реалното им извършване, такива не се дължат. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата, на която въззивният съд се е позовал, не е била приложима. Видно от представеното по делото по гр.д.№ 5523/2008 год. на СГС /стр.20/ писмено доказателство - договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.Н., в качеството му на пълномощник на ищеца, договореното адвокатско възнаграждение на последния е в размер на сумата 10 000 лв., което само по себе си изключва да е налице визираната хипотеза на безплатна помощ, подлежаща освен това на изрично доказване във всеки конкретен случай, каквото по делото не е било проведено – арг. от постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 97 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 745/ 2008 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, задължително за съдилищата. Водим от тези съображения и на осн. чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., по гр.д.№ 43/2010 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12. 10.2009 год., по гр.д.№ 5523/2008 год. и е отхвърлен предявеният от Д. Н. Ш. от [населено място] срещу ЗД [фирма], гр.София иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило на 16.11.2008 год. пътно - транспортно произшествие за разликата от 40 000 лв. до 65 000 лв., както и в частта, относно присъдените на ответника деловодните разноски, над сумата от 857.50 лв. 8 осемстотин петдесет и седем лева и петдесет ст./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на Д. Н. Ш. от [населено място] допълнително сумата 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на настъпило на 16.11.2008 год. в [населено място] пътно –транспортно произшествие, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.11.2008 год. до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., по гр.д.№ 43/2010 год. в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗД [фирма], със седалище [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 500 лв./ петстотин лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: