Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 29 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Биляна Чочева при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 393 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационните жалби на адвокат Х. Х. - защитник на подсъдимия И. А. Б., и адвокат Р. К., повереник на гражданската ищца Н. П. У. /лично и като майка и законна представителка на А. С. К./ и на гражданската ищца и частен обвинител А. Ю. К. против решение №201 от 28.12.2011 г. по внохд № 577/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на защитника на подсъдимия се атакува справедливостта на ефективния начин на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, както и размера на присъдените по гражданските искове обезщетения. Изтъква се, че съдът е пренебрегнал целите на личната превенция, отказвайки прилагането на института на условното осъждане въпреки предпоставките за това –необременено съдебно минало и добри характеристични данни на подсъдимия. Според касатора агресивното поведение на пострадалия не е намерило отражение както в наказателната, така и в гражданско осъдителната част на присъдата. С тези аргументи и позоваване на чл.354, ал.1 , т.3, пр.2 и т.5 от НПК се отправя искане за условно осъждане на подсъдимия и намаляване на размера на уважените граждански искове. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В жалбата на повереника на гражданските ищци и частния обвинител се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание не отговаря на високата степен на обществена опасност на деянието, а присъдените обезщетения не удовлетворяват чувството за справедливост на ищците. Тези съображения са основание касаторите да настояват за завишаване размерите на наложената санкция и на присъдените обезщетения. Прокурорът пледира неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Пазарджик с присъда № 28 от 30.06.2011 г. по нохд № 357/2011 г.признал подсъдимия И. А. Б. за виновен в това, че на 13.10.2010 г. в гр. К. умишлено умъртвил С. М. К., като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К. с насилие спрямо бащата на подсъдимия – А. Б. / неправилно първостепенният съд прибавил и израза „ от което е било възможно да настъпят тежки последици за негови ближни”, който е относим само към афект , предизвикан от „друго” т.е. извън насилието, противозаконно действие/, поради което и на основание чл. 118 във вр. с чл. 115 и чл. 373, ал.2 и чл. 58а , ал.1 от НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на А. Ю. К. 40 000 лева, на Н. П. У. – лично 15 000 лева, а в качеството й на майка и законна представителка на А. С. К. - 40 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, с решение № 201 от 28.12.2011 г. по внохд № 577/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни. По жалбата на защитника на подсъдимия И. А. Б. Законосъобразно предходната инстанция отказала да уважи искането на касатора за отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода реда на чл. 66, ал.1 от НК. Въззивният съд допълнил кратките съображения на присъдата за неприложимост на условното осъждане по отношение на жалбоподателя въпреки наличието на неговите формални легални предпоставки –санкция до три години лишаване от свобода и чисто съдебно минало. В разсъжденията си апелативният съд не е дал превес на целите на генералната превенция, неглижирайки основното хуманно предназначение на наказателната репресия да въздейства превъзпитателно и принудително върху осъдения. Съдът проектирал събраните положителни данни за личността на подсъдимия върху изявата им в социалната общност, включваща и извършеното тежко престъпление. По този начин той стигнал до убедителни изводи за степента на обществена опасност на дееца и необходимостта от ефективен начин на реализиране на отмерената му наказателна принуда. В една конфликтна ситуация подсъдимият реагирал по начин, показващ грубо незачитане на чуждите права и липса на контрол върху емоциите , надхвърлящ силно раздразненото състояние. Приносът на пострадалия, върху който набляга касаторът, е намерил отражение в правната квалификация на деянието по чл. 118 от НК и съгласно чл. 56 от НК не следва да се взема предвид при индивидуализация на наказанието. Неоснователно е и искането за намаляване на размера на обезщетенията по предявените граждански искове.Присъдените суми са съобразени с установения обем на неимуществените вреди, понесени от гражданските ищци в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление. Не е нарушен критерият на чл.52 ЗЗД за справедливост, като е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия К.. Ето защо и в гражданско - осъдителната част въззивното решение не следва да бъде коригирано. По жалбата на гражданските ищци и частния обвинител Касационните жалби са мотивирани с еднакви доводи, позволяващи съвместното им разглеждане. Възраженията срещу справедливостта на наказанието са подкрепени с твърдения за високата степен на обществена опасност на „подобен род деяния”.В тази връзка следва да се припомни , че степента на обществена опасност на престъплението намира отражение на първо място в санкционната част на регламентиращата го правна норма. В конкретния случай съдът не е допуснал незаконосъобразно нарушение на параметрите на предвиденото в чл. 118 от НК наказание, редуцирано съгласно чл. 373 , ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал.1 от НК поради следваната процедура на съкратено съдебно следствие. При отмерването на обема наказателна принуда предходните инстанции са установили незначителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, който намерил отражение в справедливо предвидения срок на лишаване от свобода. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. Определената санкция по размер и начин на изтърпяване е достатъчно строга и в състояние да реализира целите на чл. 36 от НК. Тя не е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 НПК и не дава основание за отмяна на решението и връщане на делото за увеличаването. Личната загуба на касаторите е обсъдена детайлно при определяне размера на дължимите обезщетения, установената съдебна практика и свързаната с нея територия на възмездяване по справедливост на установените болки и страдания на ищците, както и с приноса на наследодателя на касаторите за тяхното настъпване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №201 от 28.12.2011 г. по внохд № 577/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.