Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 62   София, 20 февруари  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                  СЕВДАЛИН МАВРОВ      при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 696/2008 година.   Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Ф. Б. А. против решение № 142 от 21.11.2008 год. по внохд № 129/2008 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата като основания за проверка на въззивното решение са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието. Неоснователно въззивната инстанция е отказала да уважи искането на защитата за събиране на нови доказателства, с което са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. В резултат на това, въззивната инстанция е стигнала до неправилния извод за доказаност на обвинението по правната му квалификация на деянието и авторството на А. в инкриминираното деяние. При твърдяната от защитника неизясненост на фактическите обстоятелства по делото за евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от с. на пострадалия и недоказана употребата на опиати от подсъдимия се излага довода за явна несправедливост на определеното по размер и начин на изпълнение наказание. В съответствие с релевираните касационни основания за проверка се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно-изменяване на обжалвания съдебен акт, намаляване на наказанието с приложение института на “условното осъждане”. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба по изложените в нея съображения. Повереникът на частния обвинител Р. А. И. изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и прави искане въззивното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимия изцяло е неоснователна и следва да се остави без уважение, като решението на въззивния съд се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 10 от 09.05.2008 год. по нохд № 575/2007 год. на Сливенския окръжен съд подсъдимият Ф. Б. А. е признат за виновен в това, че на 17.06.2007 год. в гр. С., при управление на л.а. “Ланчия Делта” с рег. № С* след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата за движение - чл. 6, т. 1 / пътен знак В 26/, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Й. И. от гр. С., като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2 и предл. последно, б.”б”, пр. 1 във вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като му е определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните по делото частни обвинители сумата от сто и петдесет лева, представляващи направени от тях разноски по делото. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съдът се е произнесъл и по направените съдебни разноски в размер на петстотин деветдесет и осем лева, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Бургаския апелативен съд е потвърдил присъдата. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба за неоснователна. По довода за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение Доводът, че като не е уважил искането на защитата да допусне повторното изслушване на съдебно-химическата експертиза съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия, е неоснователен. Депозираното от тази експертиза заключение е приобщено от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност, без да е било оспорено от защитата и то не е в противоречие с обясненията на подсъдимия, дадени от него на проведеното на 09.05.2008 год. от първоинстанционния съд съдебно следствие, че не е пушил марихуана след, а преди произшествието, макар и да сочи един по-отдалечен момент. На следващо място, останалите доказателствени искания за изясняване състоянието на пътната обстановка в пътния участък, където е станало пътно-транспортното произшествие, а именно-състоянието на уличното осветление и дали то е било включено, съдът е оставил без уважение, като е приел, че този факт е неотносим към подлежащия на доказване предмет по чл. 102 НПК. В правомощията на съда е да прецени изяснено ли е делото от фактическа с. и съответно, при направени искания за събирането на нови доказателства, да изложи мотивирани съображения, дали искането следва да се уважи като основателно или не, което в случая е сторено. Затова, доводът на защитата по това оплакване е неоснователен. Това е така, защото съдът не е длъжен във всички случаи, когато пред него се правят искания за допускане на нови доказателства, да допусне същите. По релевираното от подсъдимия основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 16.06.2007 год. в гр. С. подсъдимият и негови познати посетили няколко заведения и накрая се установили в заведение “Брилянтин”. Там А. не употребил алкохолни напитки. Около 05.00 часа неговата компания останала без цигари и тогава в заведението влязъл свидетелят И. П. от подсъдимия да му услужи с лекия си автомобил, за да отиде и купи цигари, без да провери дали А. е правоспособен водач на МПС, И. му предоставил ключовете от ползвания от него лек автомобил м. “Ланчия Делта” с рег. № С*/собственост на майка му-св. Цветанка К. /. Придружен от свидетеля З се насочил към автомобила и като водач на моторното превозно средство го привел в движение, с посока към центъра на града. Със скорост около 90км/час, при включени “къси”светлини, А. управлявал автомобила по ул.”Раковски” към кръстовището с ул.”Джеймс Баучер”. Пътното платно било сухо, двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, разделени помежду си с единична прекъсната линия. Наближавайки кръстовището подсъдимият предприел изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, като навлязъл в лентата на насрещно движение. В този момент, в същата лента за движение се намирал върху велосипед пострадалият А. Й. И. , който с посока от дясно на ляво спрямо подсъдимия и от ул.”Джеймс Баучер” пресичал пътното платно на ул.”Раковски”. Поради високата скорост и липсата на квалификация като водач на МПС, подсъдимият не възприел своевременно велосипедиста и когато го забелязал не предприел мерки за спиране, а се опитал да го заобиколи от ляво. Маневрата му се оказала неуспешна и предната част на лекия автомобил ударил от ляво странично велосипедиста, който след като преминал пред предното стъкло и тавана на превозното средство, бил отхвърлен напред и паднал върху купчина камъни пред източната стена на дом № 74а на ул.”Раковски”. От удара пострадалият получил несъвместими с живота увреждания-тежко шоково състояние, вследствие на черепно-мозъчна травма, тежки гръдна и коремни травми, в резултат на които за кратко време починал. Непосредствено след удара с велосипедиста управляваният от подсъдимия автомобил аварирал, като се ударил с предната си част последователно в електрически стълб, преминал през поставено до пътното платно електрическо табло и в близост до него се установил. Свидетелят З. и подсъдимият излезли от автомобила и без да се заинтересоват от състоянието на пострадалия избягали от местопроизшествието. Изплашен от станалото и като разбрал, че е издирван от органите на реда, А. се насочил към района на лозята във вилната зона на града, където се укривал до 13.40 часа на 18.06.2007 год., когато се предал на полицейските служители. На същата дата в 13.40 часа са били взети за изследване проби от кръвта и урината на подсъдимия. Назначената по делото химическа експертиза установила в урината на А. наличие на вещество от групата на канабиноидите/ТНС/, в количество около 0,0082мг%, което според заключението на експерта се съдържа в марихуаната и най-често се получава при пушене на сушени листа от растението. Съобразно заключението на автотехническата експертиза при установената скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил-92,15км/час, непосредствено преди и по време на произшествието, /въпреки наличието на поставения ограничителен пътен знак № В* от ЗДвП, забраняващ движението на МПС по-висока от означената скорост от 40км/час/, при възможността на подсъдимия да възприеме велосипедиста от разстояние от около 69 метра и при установената при тези параметри “опасна зона” за спиране от 77,6 метра, ударът между автомобила и пострадалия е бил непредотвратим. Съобразно същото заключение /дори и при неспазване на ограничената от пътния знак скорост от 40 км/час/, при скорост на автомобила до 84,5км/час, ударът между участниците в движението е щял да бъде избегнат, защото тогава велосипедистът е щял да премине безпрепятствено през уличното платно. На базата на тези данни и останалите по делото доказателства, съдът е направил правилния извод, че ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият като водач на МПС е изпълнил относимите, в случая свои задължения, свързани с безопасността на движение по пътищата-в конкретния случай да изпълни предписанието на ограничителния знак В-26 от ЗДвП и не превишава задължително указаната с него ограничителна скорост за движение на моторните превозни средства в обозначения от него участък от пътя. К. не е спазил посочените изисквания на ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилото пътно-транспортно произшествие. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че А. умишлено е нарушил отразени в обвинителния акт правила от ЗДвП, като водач на МПС и е изложил подробни съображения и правни изводи за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и предл. последно, б.”б”, пр. 1 във вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Вътрешното убеждение на съдебните състави при вземане на решенията се изгражда на основата на непосредствено възприети при съдебното следствие доказателствени материали и то не може да бъде предмет на касационен контрол, когато правилата за събиране и проверка на доказателствата са спазени. Нарушения в този смисъл, в случая, не са налице, защото в съответствие с процесуалните си задължения по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивната инстанция е извършила цялостна проверка на обжалвания пред нея съдебен акт и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, при потвърждаването му е посочила основанията, поради които не е приела доводите на защитата за неговата незаконосъобразност. Изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК и затова, доводът за незаконосъобразност, като функция от допуснато нарушение по чл. 301, ал. 1 от НПК се явява неоснователен. Фактическите и правни изводи на двете решаващи по фактите съдилища, относно допуснатите от А. нарушения на правилата за движение по ЗДвП като водач на МПС, за настъпилия вредоносен резултат, както и за съществуващата между тях причинно-следствена връзка, не противоречат на правилата на формалната логика, не се разминават с данните от кредитираните по делото доказателства и доказателствени средства и се явяват правилни и законосъобразни. С тях по същество развитите пред настоящата инстанция доводи от защитата на подсъдимия за недоказаност на обвинението са получили отрицателен отговор, които касационният състав споделя. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. Наред с наличието на повече от един от квалифициращите признаци от престъплението-управлението на МПС след употребата на упойващи вещества и бягство от местопрестъплението, съдът правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства и допуснатите от А. множество груби нарушения на правилата за движение, фактът, че той е управлявал моторното превозно средство със скорост надвишаваща двойно максимално допустимата за пътния участък и липсата на правоспособност като водач на МПС, които в съвкупност очертават завишената му обществена опасност като деец, а от друга с. и конкретното деяние се явява с висока степен на обществена опасност. За престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и предл. последно, б.”б”, пр. 1 НК е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода и спрямо подсъдимия то е индивидуализирано при лек превес на смекчаващите отговорността, при правилното отчитане на съотношението на обстоятелствата за определянето му по чл. 54 НК. Наказанието не е явно несправедливо, защото то е съобразено с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК и е съответно на извършеното престъпление, като с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 НК цели. Ето защо, касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 21.11.2008 год. по внохд № 129/2008 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: