4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 [населено място] ,24,11,2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи ноември,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1660 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. П. против определение № 305/ 09.05.2016 год. по ч.т.д. № 270 / 2016 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 970 / 23.03.2016 год. по т.д.№ 52/2016 год. на Окръжен съд Варна,с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателката против [фирма] отрицателен установителен иск, за признаване несъществуването на вземане на ответника към същата, предвид изтекла погасителна давност, считано от прекратяване на образуваното,въз основа на несъдебно изпълнително основание срещу ищцата,изпълнително производство и до момента на предявяване на иска . Жалбоподателката оспорва правилността на въззивното определение с доводи за допустимостта на иск за установяване несъществуването на вземане на ответника към ищеца, поради изтекла, считано от прекратяване на изпълнителното производство за същото вземане на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, погасителна давност , за което вземане и по реда на чл.237 б.”в” ГПК /отм./ ответникът се е снабдил с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Върховен касационен съд, първо отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното : Ищцата е предявила иск, излагайки съображения за погасяване по давност вземането на ответника към нея, в размер на 181 740,83 лева, за което същият се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,по реда на чл.237 б.”в” ГПК /отм./, която давност е изтекла считано от прекратяването ex lege на образуваното изпълнително производство / независимо от наличието и на изрично постановление за това на частен съдебен изпълнител от по-късна дата / и до предявяването на настоящата искова молба. Първоинстанционният съд е прекратил производството, квалифицирайки иска като такъв по чл.439 ал.1 ГПК / въпреки липса на твърдения,за междувременно - и след формалното му прекратяване – образувано ново изпълнително производство /. Именно от липсата на висящо изпълнително производство за същото вземане е обусловил липса на правен интерес от завеждането на иска. Кумулативно е изложил и съображението за недопустимост, предвид обстоятелството, че изтеклата погасителна давност не заличава дълга,а единствено се погасява правото на иск за същия, респ. е невъзможно принудителното изпълнение за събирането му .В този смисъл, според първоинстанционния съд, давността следва да се противопостави с възражение срещу осъдителен иск на кредитора срещу длъжника / очевидно ирелевирайки наличието на годен изпълнителен титул на кредитора,макар на несъдебно изпълнително основание , по реда на ГПК отм./ , но не може да обуславя основанието на предявен от длъжника иск за несъществуване на вземането му на основание възникнали след признаването му с несъдебно изпълнително основание факти / изтекла погасителна давност /. Въззивният съд е споделил първоинстанционното определение в решаващият му мотив за липса на правен интерес, предвид липсата на висящо към момента на предявяването му изпълнително производство, за събиране на вземането. Едва тогава и предвид разпоредбата на чл.439 ГПК за ищцата би възникнало право на тук предявения отрицателен установителен иск, т.е. същият се явява преждевременно заведен.Видно е от тези мотиви, че въззивният съд не е споделил правната квалификация на иска като такъв по чл.439 ал.1 ГПК, но , именно с оглед визираната от разпоредбата възможност,е счел липсата на висящ исков процес изключваща интереса от отнапред спрямо образуването му , разрешаване със сила на присъдено нещо на въпроса за съществуването на вземането на ответника. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателката е формулирала въпрос,конкретизиран от настоящия състав,съобразно правомощията дадени му с ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,с прецизиране на основанието на издадения в полза на кредитора титул за изпълнение, както следва: Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК,за установяване недължимост на вземане , като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора – ответник с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 ГПК отм., при липса на висящо изпълнително производство за събирането му,предвид прекратяване на образуваното,на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК? Въпросът е обосноваван с формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и поради противоречие на въззивното определение със задължителна съдебна практика : реш.№ 31 по т.д. № 400 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 76 ро т.д.№ 634 / 2010 год. на І т.о. на ВКС и ТР № 2 по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът покрива характеристиката на правен такъв,съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора, очертан с въззивното определение – досежно правния интерес от предявяването на такъв отрицателен установителен иск и отговор на същия е обусловил правния резултат. Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с цитираните решения на състави на ВКС.Същите действително са постановени по правни въпроси , различни от настоящия, но по идентични на настоящия искове.Доколкото съдът служебно следи за допустимостта на съдебното решение , / каквото не би било решението по недопустим иск, предвид липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването му,каквато е правният интерес /,произнасянето на касационната инстанция по съществото на такъв спор предпоставя призната допустимост на иска и по мнение на настоящия състав ще следва да се зачете като формиращо задължителна съдебна практика по допустимостта на иск, с предмета на настоящия. Следователно, касационното обжалване ще следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителния селективен критерий в тази хипотеза. Видно от цитираните актове на състави на ВКС, както и известни на състава други / напр. решение № 42 по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС /, не е налице противоречива съдебна практика относно допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание , поради изтекла , след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, в тежест на жалбоподателя е обосноваване наличието на такова противоречие или на нужда от преодоляване на иначе еднозначна и непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Настоящият състав споделя възприетата от касационните състави, несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, допустимост на така заведения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му.Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание , ищецът има интерес да установи,с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му сфера. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 305/ 09.05.2016 год. по ч.т.д. № 270/2016 год. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 305/ 09.05.2016 год. по ч.т.д. № 270 / 2016 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 970/23.03.2016 год. по т.д.№ 52/2016 год. на Окръжен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ определение № 970/23.03.2016 год. по т.д.№ 52/2016 год. на Окръжен съд Варна, за прекратяване производството по делото . ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна, за продължаване на съдопроизводствените действия,съгласно указанията в настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++