1 Р Е Ш Е Н И Е № 436/11 г. С., 06.03. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1315/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 693 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 377 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 164/ 2005 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска за делба на наследството на Т. Х. С. от [населено място], [община] бряг. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че още приживе наследодателят се е разпоредил с процесния имот- дворно място с къща в [населено място] в полза на дъщеря си В. Т. М., поради което имотът не е бил включен в наследството му и не може да бъде предмет на делба. Дъщерята В. М. е ответник по делото, а ищец е А. П.- внучка на наследодателя /дъщеря на починал преди наследодателя негов син П./. В касационната жалба на ищцата А. П. се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответниците К. Н. С., Елда Н. М. и Н. С. М. / правоприемници в процеса на починалата в хода на делото ответница В. М./ оспорват жалбата като неоснователна. С оглед на данните по делото, че наследодателят се е разпоредил приживе с целия имот в полза на един от наследниците си касационното обжалване е допуснато по въпроса какви са последиците за делбата от това разпореждане при положение, че прехвърлителят не е бил пълен собственик на имота. По така поставения въпрос следва да се посочи по реда на чл.290 ГПК, че разрешението е дадено от постоянната съдебна практика, която е в смисъл, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не прави приобретателя собственик. Същото се отнася и до разпореждания между сънаследници, когато се прехвърлят повече права отколкото притежава сънаследникът. В тези случаи не е приложима разпоредбата на чл.76 ЗН, която се отнася за хипотезата когато наследник се разпореди с наследствения имот в полза на трето лице, но не и в полза на друг сънаследник. В настоящия случай е установено, че се касае за имот, който е бил в режим на съпружеска имуществена общност на общите наследодатели- Т. С. и съпругата му С. С., тъй като е придобит от първия от тях по давност, изтекла по време на брака, видно от представения нотариален акт № 97 от 19.ІХ.1978г. С. С. е починала на 4.05.80 г. и е оставила като наследници съпруга си Т. С., дъщеря В. Т. М. и внучка А. П., която участва по право на заместване на починалия преди наследодателката син П. Т., починал на 10.06.1959 г. Към момента на смъртта на съпругата С. С. е бил в сила СК от 1968 г.и според чл.14, ал.7 от същия при смърт на съпруга преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия съпруг, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Той получава само своята част от прекратеното поради смъртта на съпруга общо имущество и затова в случая Т. С. е придобил ½ ид.ч., а останалата част се разпределя по равно- по 1 /4 ид.ч. между В. Т. и А. П.. След смъртта на съпругата си Т. С. е извършил две разпореждания с имота, като с нот.акт № 69/81 г. е продал на дъщеря си В. Т. дворното място с ½ ид.ч от къщата срещу задължение за издръжка и гледане, а с нот.акт № 508/ 91г. й прехвърлил при същите условия и другата половина от къщата. Като се има предвид че Т. С. е притежавал само ½ ид.ч. от имота, следва да се приеме, че на толкова е станала собственик и В. М.. Тя освен това притежава и ¼ ид.ч. по наследство от майка си, или общо е собственик на ¾ ид.ч. от имота, от които 2/4 ид.ч. са съпружеска имуществена общност с Н. С. М., тъй като са придобити по време на брака. Останалата ¼ ид.ч. принадлежи на ищцата А. П. също по наследство от баба й. Поради извършеното приживе разпореждане, след смъртта на Т. С. не е останала част от имота, която да се наследи от страните по делото. При тези дялове следва да се допусне делбата на имота, поради което решението за отхвърляне на иска за делба е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново решение в посочения смисъл. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 377 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 164/ 2005 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която не е допусната делба на дворно място с къща, представляващо УПИ V-301 в кв. 41 по плана на [населено място], [община] бряг и место това постановява: ДОПУСКА делбата на дворно място от 415 кв.м., ведно с построената в него къща, който имот представлява УПИ V-301 в кв.41 по плана на [населено място], [община] бряг, между съсобствениците А. П. П.- с дял ¼ ид.ч., и Н. С. М., К. Н. С. и Елда Н. М.- с общ дял за тримата ¾ ид.ч. от имота. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: