Р Е Ш Е
Н И Е
№ 199
София, 28 април 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на
девети април две хиляди и десета година и в състав:
Председател:
Иван М.Недев
Членове:
Ивета Анадолска
Блага Иванова
при секретар
Румяня Виденова ....................... и с участието
на прокурора
Стефка Бумбалова ........изслуша докладваното
от съдията
Иван М. Недев .............................. наказателно дело № 174/2010 год.
Производството
е касационно по протест и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец В. Е. Б., малолетна и действаща чрез особения представител адвокат Вл. М. против въззивно решение № 20/10 от 3.ІІ.2010г. по внохд 662/2009г. на АС-София.
Апелативният прокурор поддържа и трите касационни основания – в наказателната част решението противоречи на закона, защото правилната квалификация на деянието на подсъдимия Е. Б. е по чл.116 НК, а не по чл.124 НК, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.13 и чл.14 НПК, защото доказателствата са обсъдени и преценявани едностранчиво, а на установените факти е придадено превратно значение; наказанието е явно несправедливо, защото подсъдимият следва да получи наказание за убийство по чл.116 НК или по чл.115 НК.
Искането по протеста е да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане.
С жалбата са наведени две касационни основания – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В нарушение на закона е преквалификацията по чл.124 НК и намаляването на размера на присъденото обезщетение, а наказанието очевидно несъответства на изключително високата степен на обществена опасност на деянието.
Искането по жалбата е да се отмени въззивното решение и потвърди първоинстанционната присъда.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста и жалбата.
Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище.
Подсъдимият Е. Д. Б. и защитата му изразяват пълната си подкрепа на въззивното решение и искат то да остане в сила.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С първоинстанционната присъда № 11/13.V.2009г. по нохд 654/2007г. на ОС-Кюстендил подсъдимият Е. Д. Б. е признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1,т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл.115 и чл.54НК на 16 (шестнадесет години) лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 5. ХІІ.2001г. в Кюстендил умишлено и с особена жестокост умъртвил съпругата си В. И. Б. ; на основание чл.68 НК е постановено да изтърпи и наказанието по нохд 166/1996г. на ОС-Кюстендил – 3(три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим; осъден е да заплати на малолетната си дъщеря В. Е. Б. , действаща чрез особен представител 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици.
С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка присъдата е изменена като деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл.124,ал.1,предл.ІІ-ро от НК и наказанието намалено на 6(шест) години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като по обвинението по чл.116,ал.1,т.6, предл.ІІ-ро и ІІІ-то във вр. с чл.115 НК е признат за невинен и оправдан; намалено е и обезщетението в полза на гражданската ищца на 50000лв.; на основание чл.59 НК е приспаднато времето на задържането под стража по нохд 166/1996г. на ОС-Кюстендил, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Въззивната инстанция е възприела изцяло установената от окръжния съд фактическа обстановка, но й е дала различна правна оценка.
Тя обаче противоречи на закона и практиката по приложението му.
Прието е, а по фактите няма спор – че на инкриминираната дата и място подс. Б. при „де жа вю”-семеен конфликт упражнил насилие спрямо съпругата си В. И. Б. , при което й нанесъл не по-малко от 15 силни удара с ръце и крака по главата и тялото, като така й причинил несъвместими с живота увреждания на здравето, които довели до смъртта й на другия ден, без тя да излезе от безсъзнателното състояние, в което изпаднала след мозъчното увреждане.
Когато деецът – в случая и тренирал самбо, нанася жесток побой на пострадалия – съпругата му с далеч по крехка физика, като нанася множество силни удари с ръце и крака в жизнено важни части от тялото – глава, гърди, в резултат на които има и счупени две ребра отпред – VІ-то (не ІV-то) в ляво и ІІІ-то в дясно, настъпило е падане на теракотения под, последица на което е смъртоносното увреждане на здравето – мозъчни увреждания и субарахноидален кръвоизлив, счупването и на ІХ, Х и ХІ-то ребра в дясно до гръбначния стълб, не може да се приема, че той се отнася с безразличие (небрежно) към настъпилия резултат.
Фаталното падане на твърдия под не е случайно, а е пряка и непосредствена последица на упоритата и целенасочена агресия от с. на дееца спрямо пострадалата.
Обстоятелството, че от дете е тренирал самбо, налага извод, че подсъдимият е наясно и съзнава последиците от всеки свой удар и от нанесения тежък побой, като цяло.
С оглед на това решението на апелативния съд противоречи на закона по смисъла на чл.348,ал.2 НПК – неправилно е приложен чл.124,ал.1, предл.ІІ-ро НК вместо чл.116,ал.1,т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл.115 НК, по което обвинение е оправдан. Това, по силата на чл.354,ал.3,т.3 НПК, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция, когато следва да се обсъдят и останалите поддържани от страните в настоящето производство доводи и съображения, поради което и ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Отменя въззивно решение № 20/10 от 3.ІІ.2010г. по внохд 662/2009г. на АС-София и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: