1 Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 07.07.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело №3418/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Б. и В. Ц. Б. срещу въззивното решение № 196 /25.06.2020 г. по в. гр. д. № 906 /2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 244 /02.10.2019 г. по гр. д. № 45 /2019 г. на Ботевградския районен съд и делото е решено по същество като е уважен предявеният от С. М. Б. установителен иск за собственост. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 43 от 08.02.2021 г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля? Ответницата С. М. Б. изразява становище в съдебното заседание и в отговора на касационната жалба, че съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства, преценил е показанията на свидетелите като правилно е кредитирал тези на свидетеля П., който има лични възприятия от владението на имота. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК. С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционното отхвърлително решение на Ботевградския районен съд № 244 от 02.10.2019г. по гр.д.№ 45/2019г. и е решил делото по същество като е приел за установено по отношение на Н. Ц. Б. и В. Ц. Б., че С. М. Б. е собственик на основание изтекла придобивна давност на апартамент с идентификатор №..... по КК на [населено място], с адрес в [населено място], [улица], вх. „....“, ет. ...., ап. ....., с площ 90 кв.м. , прилежащо зимнично помещение № 11 и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че М. Н. Б. и Г. Ц. Б. са дарили на дъщеря си С. М. Б., ищца по делото, процесния апартамент с нот.акт № ...../2007г. в хода на висящ процес за разваляне на сключения между П. В. Б. и Н. Ц. Б., от една страна, и М. Б. и Г. Б. договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Решението за разваляне на договора на основание чл.87,ал.3 ЗЗД , постановено по гр.д.№ 602/2006г. е влязло в сила на 14.05.2009 г .Ищцата е обвързана от това решение на основание чл.226 ал.3 ГПК което има за последица отпадане на вещно-прехвърлителното действие на направеното в нейна полза от ответниците по висящия спор дарение, както и че по време на производството в полза на ищцата не е текла придобивна давност. Прехвърлителят по алеаторния договор Н. Б. е починал на 27.05.2016 г., като е оставил наследници преживялата си съпруга, сина си М. Б. и внуците си Н. Ц. Б. и В. Ц. Б. – деца на починалия на 16.01.1975 г. негов син Ц. Н. Б., които са ответници по настоящото дело. П. Б. е починала на 15.06.2016 г. и е наследена от сина си М. Н. Б. и внуците си от коляното на другия си син - Н. Ц. Б. и В. Ц. Б.. С влязло в сила на 14.03.2019 г. решение е допусната делба на процесния имот при квоти: 2 /4 ид.ч. за М. Б. и по 1 /4 ид.ч. за Н. Б. и В. Б.. По тези фактически изводи страните не спорят и срещу тях не се съдържат доводи в касационната жалба. Правните изводи на въззивния съд по отношение на твърдяното от ищцата оригинерно придобиване на собствеността са, че давността е започнала да тече от влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор - 14.05.2009 г. Независимо от отпадане на вещноправното действие на дарението, то е годно основание за добросъвестно владение, тъй като сделката не е нищожна. Меродавният момент за преценката относно добросъвестността е моментът на възникване на правното основание, поради което в случая ищцата е добросъвестен владелец и презумпцията за добросъвестност не е оборена, доколкото липсват данни за вписване на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане към момента на сключване на договора за дарение. Кредитирайки показанията на свидетеля И. П. и приемайки, че те не са в противоречие с показанията на свидетелката М. И. , въззивният съд е приел, че от 14.05.2009 г. ищцата е владяла имота, като фактическата власт е упражнявана както лично, така и чрез родителите й, които също винаги са живели в процесния апартамент, поради което в нейна полза е изтекла изискуемата от закона петгодишна придобивна давност. Въззивният съд е приел, че е изтекла и десетгодишната давност по чл.79,ал.1 ЗС, тъй като давността не е прекъсната нито с подаване на исковата молба по настоящото дело, нито с предявяването от ответниците на иск за делба срещу бащата на ищцата, тъй като тя не е била страна в производството. Както е прието в определението за допускане на касационното обжалване, според практиката на ВКС, решението следва да бъде постановено при цялостно обсъждане на доказателствата, а когато изводите на съда се основават на свидетелски показания, съдът внимателно трябва да прецени достоверността им и в случай че свидетелят се намира в такива отношения с някоя от страните, които дават основание да се приеме, че е заинтересован, съдът трябва да отчете тази възможна негова заинтересованост – чл.172 ГПК и да ги прецени с оглед на всички други данни по делото. По настоящото дело това правило не е спазено от въззивния съд, който не е отчел, че свидетелят И. П. живее на съпружески начала с ищцата и това го прави заинтересован от изхода на делото свидетел. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна по чл.281 ал.1 г.3 ГПК и за решаване на делото по същество от касационната инстанция, тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия от въззивния съд. По основателността на касационната жалба. Пред касационната инстанция с оглед доводите в касационната жалба подлежи на разглеждане спорът за придобиване на собствеността на посоченото от ищцата в исковата молба евентуално основание – придобивна давност поради осъществено от нея владение от 2007г. Според легалната дефиниция на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху чужда вещ с намерение за своене. Продължителността на владението като елемент от придобивната давност по чл. 79 ЗС е в зависимост от предпоставките, при които то е установено. Ако владението е започнало въз основа на годно правно основание, но не е настъпил вещнотранслативния ефект поради това, че е продадена чужда вещ, владението е добросъвестно, ако приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена – чл.70 ал.1 ЗС. В този случай по силата на чл. 79 ал.2 ЗС собствеността се придобива след петгодишно владение. Когато владелецът не е добросъвестен, собствеността се придобива с изтичане на десетгодишна давност – чл. 79 ал.1 ЗС. Преценката за добросъвестността на владението се извършва според обстоятелствата при възникване на правното основание чл.70 ал.1 ЗС. По настоящото дело не е доказано, че исковата молба за разваляне на договора е била вписана и няма други данни по делото, от които може да се направи сигурен извод, че ищцата С. М. Б. е знаела за този висящ процес. Ето защо изводът на въззивния съд за добросъвестност на владението на ищцата С. М. Б. е законосъобразен. Неоснователен е доводът на касаторите, че предвид близките отношения между страните по договора за дарение следва да се приеме, че надарената е била наясно с висящия процес, защото презумпцията на чл. 70 ал.2 ЗС според която добросъвестността се предполага, не може да бъде оборена с житейско предположение. Следователно приложима е хипотезата на чл. 79 ал.2 ЗС за придобиване на собствеността при изтичане на петгодишно владение. Свидетелят И. Н. П. е дал показания пред Ботевградския районен съд, че познава ищцата по делото С. М. Б., с която живее на съпружески начала и имат общо дете, че е посещавал дома й в Б. от 2006г. периодично. Тя е живяла в Б. и е пътувала на работа в С. всеки ден. Плащала е всички консумативи за жилището, данъците и др., извършвала е и ремонти , за което свидетелят й е помагал. За известно време ищцата е била в командировка в Р. , но не е живяла постоянно там. След раждането на детето го е гледала в Б. три години. Показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани безрезервно досежно местожителството на ищцата поради неговата заинтересованост. Очевидно е, че след като живее на съпружески начала с ищцата и двамата имат общо дете, той не е безпристрастен, защото има интерес делото да се реши в полза на ищцата. Втората свидетелка , посочена от ответниците М. И., която е роднина и живее наблизо до жилището /през един блок/ е дала показания, че минава по няколко пъти на ден покрай блока, в който се намира процесното жилище , но не е виждала там ищцата да живее постоянно, виждала я е за последно преди 5-6 години. Свидетелката е установила, че в жилището живеят М. Б. и съпругата му, родители на ищцата, които са го придобили по силата на „договор за гледане“ от родителите на съпруга. Неговата майка до последно е споделяла пред свидетелката , че иска да си отиде в нейна стаичка и да си живее в нейна стаичка. Синът М. Б. не е допускал родителите си в жилището по никакъв повод. Алеаторният договор е бил развален и след това те са водили други дела за въвеждане да живеят там. При така събраните доказателства настоящият състав на ВКС приема за безспорно установено от показанията на свидетелката М. И., че от момента на сключване на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, родителите на ищцата живеят в процесното жилище и не са го напускали. След дарението на апартамента на ищцата, те са останали държатели и са го ползвали от името и за сметка на дъщеря си. Чрез тях ищцата е упражнявала постоянна фактическа власт в считано от прехвърлянето през 2007г. Въззивният съд законосъобразно, позовавайки се на практиката на ВКС е приел, че давността е прекъсната и от момента на влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор /14.05.2009г./ е започнала да тече нова давност. Тази давност е изтекла на 14.05.2014г. и към този момент ищцата е придобила собствеността на оригинерно основание /срв.ТР 4/2012г. на ВКС, ОСГК/. В периода от 2009 до 2014г. давността не е прекъсвана, тъй като владението не е губено, а гр.д.№ 814/2014г., по което е предявен иск за собственост срещу С. М. Б. е прекратено. Доводите на касаторите, свързани с необходимостта за отблъскване на владението на съсобствениците са неоснователни. Ищцата не е била съсобственик на жилището, тя го е придобила изцяло от родителите си приживе на техните прехвърлители , които са починали през 2016г. Едва към този момент е възникнала съсобственост по наследяване между наследниците на Н. Б. и П. Б. . До 2016г. владението е упражнявано приживе на наследодателите преди откриване на наследството. а не срещу съсобственици. Ищцата като придобила собствеността по време на висящ процес е обвързана от решението за разваляне на договора, с което са отпаднали с обратна сила правата на праводателите й, от което следва, че тя не е придобила собствеността на деривативно основание и поради това е осъществявала владение като несобственик. По тези съображения въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответницата не следва да се присъждат, защото не са поискани. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя в сила въззивното решение на Софийския окръжен съд № 196 от 25.06.2020 г. по в. гр. д. № 906 /2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: