РЕШЕНИЕ     № 299     София, 30.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4082/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационни жалби от адв. Е процесуален представител на ответниците по исковата молба И. Б. Г. от с. С., община П., област Софийска и от ПК “В” – град П., област Софийска, против въззивно решение №255/11.4.2008 г. по гр.д. № 57/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори състав. С определение №198/09.3.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следния въпрос: “ В случаите на чл.193, ал.1 ГПК/отм./ съдът следва ли да се произнесе по същество, когато констатира, че молбата е неоснователна, поради произнасяне по целия предмет на спора ?”. Произнасянето е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Представените са определение №637/21.7.2000 г. по ч.гр.д. №1459/2000 г. на САС, ГК, ІІІ-ти състав, решение №51/08.4.2008 г. по гр.д. №1960/2006 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти гр. с., и решение №92/05.12.2007 г. по адм.д. №148/2007 г. по описа на Административен съд – Габрово. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: При разглеждане на представените решения следва да изключи това, постановено от Административен съд – Габрово, тъй като то не е постановено от общите граждански съдилища. Само решенията а последните се обхващат от хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че след като първата инстанция е приела, че се произнесла по цялото искане е следвало да остави молбата за допълване по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ без разглеждане. Изложени са изводи, че молбата е допустима само когато е основателна. В представените от касационните жалбоподатели определение №637/21.7.2000 г. по ч.гр.д. №1459/2000 г. на САС, ГК, ІІІ-ти състав, решение №51/08.4.2008 г. по гр.д. №1960/2006 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти гр. с., е прието, че молбите за допълване по смисъла на чл. 193, ал.1 ГПК/отм./ са подадени своевременно, но са неоснователни, тъй като е налице произнасяне по целия предмет на спора. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса, даден в представените с изложението към касационната жалба съдебни актове е правилен, тъй като разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК/отм./ предвижда относно допустимостта на молбата за допълване само изискване за подаването й в рамките на установен от правната норма срок. Субективно право на молителя по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ е да прецени дали е налице произнасяне по целия предмет на спора. Съдът е този, който следва да прецени дали е налице произнасяне по цялото искане. Поради това, ако се установи, че молбата е основателна, съдът постановява решение, с което допълва основното си такова. В случай, че е налице произнасяне по цялото искане молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, т.е. съдът е длъжен да се произнесе по същество по молбата за допълване. Извън изложеното следва да се посочи, че молба по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ се явява недопустима още и когато съдът вече се произнесъл с допълнително решение по същото искане по същество. Изложените съображения се отнасят и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По съществото на касационните жалби. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че след като първата инстанция е приела, че се произнесла по цялото искане е следвало да остави молбата за допълване по чл.193, ал.1 ГПК/отм./ без разглеждане. Изложени са изводи, че молбата е допустима само когато е основателна. В касационните жалби се поддържа, че произнасянето на съда по молбата за допълване на решение, при спазен срок за нейното подаване, е въпрос по същество, независимо дали тя е основателна или не. Моли се за отмяна на въззивното решение. Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба – А. С. В. и В. А. В., посредством процесуалния си представител – адв. Д, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- в сила. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становището на процесуалните представители на страните по спора, писмената защита на процесуалния представителна ответниците о касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е неправилно. Незаконосъобразно, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила СОС е приел, че Ботевградският районен съд е следвало да остави без разглеждане молбата за допълване на основното решение с оглед изложеното по-горе в отговора на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо и на основание чл.293, ал.1, предложение трето, във връзка с ал.3 ГПК, постановеното от въззивния съд следва да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по подадените въззивни жалби по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивно решение №255/11.4.2008 г., по гр.д. №57/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори състав и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за произнасяне по подадените въззивни жалби по същество.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: