РЕШЕНИЕ № 193 София, 04. юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1649 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2378/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК са уважени (някои частично) предявените искове по чл. 22, ал. 3 СК, 431, ал. 2 ГПК и 108 ЗС. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона и по материалноправния въпрос за противопоставимостта на възмездна сделка с имот съпружеска имуществена общност, извършена от единия съпруг без участието на другия. По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК (чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм.) указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията на касационната инстанция са задължителни в равна степен, независимо от това дали като касационна инстанция се произнася Върховният касационен съд, или апелативният съд, когато разглежда касационна жалба срещу въззивно решение на окръжен съд по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение съгласно § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. По втория поставен въпрос едни съдилища приемат, че своевременно оспорената с иск възмездна сделка с имот съпружеска имуществена общност, извършена от единия съпруг без участието на другия става изцяло недействителна, а други съдилища – че тя продължава да обвързва разпоредилия се съпруг, но става недействителна само по отношение на неучаствалия съпруг, доколкото за него имотът продължава да се счита съпружеска имуществена общност. Върховният касационен съд намира, че по този въпрос следва да се произнесе с решението по съществото на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът за продажба на процесния имот, сключен от съпруга на истцата, без нейно участие, е недействителен по отношение на нея за ѕ от продаденото, тъй като е бил съпружеска имуществена общност, като последното не може да се оспорва от купувачите и техните правоприемници, тъй като съпругът на истцата е починал в хода на производството по делото. Договорът е недействителен по отношение на истцата за ѕ от имота, тъй като след смъртта на продавача истцата освен своя дял от съпружеската имуществена общност получава и половината от оставеното наследство, поради което са отменени нотариалните актове за оспорваната и последващите сделки и е уважен ревандикационния иск срещу последния приобретател за ѕ от имота. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция в решение № 856/07.10.2008 на Върховния касационен съд по гр.д. № 2979/2007, че следва да бъде разгледана въззивната жалба на А. Т. Д., която има интерес да обжалва първоинстанционното решение включително и по ревандикационния иск, както и че следва да бъдат съобразени последиците от настъпилата в хода на производството по делото смърт на разпоредилия се съпруг. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че трети лица не могат да оспорват приноса на съпрузите в придобиването на вещи по време на брака, поради което неправилно не е допуснат искания разпит на свидетели за установяване на фактическата раздяла между съпрузите, произхода на вложените средства и владението. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 295, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2378/2008. ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО. ДОПУСКА по искането на А. Т. Д. двама свидетели при довеждане за установяване на фактическата раздяла между съпрузите, произхода на вложените средства за придобиването на прехвърления имот и за неговото владение. ЗАДЪЛЖАВА “Б. Д.” АД, клон В. да представи заверен препис от банково бордеро № ****/1977 с вносител В. Н. И., Е. [ЕГН], в случай че се съхранява при нея. Определя срок за представяне на документа до 09.11.2011 г. Да се издаде на А. Т. Д. удостоверение, което да й послужи пред банката. НАСРОЧВА делото за 09.11.2011 г. в 10,00 часа, за когато да се призоват страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.