Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 21.12.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2451 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния (МЗСР-Румъния), чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (A.) за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на Разпореждане от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 4919/2014 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.623 ГПК. Разпореждането е било потвърдено с Решение № 937/08.05.2015 год. по гр.д.№ 4018/2014 год. на Софийски апелативен съд, което е влязло в сила, поради недопускане на касационен контрол с постановено по реда на чл.288 ГПК Определение № 646/27.07.2016 год. по т.д.№ 2844/2015 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молителят МЗСР-Румъния свързва с наличието на ново обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене пред САС и състоящо се в образуването на дело № 22550/299/2013 год. по описа на градския съд в Б., решението по което би било от значение за спора по същество – основателността или неоснователността на искането по чл.623 ГПК. Последователно подържаното становище на ответника по молбата за отмяна [фирма] ( [фирма]) е за нейната недопустимост и евентуално - неоснователност. Във връзка с висящността на производството пред съда в Б., страните по настоящето дело са ангажирали писмени доказателства. Като взе предвид твърденията на страните и събра релевантните за производството по отмяна писмени доказателства, обсъди ги поотделно и в тяхната съвкупност, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по основното дело е по реда на чл.623 ГПК. Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, е сезирало Софийски градски съд с искане за допускане до изпълнение на територията на Република България на Разпореждане (заключение) от 19.03.2013 год. по д. № 12824/299/2013 год. на І-ви районен съд [населено място]. Предмет на Разпореждането е съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ за сумата 9472916.10 евро. Документът представлява писмо за банкова гаранция № 000 LG-L-003277/01.06.2012 год. и оправомощава Агенцията за плащанията (A.) да събере принудително задълженията от [фирма]. Образувано е изпълнително дело № ST 48/2013. Първоинстанционният Софийски градски съд е постановил отказ за допускане на изпълнението. Позовал се е на това, че постановеният от районния съд в Б. акт (разпореждане/заключение) има характеристиката на такъв по чл.32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Същият, обаче, е постановен в рамките на едностранно производство, протекло в отсъствието на ответната страна, а това е обстоятелство, обективиращо забраната за признаване по чл.34 т.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Сезиран с въззивната жалба на МЗСР-Румъния, съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил крайните изводи в първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че актът на РС-Букурещ би попаднал в обхвата на подлежащите на признаване и изпълнение решения само след съобщаването му на неучаствалата страна, предоставящо `и възможността да депозира възражение срещу изпълнението и да се защити пред съд. След като производството по делото, по което е издадено разпореждането/заключението на Букурещкия районен съд се е развило само въз основа на твърдения на молителя, без участието на ответника и без осъществен контрол от страна на съда, то не отговаря на изискванията по чл.32 на Регламента и поради това не може да бъде допуснато до изпълнение. Както бе посочено по-горе, новото обстоятелство, въведено от молителя като основание за прилагане на извънредния способ за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, е висящността на спорно съдебно производство пред градския съд на Б., а именно - дело № 22550/299/2013 год. Тезата на молителя, че решението по това дело би било от значение за спора, е аргументирана с това, че производството по делото е образувано по повод подадено на 03.06.2013 год. по реда на чл.711 от ГПКР от „Първа инвестиционна банка” възражение, имащо процесуалната характеристика на жалба по смисъла на чл.37 ал.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 год. Било е образувано дело пред Районен съд-Букурещ І район. Решението по него е било обжалвано пред Градски съд – Б., където е образувано дело под същия номер. Според молителя, решението по това дело, постановено в състезателно производство ще съдържа произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за съществуването на спорното право т.е. за валидността/невалидността на писмото за банкова гаранция във връзка с нарушение на закона (измама) и съставлява ли същото изпълнителен титул. Предвид това, че в настоящето производство по отмяна, процесуалната характеристика на ново обстоятелство би бил не просто фактът на висящност на съдебно производство пред румънския съд, а и резултатът от произнасянето му, делото неколкократно бе отлагано, за да се даде възможност на молителя да докаже тезата си, че решението по това дело е от значение за спора по екзекватура. Производството е приключило с постановяването на Решение № 2540 от 28.06.2017 год. от VІ-то гражданско отделение на Градски съд в Б. по повод жалба срещу Решение № 17981 от 24.10.2014 год. по д.№ 22550/299/2013* на районния съд в Б.. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е налице, произтича от следното: За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, законът предвижда наличието на три кумулативни предпоставки: 1./ Доказателствата респ. обстоятелствата да са нови; 2./ Да не са били известни на страната или ако са известни, тя да не е могла да се снабди с тях за да ги представи по делото; 3./ Те да са от значение за спора т.е. при евентуалното им обсъждане в производство пред съда по същество, да би била налице вероятност за различен изход от този спор. В случая, наличието на първите две предпоставки е спорно, доколкото страните в производството пред румънския съд са същите. Предвид становището на настоящия състав, което бе посочено по-горе, а именно, че самият факт на висящност на производството не би могъл да има самостоятелно значение, ще следва в случая да се приеме, че релевантното ново обстоятелство – окончателното решение на румънския съд по наличието/липсата на изпълняемо право не е могло да бъде известно на МЗСР-Румъния и тя да се снабди/представи по делото материализиращо го доказателство. В този случай би се поставил въпроса за преждевременност на молбата за отмяна, доколкото новото обстоятелство е настъпило в хода на производството по чл.303 ал.1 ГПК, но с оглед принципа за процесуална икономия, неоправдано би било прекратяването на настоящото производство, за да се даде възможност на МЗСР-Румъния да депозира нова молба след началото на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК със същото съдържание. Поради това, съдебният състав счита, че следва да бъде прието наличието на първите две посочени по-горе предпоставки, като бъде постановено решение с което да се произнесе по наличието на третата – дали новото обстоятелство и материализиращите го писмени доказателства съставляват основание за отмяна на потвърдителното решение на Софийски апелативен съд. С Решение № 2540 от 28.06.2017 год. по повод жалбата на [фирма] срещу Решение № 17981 от 24.10.2014 год. по д.№ 22550/299/2013* Градският съд в Б. (неправилно посочен в един от преводите като „окръжен”), състав на VІ-то гражданско отделение се е произнесъл по съществуването на изпълняемо право. С решението си, второинстанционният съд е постановил, че: „Допуска оспорването на принудителното изпълнение. Анулира принудителното изпълнение, предмет на изпълнително дело № ST 48/2013 на съдебните изпълнители Съдружници Шкиопа и Т. и всички изпълнителни действия, предприети по делото.” Безспорно е, че изпълнителното дело № ST 48/2013 е започнало по искане на кредитора A. срещу [фирма] въз основа на изпълнително основание, представляващо банкова гаранция, материализираща задължението което е предмет на спора пред СГС и САС. Както бе посочено по-горе, твърдението на МЗСР-Румъния в обстоятелствената част на молбата за отмяна е, че решението по това дело, постановено в състезателно производство ще съдържа произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за съществуването на спорното право т.е. за валидността/невалидността на писмото за банкова гаранция във връзка с нарушение на закона (измама) и съставлява ли същото изпълнителен титул. Доколкото с решението на Градския съд в Б., наличието на изпълняемо право е отречено, то отмяната на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане на новото обстоятелство не би променило изхода на спора. Т.е. не е налице третата от кумулативно посочените предпоставки за успешното провеждане на производството по отмяна. В хода на настоящето производство молителят е въвел твърдението и за друго висящо производство пред румънски съд по негово възражение, но настоящето производство е образувано на основание конкретното обстоятелство – висящо производство по д.№ 22550/299/2013* на Градския съд в Б. и нови обстоятелства няма как да бъдат валидно разгледани в неговите рамки. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че след приключване на съдебното дирене, с молба от 16.11.2017 год. молителят е представил доказателства, че на 25.10.2017 год. е депозирал т.нар. „Жалба за отмяна” на Решение № 2540 от 28.06.2017 год. по д.№ 22550/299/2013* на Градския съд в Б.. Тя не е взета предвид. Дали има ново висящо производство е ирелевантно за настоящия спор, който както неколкократно бе посочено е очертан от обстоятелствената част и петитума на молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода на спора, на ответната страна ще следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК в редакцията на ал.8 към момента на приключване на съдебното дирене. Предвид обстоятелството, че максималният размер на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля регламентирания с чл.37 от ЗПП и издадената въз основа на него Наредба № 4/2006 год., то ще следва да бъде определено в размер на 450 лв., независимо от посоченото в представения списък по чл.80 ГПК искане, съобразено с материалния интерес по делото. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на Разпореждане от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 4919/2014 год. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 937/08.05.2015 год. по гр.д.№ 4018/2014 год. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието да заплати на [фирма] сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.