1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50048 гр. София, 05.10.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1294 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Окръжна прокуратура Монтана срещу определение № 1568 от 30.06.2020 г. по ч. гр. дело № 1931/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Прокуратурата на Република България срещу определение от 12.06.2020 г. по т. дело № 73/2020 г. на Окръжен съд Монтана. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по т. дело № 73/2020 г. на Окръжен съд Монтана и е върната исковата молба на Окръжна прокуратура Монтана за прекратяване на „Ал експо“ ЕООД по чл. 155, т. 3 ТЗ. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че причините, поради които дружеството е останало без управител, са без значение за приложението на разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ, а е от значение фактът, че дружеството не се управлява и представлява за период, който законът е счел за достатъчно продължителен. Излага доводи, че дружеството не се прекратява направо със смъртта на едноличния собственик на капитала, а с настъпването на допълнителен факт – наследниците да не поискат продължаване на дейността му. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС, САС и окръжните съдилища, която следва да бъде уеднаквена, по въпроса за допустимостта на иск на прокурор по чл. 155, т. 3 ТЗ в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на търговско дружество при бездействие на неговите наследници. В подкрепа на заявеното твърдение за наличие на противоречива практика на ВКС частният жалбоподател сочи определение № 302/28.06.2018 г. по ч. т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., а по отношение на доводите за противоречива практика на САС - определение № 3281/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4209/2019 г. на САС, ГК, 14 състав, определение № 3290/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4470/2019 г. на САС, определение № 4091/01.12.2019 г. по ч. гр. д. № 5283/2019 г. на САС, определение № 512/17.02.2020 г. по ч. гр. д. № 196/2020 г. на САС, определение № 1223/25.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1430/2020 г. на САС и определение № 1383/12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1491/2020 г. на ВКС. Моли въззивното определение да бъде отменено. С определение № 335 от 11.09.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.05.2023г., поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски апелативен съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, предвид законовото прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо дали е предвидено друго в учредителния акт на дружеството или дали наследниците на починалия са манифестирали желание за продължаване на дейността на дружеството. Въззивният съд е констатирал, че прекратяването в конкретния случай настъпва ex lege, а не като правна последица от съдебно решение. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен от касационната инстанция по следния начин: Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от Търговския закон за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при установена смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД, липса на друго уговорено /в учредителния акт или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала/ и липса на манифестирано желание от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала за продължаване на дейността на дружеството? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е свързан и с изясняване на реда, по който се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала – физическо лице в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ. С Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, т. 1 е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Прието е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ. Въззивният съд е разрешил релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза е недопустимо предявяването на конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ предвид настъпилото прекратяване на „Ал експо“ ЕООД по силата на закона, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено заедно с потвърденото първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Окръжен съд Монтана за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. дело № 1294/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1568 от 30.06.2020г. по ч. гр. дело № 1931/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав. ОТМЕНЯ определение № 1568 от 30.06.2020г. по ч. гр. дело № 1931/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав и определение от 12.06.2020г. по т. дело № 73/2020г. на Окръжен съд Монтана. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.