Р Е Ш Е Н И Е № 330 София, 05 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ил. ПЕТКОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Кр. КОЛОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1158/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. М. Г. за възобновяване на НОХД № 298/2012 г. по описа на Районен съд – Лом и ВНОХД № 220/2012 г по описа на Окръжен съд - Монтана и отмяна на постановените по тях присъда и въззивно решение. В искането се изтъкват доводи за наличие на всички основания за възобновяване по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 от НПК. Подробно са аргументирани тези по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, сред които се сочат неправилния анализ на доказателствата, както и липса на такива, установяващи по несъмнен начин участието му като помагач в извършването на инкриминираното деяние. Твърди се наличие и на основание по чл. 348 ал.1 г.1 от НПК, тъй като според молителя съществените процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като то е репресия спрямо молителя, който е убеден, че не е извършил престъпление. Претендира се отмяна на присъдата, респективно и решението на въззивния съд, с която то е било потвърдено, и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. Осъденият Г., нередовно призован, не се явява. За него са постъпили данни, че живее и работи в Италия. Служебноназначеният защитник на осъдения пред ВКС поддържа искането. Предлага на съда да уважи същото, като отмени присъдата и решението или алтернативно- намали наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Намира, че както материалният, така и процесуалният закон са приложени правилно, като са налице дори данни, че осъденият е действал и като подбудител, за което не му е било повдигнато обвинение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда от 22.11.2012 г. по НОХД № 298/2012 г. Ломският районен съд е признал подсъдимия Е. М. Г. за виновен в това, че на 17.02.2012 г., в [населено място], в съучастие с О. Н. Т. в качеството си на помагач при опасен рецидив чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на стойност 4 975,65 лв. от владението на С. и Й. Л. без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал. 1 т.3 и т. 4 вр. чл. 194 ал.1 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия Г. е било образувано въззивно производство пред Монтанския окръжен съд по ВНОХД № 220/2012 г., приключило с решение от 05.02.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. Съдържанието на искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, в по-голямата си част съдържа аргументи за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото Г. не е съгласен с фактическите изводи на окръжния съд, които счита, че не се потвърждават от доказателствата по делото. За пореден път касационният съд следва да посочи, че сочената нередовност на въззивното решение, изразяваща се по мнение на осъдения в неговата необоснованост, не е основание, на което може да се предизвика касационна проверка или проверка по реда на възобновяването на наказателното производство. Единственият контрол на ВКС е очертан в рамките на изчерпателно изброените касационни основания в разпоредбата на чл. 348 ал.1 от НПК, към която норма препраща чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, която е правното основание на настоящето производство. Поради това оплакванията на осъдения Г., които сочат на необоснованост на съдебните актове, не могат да бъдат предмет на проверка в производството по възобновяване, което той е инициирал. За да се произнесе по наведените аргументи от Г., настоящият съд намери, че следва да извърши контрол на въззивното решение с оглед на соченото основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и то единствено в обсега на начина на събиране, оценка и проверка на доказателствата от първоинстанционния съд и контрола на тази дейност от въззивния съд. В тази дейност на инстанциите ВКС не констатира да е било допуснато нарушение на процесуалните правила. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон, каквито ВКС не констатира. Не се откриват никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за авторството на подсъдимия, че с действията си е помогнал да бъдат отнети от съпроцесника му О. Т. /действал като извършител/ чужди вещи, както и че практически това е било осъществено чрез употребата на техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива. Противно на изложеното в искането, самият Г. е правил частични, макар и непоследователни признания, за това, че е предприел действия по пласиране на вещи – златни бижута, инкриминирани по делото, за които обаче нямал представа как са придобити от осъдения Т.. Защитната позиция на подс. Г. основателно е била подложена на щателна проверка именно чрез обясненията на подс. Т.. В тази връзка неговите обяснения са били съвместими с доказателствата, изведени от останалите доказателствени източници, вкл. с показанията на св. Г. /очевидец на действията предхождащи, съпровождащи и последващи отнемането на предмета на кражбата/, както и на св. Б. /съсед на осъдения Г./, които са били обсъдени, без да е допуснато превратното им тълкуване. С оглед съвкупната преценка на споделеното от подсъдимия Т. пред първата съдебна инстанция не остава каквото и да е съмнение за участието на молителя Г. в извършването на престъплението „кражба” в качеството му на помагач. Не съществува съмнение, че ако обясненията на съпроцесник са единственото доказателствено средство за авторството на друг подсъдим, то би бил налице оговор, на основата на който не би могла да почива осъдителна присъда. В случая обаче като сигурна доказателствена база, въз основа на която тези уличаващи обяснени са били проверени, са показанията на св. И. Г., който е очевидец на всички действия по подготовката и начина на извършване на престъплението. Обясненията на Т. са били проверени и чрез показанията на св. Б., който е разпознал осъдения Е. Г., стоящ пред складовете, в които е местоработата на пострадалите, наблюдавал ги е и е отказал предложената му от свидетеля услуга да бъде закаран до дома му. Съдействието на осъдения Г., което той е оказал за предаването на златото, част от предмета на престъплението, на заложна къща, е потвърдено от показанията на св. Б. /собственик на същата/. Съмнението, което самият подс. Г. се е опитал да внесе в това, че той е завел извършителя до дома на Л., дал му е разяснения за навиците на членовете от семейството на пострадалите, че е наблюдавал дали същите ще напуснат местоработата си, докато съпроцесника му извършва кражбата, като и че е обещал съдействие за отчуждаване на част от предмета на престъплението, е разколебано по несъмнен начин от останалите гласни доказателствени източници, които са анализирани съобразно действителното им съдържание. Никой от тях не е надценен, нито му е придаден смисъл, който той да няма. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Липсва нарушение на чл. 13 и чл.14 от НПК, което да налага настоящата инстанция да възобнови производството по делото. Не е налице основание за възобновяване и с оглед твърдението на осъдения Г., че свидетелят И. Г. също е участвал в извършване на престъплението, поради което той следва да е подсъдим, а не свидетел по делото. Съгласно чл. 46 ал.1 от НПК обвинението за престъпления от общ характер се повдига и поддържа от прокурора. Това му правомощие е и конституционно закрепено в чл. 127 т.3 от КРБ. Съдът няма компетентност да преценява какво процесуално качество следва да има едно лице, нито да указва на прокурора дали и кога то следва да бъде привлечено към наказателна отговорност. Предвид на това искането на осъдения производството по делото да се възобнови, тъй като свидетелят Г. неправилно е бил разпитван като свидетел, а следва да носи наказателна отговорност като съучастник и делото следва да бъде върнато на прокурора с такива указания, е неоснователно, тъй като то не почива на законово правомощие, което ВКС да упражни. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъди и решение и оправдае Е. Г. или върне делото за ново разглеждане. Поради това не се констатира и неправилно приложение на материалния закон, за което основание молителят не сочи никакви конкретни съображения. В резултат на проверката, извършена от касационната инстанция, се установи, че и двете съдебни инстанции прецизно са оценили доказателствата и правилно са квалифицирали поведението на Г. като помагачество към извършване на престъпление кражба, осъществена от осъдения Т. като извършител. С професионализъм и конкретно посочване на факти въззивният съд е очертал тези действия на осъдения Г., от които се извежда правния извод за участието му в осъществяване на престъплението в качеството му на помагач. Липсва каквото и да е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, което да е основание за възобновяване на производството. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието, то е било определено в нужните предели, като при отмерването му в размер на три години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Отчетени са всички възможни смекчаващи обстоятелства, никое от тях не е било игнорирано, а първоинстанционният съд е проявил необоснована снизходителност към определяне на наказанието в минималния възможен размер. Въззивният съд законосъобразно е отчел, че в случая индивидуалната тежест на извършеното, съдимостта на Г., стойността на предмета на престъплението, както и фактът, че не той, а съпроцесника му е възстановил щетата, не са били добре съпоставени с констатираните смекчаващи обстоятелства. В тази насока е намерил, че наказанието на осъдения Г. е било явно несправедливо, но с оглед неговото прекомерно занижаване. Поради липсата на протест обаче въззивният съд не е имал възможност да коригира присъдата. Тези изводи напълно се споделят от касационния съд, който не намери наложеното минимално наказание лишаване от свобода – три години, да е несъразмерно тежко и несъответно на извършеното престъпление и на личността на осъдения. С оглед на това не се налага намесата на ВКС поради липсата на основанието по чл. 348 ал.1 т.3 НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. Г. за възобновяване на ВНОХД № 220/2012 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.